Алманахът "Споделяния 2" - празник в празници

 С радост съобщаваме, че алманахът „Споделяния 2“ излезе от печат днес, на Благовещение – един от най-светлите и вдъхновяващи празници в българския календар. Не е случайно това, защото е дълбоко свързан с посланията, които носят творбите в него.
„Споделяния 2“ е своеобразен празник на българската духовност и творческа енергия. Изданието е посветено на 105-годишнината на НЧ „П.К.Яворов-1920“ гр. София, в знак на признателност към всички, които с талант и вдъхновение продължават мисията на словото – да вдъхновяват, да обединяват, да съхраняват светлината на българския дух.
Благовещение е празник на надеждата и новото начало. Това е момент, когато чудото се среща с обикновеното, когато обещанието за бъдеще и вярата в доброто се изпълват със светлина. Точно такъв е и алманахът – пълнен с вяра, вдъхновение и творчество. Събрал в себе си творби, които разказват за красотата на живота, за силата на думите и за духа на нашето време, те показват, че вълнуващото е съвсем близо, че магията на словото може да бъде също толкова силна, колкото и магията на празниците.
„Споделяния 2“ е празник на изкуството, на словото, на всеки автор, който е вложил своето сърце в страниците му, както и на всеки читател, който ще открие в него нещо свое.
Вече повече от век НЧ „П. К. Яворов – 1920“ в гр. София е дом на знанието, изкуството и духовността. В неговите стени ехтят гласовете на поколения творци, а перото на талантливи автори изплита нишките на времето в думи, които докосват сърцето.
Настоящият алманах е живо свидетелство за тази неугасваща традиция. Той събира в себе си стихотворения и разкази на творците от Литературен клуб „Калина Малина“ – хора, отдадени на словото, които с всяка своя творба запалват нова искра в пламъка на читалищния дух.
Тук ще откриете стихове за любовта, родината, човешките търсения и мечти, разкази, които ни повеждат през светове на спомени, житейски мъдрости и вълнуващи съдби.
Прочетете, усетете, споделете – всяка дума тук е частица от един вечен пламък.
Честит празник! 

Можете да заявите сборника на имейл: yavorov1920@abv.bg

Автори: Колектив, Авторски творби на членове на Литературен клуб „Калина Малина” при Народно читалище „П. К. Яворов – 1920”
Съставител: Стилиян Стоименов
Редактор: Румяна Джапаридзе
Корица и оформление: Даниел Меразчиев
Предпечатна подготовка: Ивелина Цветкова

А ето и имената на авторите:
Анна Дюлгерова, Бисерка Ангелова, Валентин Евстатиев, Ваня Велкова, Василка Петрова, Даниел Меразчиев, Даниела Николова, Димитър Драганов, Елена Райчева, Зинаида Чаушева, Ива Карагьозова, Ивелина Цветкова, Илияна Каракочева – Ина Крейн, Нели Коцева, Първан Киров, Силвия Стефанова, Стилиян Стоименов 

Откровено за вас: Интервю на Димитър Драганов с Нели Великова за дебютната ѝ книга „Срещи със себе си“ (изд. ИК "Многоточие")

Светлините се включват. Озарява ни ярко сияние. Следва движение, след което очите на всеки един от нас придобиват видими очертания на изумление, вдъхновение и впечатление. На българската литературна сцена уверено се появява и заявява Нели Великова – фин, мъдър певец на почти никъде неизказвани истини за онези многопластови епизоди от живота, за които никой не посмява да започне да говори отговорно. Умелите ѝ стъпки отекват в пространството като златен шепот на певци, по чиито магични гласове се захласваме, за да отпочинем от прекалено натовареното си битие. Заслушвайки се в издадения от тях звук, бързо бихме могли да установим колко опит и прозрения е концентрирала в душата си сестрата на най-тежките за изричане истини.

 

Здравей, Нели! За мен е чест да приветствам появата на българската литературна сцена на твоята дебютна книга „Срещи със себе си“ – забележителен психологически труд! Чест е да приветствам усилията, които положихме, за да я създадем и издадем. Как би се представила на своите читатели? 

 

Здравейте на всички прекрасни хора!

Музиката е в Душата ти! Творчеството е в Духа ти!

С цялото ми уважение и любов към всяко едно същество на тази прекрасна планета Земя, мога да започна за себе си по този начин: Моята личност се подвизава на тази прекрасна земя под името Нели Великова, което име много си харесвам и благодаря на родителите ми, че са ми го дали. И така, моето пътешествие е започнало в далечната 1980 година или близка – зависи от гледната точка, защото аз на деветнадесет години спрях да броя и, когато ме питат на колко си години, се хващам, че се замислям.

Моето пътуване през годините не беше никак лесно, дори на моменти е било изключително тежко и трудно, както се казва – съм била почти на ръба между живота и смъртта. От сегашната си позиция не съжалявам за нито една неприятна ситуация в моя живот, защото именно благодарение на трудностите съм се изградила като човек, какъвто съм тук и сега.

Преминала съм през всякакви здравословни неразположения и болести, които са ме карали да се замислям за смисъла на живота и неговите много по-дълбинни недра и нива. И много често точно тези ми размисли и страсти са събуждали любопитството в мен за механизмите на човешката психика и физика, за целта на съществуването ни тук на земята, само един живот ли живеем или има и други съществувания – така наречените инкарнации.

И още тогава осъзнах, че свободата е висше благо и дар за всеки един човек, но свобода, която е осъзната, носи със себе си и своите отговорности. Свобода, с която не си правиш, каквото ти хрумне и когато ти скимне, а всеки път се замисляш за своите действия и постъпки и до какви резултати биха довели, както теб самия, така и всички около теб, с които си във взаимодействие и взаимоотношения.

И най-много от всичко осъзнах, че аз сама имам свободата да обичам и приемам себе си такава, каквато съм или да не се приемам.

След редица от здравословни проблеми, аз не приемах себе си и не се обичах, което дълго време ме въртя в капаните на самомъчението, комплексите и пречките, които аз и само аз съм си поставяла, без да го осъзнавам на съзнателно ниво.

Но тъй като бях изключително любознателно дете, което обича да чете, да пише, да си съчинява, да си измисля разкази и други подобни, аз непрекъснато се стремях да научавам все повече и повече за функциите на човешкото тяло, психика, емоции, чувства и душевност.

И така през годините задълбах и преживях теми като: здраве, психични влияния на емоции и чувства, минали животи, спортуването като начин за здраво тяло, храната като източник на безценни вещества за тялото ни, смъртта – какво представлява и защо има толкова огромен страх от нея. Гмурнах се в коридорите на собственото си подсъзнание, за да търся всички онези самосаботажи, насложени ми схеми и програми, пречки и прегради, които се натрупват още в ранна детска възраст.

И когато влязох в университетите само на деветнадесет години, за да уча Психология, аз вече имах доста солидна основа, която исках само още повече да обогатя. А преди университета с удоволствие завърших Техникум (по мое време, а сега е гимназия) по туризъм „Проф. Асен Златаров“, гр. Варна, с една много интересна и току-що въведена по онова време специалност „Мениджмънт в хотелиерството“. Можех да продължа с туристическо образование и след средно-специално, но човешката психика и нейните механизми вече ме бяха завладели като теми и нямах търпение да се впусна в по-обстойното им изучаване и преживяване.

И така целия си живот съм посветила на Себепознание и Себеразвитие, като моята лична мисъл винаги е била, че искам да достигна чрез знанията и натрупаните преживелици до колкото се може повече хора и да им помогна да осъзнаят своите вътрешни капани и окови, да ги преодолеят и да успеят да отворят съзнанията, сърцата и душите си за светлината, истината, свободата да сме себе си без ограничени вярвания, предразсъдъци и наложени ни от семейна и околна среда схеми на поведение.

Всеки човек има свой единствен и неповторим път в живота и от него самия зависи как ще го изживее чрез изборите, които ежедневно прави през времето си на тази земя.

Избор е да живееш в страх и вериги.
Избор е да живееш свободен и необременен.

 

Разкажи ни малко повече за книгата си. Какво те вдъхнови да започнеш да я пишеш? 

В един прекрасен миг осъзнах, че за всичко в моя живот отговорност нося аз и никой друг. За добрите или не толкова добрите ми решения и постъпки съм отговорна единствено аз. За емоциите и чувствата си съм отговорна пак само аз. За външния ми вид също аз отговарям. За мисли, емоции, чувства, вярвания, желания, мечти единствен отговорник съм аз и само аз. Така е и при всеки един човек.
Разликата е, че някои хора го осъзнават, а други не особено. Когато осъзнаваш нещо, ти ставаш господар на себе си, мислите, чувствата и емоциите си. Когато действаш в несъзнателното, по-скоро си в един вид неосъзнато робство.

И след като аз се освободих от толкова вериги, окови и капани на несъзнаваното, съм избрала да помагам на всеки, който е готов за такава важна промяна на настройките в главата. Защото ние, хората, сме набор от програми и можем и имаме пълната свобода да променяме тези настройки според нашата лична воля и степен на осъзнатост.
Затова и написах книгата „Срещи със Себе си“, която е представена на един нормален, общодостъпен език, така че и дете да може да я разбере. Не използвам натруфени фрази и други подобни, защото и на мен самата не са ми любими, нито пък ми харесва да ми се говори или да чета литература, претрупана от разни там едва ли не недостижими за един нормален човек високопарни изречения.

Истината е редно да е лесна и разбираема, а не закодирана и префърцунена. Това е моето лично мнение и отношение. Затова в книгата под формата на разкази съм засегнала едни от най-разпространените човешки страхове, пречки, блокажи, предразсъдъци, травми и капани, в които попада всеки един от нас по един или друг начин. Теми като здраве, щастие, пари, чувство да си жертва, да се чувстваш непрестанно виновен, срам, чувство за натрапената и нежелана отговорност, смъртта като част от живота ни, генетичните кодове и тяхното влияние на нашата психика и тяло, и най-важната за мен тема – темата за ЛЮБОВТА.

Чрез тази книга споделям една част от моя опит и задълбочено наблюдение на поведението на хората през годините и как съм забелязала безброй сходства в натоварените ни психики, начини на реагиране, обвинения, саморазрушения, нападки, болести в телата ни, потискане на сърцата и душите ни – с две думи, един пълен с тежести живот, който се живее насилствено.

Използвам първо лице единствено число в книгата, защото, когато аз чета подобна книга, се сливам с образа и съпреживявам всичко в едно цяло. Описвам ежедневните мисли и страдания на средностатистически човек в България, минаващ през всякакви вътрешни кризи и терзания. От безбройните ми разговори с различни хора през годините съм стигнала до заключението, че в основата си доста от всички нас носим много сходни травми и напрежения.

Съвкупността от Тяло-Ум-Душа-Дух ни прави едно великолепно ЦЯЛО. И когато един от тези елементи не работи, страдат и всички останали, и човек не е щастлив, не е и здрав.

А за мен животът е редно да протича гладко, лесно, хармонично, в любов и приемане на самия себе си, хората около теб, както и отношението ни към природата.

 

Колко време ти отне да я напишеш?          

Не особено дълго, някъде около три, четири месеца, при положение че не пишех много в началото. Оставях нещата да се случват на естествен ход и без насилие.

 

Какви предизвикателства срещна, докато пишеше книгата си?         

Заглавието, за което бях абсолютно сигурна, че желая да се казва – „Срещи със Себе си“, но вече доста такива групи и статии бях срещала. Но душата и сърцето ми категорично заявиха, че това е името и няма две мнения по темата. Единственото предизвикателство може би би бил фактът, че се чудех изобщо да я започвам ли, защото пазарът е залят от всякаква литература на подобни теми. Но тук отново се включи моят вътрешен глас и ми заяви, че начинът, по който аз мога да кажа и напиша нещата, няма как някой друг да го направи, защото всеки е уникален в своя вътрешен свят на преживявания и пречупването им през реалността.

Като цяло перото ми, ако мога така образно да се изразя, вървеше гладко в едно с мисъл и чувство.

 

Откъде черпиш творческо вдъхновение?   

От живота! Категорично от живота, защото няма по-велик и мъдър Преподавател от самия Живот.

От природата, която ме заобикаля, от хората, които срещам и с които общувам, а и дори само да наблюдавам. От едно цветенце. От една птичка. От едно котенце, от цялото пространство около мен. Но с най-ясно съзнание ще заявя, че най-много идеи черпя от духовното пространство, което е също толкова около нас, макар и невидимо, колкото и природата наоколо, от Създателя-Първотворец.

 

Кое е най-важното послание, което би искала да предадеш на своите читатели?

Срещни се със Себе си, за да се влюбиш в живота си!

 

Какво ново научи за себе си по време на писателския процес?

Погледнах на Себе си като на човек, който през времето е преодолял голяма част от своите вътрешни блокировки и мога само да се гордея, че не се поддадох на безбройните капани на Его Игрите на Ума и подсъзнанието вътре в нас.    

 

Какви отзиви получаваш за книгата и как се чувстваш след издаването ѝ?

О, получавам невероятни и великолепни отзиви! Най-много ме радва фактът, че именно това, което съм искала да постигна чрез тази книга, го чувам от моите читатели. Искам да достигна до сърцата, съзнанията, душите и умовете на хората и да им помогна да преодолеят пречките вътре в тях, които ги карат да се страхуват и да не заявяват истински себе си и живота, който заслужават. Искам да усетят свободата на духа, онази истинска изпървоначална дадена ни по рождение чиста и искрена свобода и радост от пребиваването ни на тази Земя.

 

Работиш ли върху нов проект?        

Да, работя и съм много вдъхновена и въодушевена, защото смятам, че се получава повече от брилянтно.      

 

Какво би пожелала на авторите, които в момента пишат първата си книга?

Да не се замислят за пречките и трудностите по пътя им, а да послушат своето вътрешно същество, защото, когато имаш смелостта да заявиш истински Себе си, то тогава и започват да ти се отварят всички врати в живота, за които дори и не си подозирал.

Смело напред и нека знаят, че всеки един автор има своя индивидуална и неповторима гледна точка.

Когато тръгнеш по пътя на душата и сърцето си, помни, че всичко трябва да тече гладко и лесно, защото този ти път е предначертан от Небесата и това е твоята мисия тук на земята.

С любов и уважение към всички вас – творете, защото този свят е зажаднял за новите творци на перото!

Интервюто направи за вас Димитър Драганов –

поет, писател, психолог, редактор на книгата

Можете да заявите книгата с послание и автограф тук: https://www.facebook.com/neli.velikova.12

Още за книгата: https://www.facebook.com/photo?fbid=939731221479107&set=a.388227159962852

"Невидими истини" - IV Национален литературен конкурс „Истински неща“

 ИК „Многоточие“ обявява начало на Поетическа работилница в IV Национален литературен конкурс „Истински неща“ за написване на стихотворение.

Темата тази година е „Невидими истини“.

Конкурсът е отворен за стихотворения, вдъхновени от темата на „Малкият принц“ от Екзюпери и цитата „Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.“

Регламентът на конкурса включва следните изисквания:

– стихотворенията трябва да бъдат подходящи за деца и младежи, както и за възрастни читатели

– всеки участник може да изпрати до 2 (две) стихотворения

– без ограничение за възраст на участниците

– творбите се изпращат в електронен вид, с обем на брой стихотворение до една страница, формат А4, шрифт Times New Roman, размер 12

– под всяко стихотворение да бъдат изписани трите имена на участника, възраст, както и адрес и телефонен номер за връзка

Всички, които желаят да участват в конкурса, могат да изпращат своите стихотворения на: konkurs_mnogotochie@abv.bg

Срок на конкурса: от 18.03.2025 г. до 30.04.2025 г.

Наградите ще бъдат обявени през месец май 2025 г. на фейсбук страницата на Издателство „Многоточие“ тук: https://www.facebook.com/izdatelstvo.mnogotochie

Ще бъдат връчени грамоти за първо, второ и трето място, като си запазваме правото и за допълнителни награди.

Но това не е всичко! Най-добрите стихотворения ще бъдат публикувани в сборник „Невидими истини“. Всеки участник в конкурса, с изпращането на своите творби, се съгласява автоматично те да бъдат публикувани в сборник и в медийното пространство с цел популяризиране на автори и конкурса.

Жури на конкурса: ИК „Многоточие“

Връзка за въпроси относно конкурса – имейл: klub_mnogotochie@abv.bg

*Изпращайки творбите си за участие в конкурса, авторите се съгласяват личните им данни да бъдат ползвани за организацията на конкурса, съгласно изискванията на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). С изпращане на творбите за участие в конкурса, участниците автоматично декларират, че са запознати с условията на конкурса и че ги приемат, както и че са съгласни техни стихотворения да бъдат отпечатани в бъдещ сборник „Невидими истини“, приемайки мисията ни, която е от създаването на издателството и клуба, за подпомагане на млади автори в издаването на тяхната мечтана книга. ИК „Многоточие“ не задължава никой от участниците в проекта да си закупи сборник. С желанието си за закупуване, вие участвате в доброто на една мисия. Не сте участник в разходите по предпечат, редакция, корекция, оформление, изработка на корица, отпечатване и всички разходи по сборника. Сборникът е и с цел популяризиране на автори и конкурса, който е ежегоден. Той ще съдържа наградени и избрани стихотворения.

Успех на всички участници!

Откровено за вас: Среща с „Пазителят от Атлантида“ и Ангел Филипов – Ахаир

 

Съществото, наречено Човек, е комплексно, многообразно и изключително надарено във всички аспекти. Само трябва да бъде пробудено.

В неговото творчество срещаме древна мъдрост, символи на силата и крехката граница между човешкото и животинското. Майсторски преплита мотиви от митологията, фолклора и философията, за да изгради разкази, които звучат като древни легенди, предавани от поколение на поколение. Той е Ангел Филипов – Ахаир. Днес ще ви срещнем с него, а новата му книга с разкази и приказки за възрастни скоро ще бъде факт.

„Пазителят от Атлантида“ е портал към свят, изпълнен с мистерии, древни тайни и съдбоносни изпитания. Книгата балансира между легендата и реалността, между митовете на изгубената цивилизация и търсенията на съвременния човек. Тук героите са носители на знанието и отговорността, завещана им от вековете.

„Пазителят от Атлантида“ ще бъде истинско откритие за всички, които обичат интригуващи разкази и приказки, вдъхновени от древни загадки. Въпросите за съдбата, избора и отговорността на знаещите ще останат дълго в съзнанието ви.

Пътешествайте към корените на една изгубена мъдрост, която все още живее в сърцата на търсачите!

 

Ангел Филипов е роден през 1963 г. в гр. София, машинен инженер по професия. Завършил е Технически университет – София със специалност „Ядрена енергетика“. Творческото му и духовно име е Ахаир. Автор е на книгите с поезия и проза „Пътят към Девайра“, „Птицата, наречена Любов“, „Под звездното небе“. Създател е на един от първите портали в интернет за поезия в домейна: www.hit.bg. Писал е проза и статии за няколко вестника: „Кремиковски металург“, „Психо“, „Феномен“, с последващи публикации на поезия и статии за него във вестниците „Жълт труд“, „Уикенд“, „Лична драма“.

 

В разказите Ви се усеща дълбока символика и препратки към митологията. Каква роля играят митологичните елементи в творчеството Ви?

Мога да кажа, че целият ми живот е една езотерична школа, която преминавам с упование, любов, понякога и с малко колебание, но пътят ми е много добре очертан от моя Учител – Висшият ми аз, който има много интересни лица и проявления. Мога да кажа със сигурност, че съществото, наречено Човек, е комплексно, многообразно и изключително надарено във всички аспекти. Само трябва да бъде пробудено. При мен това пробуждане настъпи след някои не съвсем приятни физически страдания, съпътствани от силен стремеж към Духовното!

 

Евера и Ахарам се появяват в няколко разказа – има ли свързаност между тези истории? Те част от един по-голям свят ли са?

Това са мои преживявания от минали прераждания, имената са измислени, но близки до същностните имена на участниците. Всичко това, което казах, води до един доста обширен, задълбочен разговор, как е устроено човешкото същество и как то се изявява в Универсума, но не това е идеята на формата! Някой може да погледне с насмешка по-горе казаното, както и това, което ще споделя, но аз съм „ясновиждащ“ и притежавам някои способности, като това да надничам в много моменти от моите минали животи. Всеки има такива, но не са много хората, които го осъзнават и могат да боравят с тази материя.

В „Последният ден на Сътворението“ представяте грандиозна битка между Светлината и Тъмнината. Това алегория ли е за съвременния свят?

Тази битка отново е в ход, за пореден път, малко по-различна като форма, но отново сме на прага дали ще ни бъде и дали ще успеем да извоюваме Свободата си и отново ще станем Пълноправни човешки същества, редом с нашите братя и сестри от Звездното ни семейство!

 

Как подбирате имената на героите си? Виждаме Ахарам, Евера, Неимар... Имат ли тези имена скрит смисъл?

Да, тези имена са на един от праезиците на човека – ватански, вибрационен език, който е част от истинското Слово. Когато посветен произнася думи на този език, те се превръщат в действие – осъществяват се! Както е казано: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Бог бе Словото!...“ Тук няма нищо религиозно, това си е чиста физика, чиста енергетика. Например Евера означава „родена от Светлината“.

 

А какво означава Ахаир, псевдонимът Ви?

Роден като любовта. Ах Аир – като любовта. Висшият Аз е интересен образ. Посветено е името ми, даде ми го Учителя чрез Елеазар Хараш, преди да го видя и аз.

 

Ако трябва да опишете книгата си „Пазителят от Атлантида“ с три думи, кои биха били те?

Мистичното преживяване на търсещ!

 

А какво място заемат любовта и съдбата в историите Ви?

Всичко около нас е любов. Създадени сме от любов – любов да бъдем! Съдбата е приложението на закона за причината и следствието. Правиш нещо – следва отзвукът на това, което си направил. То е като да хвърлиш камъче в езерото. Камъчето пада, следват вълнички по повърхността. Е, ако си ударил някоя хищна риба по главата, ще има и други последствия…

 

Лесно ли се раждат историите Ви или понякога се борите с вдъхновението?

Когато идват, то е внезапно и пълно, както светкавицата прорязва небето. Почти не поправям – само правописните си грешки, а те с годините не знам защо не изчезват… Уж се уча усърдно…

 

Ако можехте да се срещнете с един от Вашите герои в реалния живот, кого бихте избрали и какво бихте го попитали?

Някои от тях срещам доста често. Говоря за хората от разказите-визии. Нарекъл съм ги „визии“, защото това всъщност са спомени от миналото, чрез влизане в едни особени езотерични състояния!

 

Вашата приказка „Предвестница на любовта“ прилича на класическа кралска история, но с неочакван обрат. Как решихте да вплетете народното поверие за калинката в приказката?

Това си беше просто едно прозрение.

 

Вярвате ли, че съдбата има роля в любовта, както е представено в приказката?

Да, вярвам, защото съм го изпитвал много пъти. Хората идват на Земята на групи, прераждат се заедно, за да играят игри, за които са се уговорили предварително. Само че повечето не го помнят и става много интересно. Има и връщане на стари дългове, разбира се.

А какви качества трябва да притежава един „истински Принц“ според Вас?

Това не е само до качествата. Това е кодова дума – означава, че си създаден от Великия Източник, 9-то вибрационно ниво. Повечето души на хората са от 7-мо вибрационно ниво на създаване. 9-тките са помагачи, поне трябва да са такива, докато не изгубят знанието кои са и за какво са създадени. Около мен има много 9-ки.

 

Как се роди идеята за приказката „Шаманът“? Символично ли е противопоставянето и сливането на вълка и орела?

Да, това са символи на стихиите! Аз съм Посветен Шаман, колкото и да ви е чудно. Вълкът е символ на земята, в частност на гората, орелът е символ на въздуха, делфинът – на водата. Всъщност в разказа това е написано ясно.

 

Какъв е смисълът на самотния бял вълк, който търси своя път?

Това съм самият аз – един Търсач на Истината!

 

Виждате ли себе си в някой от героите?

Да, в доста от тях съм аз самият.

 

Много благодаря за днешната ни среща. Пожелайте нещо на читателите, които ще се потопят в мистериите на „Пазителят от Атлантида“.

Да намерят своята съкровена същност, своята Искра. Там е всичко – целият Свят, цялата Вселена, цялото Сътворение. Създателят е вложил всичко само в един атом, наречен Свещеното Сърце. Един атом, но… какъв!

 

Интервюто направи за вас Ивелина Цветкова

 

 

Можете да заявите книгата с послание и автограф от автора тук:  www.facebook.com/angel.borisov.filipov