В годините, когато българската литература отново търси своята нравствена опора и духовна височина, се появява книга, която идва като отговор – „Паметта на корена“ от Поля Цолова. Стихосбирката излиза като безплатно издание на ИК „Многоточие“, след като авторката спечели Голямата награда в Пети международен поетичен конкурс „Защо пиша това писмо?“ – признание, което само по себе си говори за силата и зрелостта на нейната поезия.
„Паметта на корена“ е книга, която съчетава две начала – вътрешната светлина на човека и родовата памет, която го държи изправен. В стиховете на Поля Цолова се срещат духовното и земното, личното и националното, болката и надеждата.
„Не се съмнявах в успеха на Поля Цолова още в мига, когато се докоснах до нейната поезия през 2024 г. Тогава усетих онзи рядък глас – чист, силен и светъл. Щастлива съм, че дебютната ѝ стихосбирка "(Ако) мога" пое по пътя към читателите.
Днес щастието е двойно – защото „Паметта на корена“ вече свети като книга. Сборник, който напомня, че българинът носи в себе си две сили: светлината, която го води, и корена, който го пази. А когато тези две сили се срещнат в едно сърце, се ражда поезия като тази.", споделя Ивелина Цветкова, редактор на книгата.
Сборникът е разделен на два цикъла. Първият – „Заветът на светлината“ – е насочен към българската историческа памет, към героите, към жертвата, към моралните устои, които векове наред са крепили народа ни. Тук оживяват образите на Левски, Ботев, Волов, на майките, на мъчениците, на безименните. Стихотворенията звучат като модерни псалми – категорични, нравствено изправени, пропити с духовна сила.
Вторият цикъл – „В сърцето на времето“ – е интимният пласт на книгата. Тук авторката се обръща към детството, майчинството, любовта, сезоните на живота, социалната болка и ежедневните чудеса.
Особено впечатляваща е „Епопея на българката“ – тригласна композиция, в която образът на Гергана е пречупен през три гледни точки: жената, властта и самия извор. Текстът е едновременно почит към Славейков и самостоятелно художествено произведение, което превръща женската чест и любов в символ на непреклонност.
Поля Цолова е поет, който умее да съчетава духовност, историческа памет и женска чувствителност. Нейните стихове са едновременно изповед и завет, молитва и предупреждение. В тях се усеща силата на родовия корен, но и крехкостта на човешкото сърце.
Това е книга за хората, които вярват, че народът живее, докато помни, че светлината е вътре в човека.
От дълги години Поля Цолова работи като учител по български език и литература. В професията си тя вижда не само призвание, а и мисия и отговорност. Любовта ѝ към децата и тяхната искреност е вдъхновение за нея, а учениците ѝ многократно печелят отличия в национални и международни конкурси. Сред най-значимите постижения е първата награда на ученичка в Международния конкурс „Вълшебното перо“, организиран от Българското неделно училище „Иван Вазов“ в Париж.
Поля Цолова е отличавана от Министерството на образованието, Националния дворец на децата (НДД) и други институции за своята дейност като учител-наставник, както и за високите си педагогически и художествено-творчески постижения.
Стихотворенията ѝ са публикувани в различни сборници и печатни издания, а дебютната ѝ стихосбирка „(Ако) мога“ излезе от печат през 2024 г. с логото на ИК „Многоточие“, след като участва за първи път в литературен конкурс, организиран от издателството.
Наградите ѝ започват от третото издание на конкурса „Защо пиша това писмо?“ на ИК „Многоточие“ и продължават с изключителен успех до днес.
Редактор: Ивелина Цветкова
Корица и оформление: Даниел Меразчиев
ИК „Многоточие“ издава за пореден път безплатно книга на автор, като част от своята мисия да подкрепя съвременни български автори и да прави качествената литература достъпна. Отличието от международния конкурс „Защо пиша това писмо?“ превръща „Паметта на корена“ в литературно събитие, което заслужава внимание.
