.jpg)
Днес, на Ивановден, в офиса отново е празнично. Главният ни редактор Ивелина Цветкова не само празнува имен ден, но и в истински неин стил черпи с бонбони, държи книга в ръка и твърди, че това е „най-официалният начин един редактор да празнува“.
Колегите казват, че ако имаше как, щеше да раздава и запетаи за късмет.
По повод празника решихме да ѝ зададем няколко бързи въпроса.
Коя книга промени начина, по който гледаш на редактирането?
„О, интервю ли е подаръкът ми днес?“, усмихва се Ивелина, докато подава бонбон и се опитва да скрие книгата зад гърба си.
Имаше един ръкопис, който започваше с 30 страници пролог. След дълго мислене ги махнах. Авторът първо се стресна, после призна, че така историята диша по-свободно. Тогава разбрах, че редактирането е като скулптура – премахваш, за да се появи формата. И понякога най-доброто, което можеш да направиш за една книга, е да ѝ дадеш пространство.
Кой герой би поканила на имен ден?
Шерлок Холмс, за да разкрие кой в офиса изяжда сладките. Но и Пипи Дългото чорапче, за да внесе още хаос и смях. И Гандалф, защото на всеки празник е нужен някой, който да каже: „Пристигам точно когато трябва.“ Това би било незабравимо парти.
Какво си пожелаваш за 2026-та година?
Да срещна отново ръкописи, които ме карат да забравя, че ги чета служебно. Да имам повече моменти, в които думите ме изненадват приятно. И да пия кафето си топло поне два пъти седмично, това би било истинско чудо.
Кой е най-неочакваният коментар, който си получавала от автор?
Един читател на новата ми книга „География на поезията“ ми каза: „След като прочетох главата за литературните конкурси, реших да не участвам повече… докато не пренапиша някои.
А аз му отговорих: „Това е най-добрият възможен резултат – не отказването, а осъзнаването.“ Понякога книгите ни казват истината, която отлагаме да чуем.
Какво те кара да приемеш един ръкопис още на първите страници?
Когато усетя увереност. Не перфектност, тя е рядка. А увереност, че авторът знае какво иска да каже. Че има глас, който не се опитва да подражава и че историята има сърце още от първия абзац.
Ако можеше да редактираш един световноизвестен роман, кой би бил той?
„Великият Гетсби“. Само бих добавила още една сцена, в която Дейзи казва нещо, което не е обвито в мъгла. Женските персонажи заслужават повече пространство да бъдат сложни, а не само красиви.
Коя е най-редакторската ти суперсила?
Да откривам повторения от три метра разстояние. Да усещам кога авторът е писал гладен. И да знам кога една дума е на грешното място, още преди да съм я прочела.
Какво би изтрила от света, ако имаше червен редакторски молив за реалността?
Бих изтрила шумовете, които заглушават истинските думи – прибързаните мнения, празните фрази, разговорите без смисъл. И бих оставила повече място за тишина, в която се раждат добрите идеи… И бих изтрила всички сутрини, в които алармата звучи като литературна критика.
Кой литературен герой би взела за асистент?
Хърмаяни Грейнджър от Хари Потър, защото ще свърши всичко навреме, ще подреди библиотеката по три различни системи и ще ми напомня да си почивам. А и още магия никога не е излишна в издателството ни.
Какво е най-голямото предизвикателство в работата ти?
Да обясня на приятелите си, че „чета по цял ден“ не означава „лежиш си“. Понякога най-голямото предизвикателство е да убедя хората, че това е работа, а не спа процедура.
Какво си пожелаваш като редактор през тази година?
Да имам повече ръкописи, които ме карат да се усмихвам. Да работя с автори, които обичат думите толкова, колкото и аз. И да продължавам да вярвам, че всяка книга може да промени нечий ден или живот.
Какво означава за теб предстоящият юбилей на 13 януари?
Юбилеят е като добре редактирана глава, поглеждаш назад, виждаш какво си оставил, какво си пренаписал и какво си имал смелостта да изтриеш. А после затваряш страницата и започваш следващата с повече увереност и по-малко страх от празния лист.
Какво казва Ивелина за всички, които празнуват днес?
Пожелавам на всички именици светлина, смелост и истории, които да ги водят напред. Нека годината ви бъде пълна с добри думи и още по-добри хора.
И накрая… едно благодарствено изречение.
Благодаря за това интервю на теб, Даниел Меразчиев! Задаваш трудни въпроси, но ме караш да се замисля за нещата, които обичам най-много: книгите и хората зад тях.
Честит имен ден, Ивелина!
И честит празник на всички Ивановци, Иванки, Ивелини и всички, които носят това светло име!
Нека денят ви бъде пълен с вдъхновение… и поне малко шоколад.
