"Страст и кристали" от Вестислав Иларионов...

 

Очаквайте!

Срещата ми с 23-годишния Вестислав Иларионов не беше случайна и то в най-хубавия сезон – пролетта. Цъфналите дървета наоколо сякаш приветстваха поезията му, леко и ефирно сезонът поднесе цял букет от емоции, от които се роди и книгата на младия автор, озаглавена „Страст и кристали“.

Бих я нарекла Книга на емоциите, в която се поглежда дълбоко. Интензивността и красотата в стихотворенията привличат читателя към вътрешния свят на поета, където са силата на страстта и красотата на моментите.

Сравнението между страстта и кристалите е изключително ефективно, показвайки какво ефимерно и красиво може да бъде чувството на страст, но същевременно и както кристалите, тя може да бъде издръжлива и вечна.

Докато четях стихотворенията на Вести, усещах вълнуващия му ентусиазъм към живота, а различните образи и теми приковаваха вниманието ми.

Например стихотворението „Вулкан от емоции" изразява силата и интензивността на човешките емоции чрез образа на вулкан.

„В утробата на сърцето вулкан е скрит,

той бушува, пламти, в емоции той е потопен…“

Образът на вулкана служи като мощно средство за изразяване на силата и динамиката на емоциите. Вулканът е описан като скрит в утробата на сърцето, което създава представа за вътрешната сила. Изригването на вулкана е аналогия към избухването на емоции, което може да бъде неочаквано и бурно – от радост и смях до болка и тъга. Те се описват като пламъци и лед, което подчертава конфликта и вътрешната борба в човека. Вулканът е символ на тази вътрешна буря, която може да се издигне по всяко време, символ на живота, в който любов и болка са неразделни. Представлява също и символ на силата и величието на емоциите, които определят и формират живота.

В стихотворението „В обятията на изкуството“ пък той представя поетична визия за връзката между човешкото съзнание и изкуството. В него се описва изкуството като време, което създава и плете светове от мисли и въображение.

„В света на мисли, където сам се скитам,

изкуството е време, което в себе си плета…“

Поетът използва изразителни образи, за да представи този свят – време, което се плете във форми сънливи и скулптури от моменти. Това време е символ на креативността и възможностите за изразяване, които изкуството предоставя. Стихотворението разкрива също и въздействието на изкуството върху поета – как той се чувства обгърнат от него, как му предоставя убежище и го пренася във време, което е вечно живо.

Друго стихотворение, което ми направи силно впечатление е „Магията на Словото“. Структурата на стихотворението е тясно свързана с темата за силата и вълшебството на словото. Поетът използва богатство от образи и символи, за да представи поетическата си визия за силата на езика и възможностите му за творчество.

„В света на мълчанието – тъмно и грозно –

думите като светлина сякаш блестят…“

Тук авторът описва мълчанието като тъмно и грозно място, докато думите са изобразени като светлина, която блести и разкрива нови хоризонти. Подчертава магичния аспект на думите и тяхната способност да осветяват и променят света около нас.

„В стихове златни преживяваме чудеса,

словесна вълна на емоции и мисли в мен стои.

Като чаровник разкривам тайни и истини,

а с думите създавам невидими крила.“

Поетът се впуска в света на творчеството, като описва как с помощта на думите създава свой собствен свят. Вълната от емоции и мисли, които преживява, е изобразена като златни стихове, които го пренасят във вълшебен свят.

Стихотворението разкрива още един аспект на магията на думите – техния способ да пренесат човека в свят на фантазия и красота. В този свят той е свободен да изразява себе си и да създава образи и истории.

Общата атмосфера в „Страст и кристали“ е уютна, съчетавайки в себе си чувство за вдъхновение. Авторът Вестислав Иларионов призовава читателя да се потопи в този свят и да открие красотата и смисъла, които може да предложи. Успява да представи магията на словото и неговата способност да променя света около нас, както и да ни пренесе във вълшебния свят на въображението, където посланията ни очакват, а те са с психологическа и философска насоченост, каквато е и професията му.

Ивелина Цветкова

Вестислав Иларионов е роден в гр. Търговище. Завършил е средното си образование в гр. Нови пазар. Към момента живее и изучава Психология в гр. Велико Търново. Записал е и обучение за придобиване на квалификация като учител по философия.

„Винаги съм искал да се занимавам с нещо, с което да бъда полезен на себе си, семейството и обществото. А „Страст и кристали" не е просто стихосбирка. Тя ще преведе читателя през сложността на човешките чувства. Тя е пътешествие, в което всеки, който се осмели да го преживее, може да се преоткрие. Щастлив съм, че вече има много желаещи за книгата ми в предварителни поръчки.“, сподели ни Вестислав с вълнение и широка усмивка, очакващ първата си стихосбирка.

Корица и оформление: Даниел Меразчиев

Редактор: Ивелина Цветкова

Очаквайте скоро „Страст и кристали“ от Вестислав Иларионов!

 

 

Кой и как се справя с живота? Отговорът е в "Бисмут" от Георги Млеканов

Във времена, в които черти като смелост, мъжественост, честност, обединени под общото название Характер, са все по-липсващи в нашето общество, авторът Георги Млеканов ни показва, че, притежавайки ги, ние сме склонни да се справим с различни трудности в живота ни. В историята на повестта „Бисмут“ има много тънки психологически подсказки, чрез които ни се загатва за произхода на собствените ни проблеми и ползите от решаването им. Тук главният герой е всичко друго, но не и безразличен. Книгата ще ви даде отговор кой и как се справя с живота.

„Написах тази история с ясното съзнание, че тя преминава през особени метаморфози, че хуморът, любовта, глупостта, престъпленията, паденията и успехите вървят заедно и в реалния живот. Исках да ви представя различни ъгли на живота ни днес, като обхвана два фундаментално противоположни периода от време, за да видим как за един човешки живот могат да ни се случат безброй трансформации. Но и да сме наясно с това кой ще оцелее.“, споделя авторът.

Георги Млеканов е организационен психолог, занимаващ се мениджмънт, обучение и развитие на служители. Автор е на редица статии, свързани с управлението на човешкия капитал, някои от които са без аналог в публичното пространство. След издаването на сборника с разкази „Смелиян, Амидофен и още двама-трима“, „Бисмут“ е втората му авторска книга.

Георги работи за социализацията и реализацията на трудовия пазар на хора от уязвими групи в нашето общество. Помогнал е за намирането на работа на младежи, лишени от родителска грижа, на хора с увреден слух и такива с различни възможности.

В сайта на автора www.businesstraining.bg се предлага специална отстъпка за обучение на фирми, ангажирани с подкрепата на хора от уязвими групи.

Книгата е налична и може да бъде заявена с послание и автограф от автора тук: https://www.facebook.com/profile.php?id=100009143095930

Редактор: Ивелина Цветкова

Дизайн корица: Брайан Недялков

 

 

"Откровено за вас", с гост Милка Николова: Имам минало и от него си взимам най-хубавото, за да градя настоящето...

 

Когато в навечерието на Коледа Милка Николова от гр. Търговище грабна Голямата награда за безплатно издаване на книга от ИК „Многоточие“, бях сигурна, че съвсем скоро ще разговаряме при вече реализирания проект. Стихотворението ѝ „Писмо от далечното“ впечатли журито на Трети международен поетичен конкурс „Защо пиша това писмо?“ (екипът на ИК „Многоточие“ и талантливата София Милева), а в днешния ден нейната най-нова стихосбирка, озаглавена „Светулки и минало“, вече е в ръцете на авторката и почитателите на поезията.

  Милка Николова е магистър по Предучилищна педагогика и Психология. Автор е на книгите „Когато думите се случват“ и „Намисли си желание“ (изд. „Многоточие“). Съавтор на няколко сборника. Многократно награждавана в национални и международни конкурси – Международен литературен конкурс „Небесни меридиани“, гр. Бат Ям, Израел 2020 г., Регионален поетичен конкурс „Хоризонти на любовта“  2021 г., Втори национален поетичен конкурс „Истински неща“ на тема „Приключения по пижами“ 2023 г., Кулинарно-поетичен конкурс „Смехотворителница“, 2023 г., във второ и трето издание на Международния поетичен конкурс „Защо пиша това писмо?“ и др.

Днес открих авторката с широка усмивка в дома ѝ в гр. Търговище, с химикал в ръка, пишейки послания към заявилите книгата ѝ, и последва това откровение…

Добре дошла в „Откровено за вас“, Милка! Радвам се да те открия със светулки в ръце и с това излъчване, което го имат щастливците. Благодаря ти, че ми даваш възможността да проведем това интервю за ИК „Многоточие“ и почитателите на поезията!

Когато през 2021 г. реализирахме друг твой проект, стихосбирката „Намисли си желание“, намисли ли си самата ти тогава желание или остави това на читателите?

Здравей, Иве! Здравейте казвам и на всички читатели на „Откровено за вас“ и почитателите на словото! За мен стихосбирката „Намисли си желание“ е едно реално прошепнато и сбъднато желание. Искрено вярвам, че тя е сбъднала и желанията на моите читатели, защото когато вярваш със сърцето си и когато истински желаеш нещо – то се сбъдва.

Каква беше твоята реакция, когато разбра, че си спечелила Голямата награда в конкурса за безплатно издаване на книга?

Много е трудно с думи да опиша емоцията, която изживях, прочитайки протокола с резултатите от конкурса и откривайки името си,  срещу което стои „Голямата награда“. Смесица от радост, щастие, усещане, че летя, сълзи… Душата ми искаше да лети… Даже и сега тази емоция се връща и сърцето ми препуска.

Когато имаш потребността да даваш – ти даваш и не се замисляш ще получиш ли нещо в замяна. Ако не е от душа и сърце, то губи смисъл. В нашия език си имаме много хубава дума за това – „Дар“ и произлезлите от нея – благоДАРен, ДАРен, ДАРба, ДАРовит и т.н. Въпреки, че живеем в материални времена, аз вярвам, че даването е дар и съм благодарна, за всичко, което е дошло в моя живот.

  Какво те вдъхнови да участваш в конкурса и да напишете стихотворенията в „Светулки и минало"?

Предизвикателството да пишеш на лист хартия, прошумоляването на мастилото, потреперването на ръката, когато изписва думите, усещането, че посланието, което отправяш, стига на точното място… В добавка и изискването на конкурса за лично творчество при оформянето на писмото – всичко това е много лично и прави конкурса „Защо пиша това писмо?“ специален. Понякога, още с раждането си, стихът иска да полети и в този конкурс той намира своя полет. Така и стихотворенията в „Светулки и минало" сега политат, за да намерят своя читател.

На тази книга ѝ върви на празници, дори на празник влезе за печат. Мислиш ли, че коледната магия съществува?

Да, така е! На книгата ѝ върви на празници. Дори стихът „Писмо от далечното“ тръгна да пътува към конкурса на празник. Дали е било случайно или не, не зная. И да, вярвам в магията на Коледа, вярвам в доброто и чудесата. Защото всичко в живота ни се случва с щипка магия и много любов.

Какво те подбуди да грабнеш химикала, да напишеш стихотворението и да ни го изпратиш, както беше и регламентът на конкурса – в пощенски плик?

Когато бях дете, любимо време от годината ми бяха празниците – тогава пощенските ни кутии преливаха от писма. Помня нетърпението, с което отварях всяко писмо. Помня как събирах и пощенските марки за колекцията на брат ми. С навлизането на технологиите очарованието да разпечаташ плик с писмо изчезна. Преди няколко години започнах отново да изпращам на близки роднини картички за Коледа, а те споделят, че си пазят и миналогодишните. Това е едната причина за включването ми в конкурса. А другата е, защото, пишейки на ръка писмото, оставяш част от себе си в него, чрез своя почерк, оформление, стил.

Стихотворението „Писмо от далечното“ се появи преди време. Написано, то стоеше и чакаше своето време. Когато взех решение да участвам в конкурса, имах вътрешното усещане за него, че точно него трябва да изпратя. То е много лично, както и посланието в него.

Какво за теб е най-важното в едно стихотворение – емоцията, изразителността, смисълът или нещо друго?

Всеки стих е едно малко, безценно бижу от думи, емоции, чувства. Като открита реликва, разказваща спомени. Като хоризонт, който те мами да го последваш, за да откриеш твоя цветен свят. Като мисъл, която пробягва през житейския кръговрат, за да спре и остане в сърцето ти. Стихът – изречени думи на заклинание и магия, в които намираш себе си.

 

Писмо от далечното

 

Здравей! Как си? Пиша ти от далече.

Там, откъдето времето пришива спомени,

мислите прегръщат дългите вечери

и търсят, търсят свойто бездомие.

Боси са и оставят следи ходилата им,

след светулките хукнали да събират вечерници,

в пазвите пълнят тътен очакване

и присядат, когато достигне ги есен.

И тогава от лятото с топлия пясък рисуват

изтъркулени мигове на изгреви и на залези,

и полето, пълно с метличини, с макове,

и врабчета, които целуват дъжда жадни.

Звук от тапа. Бутилката вино клокочи.

Звън на чаши, а глътката пълна с мечти.

Чуваш ли? Времето спря неочаквано,

изгуби стрелките и на снежинки вали.

А в камината съчките стоплят огъня с пукот,

вестник стар помни миг от тази любов.

Бягаш ли? Бягам ли? Стъпките ни ли се изгубват?

Или бягството в нас лъкатуши в завои?...

Ще ти пиша отново. Там от далечното.

Може би ще откриеш пътя до мен.

Уловиш ли невидима в шепите си вечерница,

ще се върна в твоя нов ден.

 

Лирическия герой в стихотворението „Писмо от далечното“, грабнало наградата, е описан с богати детайли и емоции. Каква е символиката на времето в стихотворението?

Стихотворението „Писмо от далечното“ е много лично преживяване и носи много лично послание. Вярвам, че всеки читател ще открие себе си и своя лирически герой, а пътят през времето и пространството ще ги отведе на точното място.

За всяко нещо си има точното време, за да се случи. Не по-рано, не по-късно. Точно тук и сега, за да има утрешен ден.

Споменаваш различни образи на природата – от светулки до снежинки. Каква роля изпълняват тези образи за теб? Интересно ми е и дали си имаш любима дума?

 

Ние сме част от природата. За да мислим, за да чувстваме, за да знаем, за да усещаме – тя ни е дала в ДАР себе си. Не мога да си представя света без тези природни образи. Как ще усетиш разтопената в дланта снежинка? Как ще хукнеш да гониш светулки? Как ще вдъхнеш аромата на полето с макове? Слънцето ни усмихва, песента на щурците ни заслушва. И това е дар, без който не можем.

А любимите думи може ли да бъдат две – Любов и Благодаря.

 

Светулки и минало

 

Чифт обувки и самота под ръка,

чаша вино и догоряла цигара,

две очи и звездите в нощта,

а светулките – път към отминало.

 

Звън трамваен догонва мечти,

но море тишината прегръща,

лодка в пристан целува вълни,

а луната… Луната – не е същата.

 

Търкулва над покриви плаха любов,

в звън на китара лъчите провира.

Вярва, че може във полунощ

да приседне в душа самодива.

 

Обула обувките, да се върне при мен

и да налее в чашите отлежалото вино,

миг преди да прелее във ден,

от мен да си вземе светулки и минало.

 

В стихотворението „Светулки и минало“ се споменават образи на елементи като трамвай, китара, море и покриви. Какво е значението на тези образи в контекста на темата за миналото и настоящето?

Движение. Животът ни е движение. Звуците са движение. Музиката е движение. Дали ще изтанцуваш лудо живота, дали ще пристъпваш плахо, дали ще се връщаш към миналото е личен избор. Аз няма да спра да се възхищавам на луната всеки път, когато е в пълнолуние. Магията, която крие в себе си и емоцията, която ражда в мен, всеки път са различни. Имам минало и от него си взимам най-хубавото, за да градя настоящето.

Как възприемаш взаимодействието между миналото и настоящето в съвременния свят? Каква е ролята на спомените и носталгията в нашия живот, как те влияят на нашето сегашно състояние?

Много актуален въпрос предвид събитията, които се случват с днешна дата. Лично аз мисля, че трябва да уважаваме миналото си, да ценим това, което е постигнато, и да надграждаме, а не да рушим.

А спомените и носталгията си ги подреждам в албуми – всяка година вадя снимки на хартия, за да запазя хубавите емоции живи. И да отговоря на въпроса за ролята им – за мен те са двигател с посока напред.

Виждаш ли твоя сборник като средство за обществено и лично преображение? Как мислиш, че твоята поезия може да вдъхнови читателите да размислят за своя живот или за света около тях?

Прочитът на стих е много лично преживяване. Четейки, читателят търси себе си, търси и намира отговори, точно това ни дава поезията.

Мога ли тук да разкажа как при представяне на стихосбирката „Намисли си желание“, след прочита на стихове, в залата настъпи тишина. Погледнах към присъстващите и видях как тайничко избърсват сълзи, как всеки се е пренесъл в своя свят, намерил в стиховете нещо от себе си. Очите им говореха за мислите и чувствата, събудени в тях. Бях ги докоснала… Ще се радвам и моите светулки да преведат читателя през необикновения път към сърцето – неговото, на любим човек, на приятел…

Няма да питам какви са твоите планове за бъдещи проекти, защото знам, че не спираш да твориш, дори и стихотворения за най-малките пишеш. Нашият проект с третото издание „Защо пиша това писмо?“ завършва през февруари със сборник, който събра наградени и избрани стихотворения от конкурса, озаглавен „Писма и малко падащи звезди“, каквато беше и темата на конкурса. Така че скоро ще се срещнем и в него.  Издай ни, подготвяш ли реални срещи с читателите?

Бих искала да благодаря на екипа на Издателство „Многоточие“ – на теб, Иве, и на Даниел Меразчиев, за креативността, смисъла и творческото предизвикателство, които са във всеки един ваш проект. За възможността моето творчество да има своя полет и своите читатели. Думите са ни дадени да ги изричаме с добро, за да стигнат с добро до хората.

На 21.02.2024 г. ще бъде представянето на стихосбирката  „Светулки и минало“ в моя роден град Търговище от 17.30 ч. в НЧ „Напредък“. Предстоят и срещи с читатели в страната.

Благодаря за днешната ни среща! Да завършим с твое пожелание към всички – малки и големи.

Обичайте! Вярвайте! Мечтайте! Сбъдвайте! По пътя винаги има светулки, които показват посоката! Следвайте ги със сърцето си!

 

Интервюто направи за вас Ивелина Цветкова - гл. редактор на ИК "Многоточие"

Може да заявите книгата тук: https://www.facebook.com/profile.php?id=100000735841822