Откровено за вас: „Споделяния 2“ – своеобразен празник на българската духовност и творческа енергия

Преди броени дни излезе от печат алманах „Споделяния 2“ (изд. „Многоточие“), на Благовещение – един от най-светлите и вдъхновяващи празници в българския календар. Не е случайно това, защото е дълбоко свързан с посланията, които носят творбите в него.

Изданието е посветено на 105-годишнината на НЧ „П.К.Яворов-1920“ гр. София, в знак на признателност към всички, които с талант и вдъхновение продължават мисията на словото – да вдъхновяват, да обединяват, да съхраняват светлината на българския дух.

Вече повече от век НЧ „П. К. Яворов – 1920“ в гр. София е дом на знанието, изкуството и духовността. В неговите стени ехтят гласовете на поколения творци, а перото на талантливи автори изплита нишките на времето в думи, които докосват сърцето.

Настоящият алманах е живо свидетелство за тази неугасваща традиция. Той събира в себе си стихотворения и разкази на творците от Литературен клуб „Калина Малина“ – хора, отдадени на словото, които с всяка своя творба запалват нова искра в пламъка на читалищния дух.

Народно читалище „П. К. Яворов 1920 г.“ е създадено на 18 април 1920 г. и е най-старото на територията на СО-район „Слатина“. Основано е пред къщата на Никола Златарев в софийската махала „Дуняците” (днес квартал „Гео Милев“).

Литературен клуб „Калина Малина” с ръководител Румяна Джапаридзе обединява пишещите творци от различни жанрове: поезия, проза, есе, разказ и други. Редовно участват в национални и международни фестивали и конкурси на литературна тематика. Организират се литературни четения, представяне на книги и участия в различни събития.  

Читалището организира прояви, свързани с традиционни дати и събития от българския национален исторически и културен календар. Работи по краеведски инициативи за историята на квартал „Гео Милев” и район „Слатина”, както и по различни проекти.

Днешната ни среща е със Стилиян Стоименов – секретар на читалището, съставител на алманах „Споделяния 2“ и с Румяна Джапаридзе – ръководител на Литературен клуб „Калина Малина“, редактор на алманаха.

 

Добре дошли в „Откровено за вас“!

Г-н Стоименов, как се роди идеята за издаването на алманах „Споделяния 2“ и какво го прави специален спрямо първото издание?

 

С.С.: Идеята за издаване на сборник с творби на членовете-творци на Литературен клуб „Калина Малина“ при Народно читалище „П. К. Яворов-1920“ се роди през 2022 г., когато читалището кандидатства с проекта „Творчество без граници“ по програмата за възстановяване на организациите на любителското творчество на Национален фонд „Култура“. Това беше времето след пандемията от COVID-19, когато читалището постепенно възстановяваше дейностите си. Многоаспектният проект включваше още школите ни по пеене, китара и рисуване, както и клуба. За наша всеобща радост проектното ни предложение беше одобрено и така на бял свят през 2023 г. се появи Литературният алманах „Споделяния“. В него се публикуваха творби на основателите на клуба: една част от тях продължават творческото си развитие при нас, други за съжаление отидоха в безкрайността, но остават в спомените ни. След издаването на сборника и добрите отзиви, които получихме, решихме, че трябва да стане традиция клубът да издава периодично свое собствено издание, което е и такова на читалището.

 

Какво послание искате да остави „Споделяния – 2“ на своите читатели?

С.С.: Посланието на второто издание на алманаха е едно: творете със сърце и душа, с доброта и красота, независимо дали създавате литература, музика или изобразително изкуство. 

 

Читалището отбелязва 105-годишнината си. Какво според Вас е най-ценното, което то е дало на поколенията през тези години?

С.С.: Най-ценното, което е дало читалището на поколенията назад и на поколенията в момента и в бъдещето е възможността да се запознаят с достиженията на музиката, културата и изкуството, както и с българските национални обичаи и традиции. Под стряхата на читалището творят и образоват малки и големи редица школи и състави под вещото ръководство на професионални педагози. Читалището е място за творческа дейност и изява.

 

Г-жо Джапаридзе, ако думите имаха форма и цвят, как бихте определили „Споделяния 2“ – като пъстра мозайка от гласове, като светлинен лъч през времето или като нещо съвсем различно?

Р.Д.: „Споделяния 2“ е четирилистна детелина, която излъчва и музика за душата.

 

А кое Ви развълнува най-много, докато подготвяхте алманаха?

Р.Д,: Да се докоснеш до най-фините и интимни мисли на редица талантливи хора е отговорно занимание, пълно с очарование.

 

Виждате ли общи послания, мотиви и теми, които обединяват творбите в сборника?

Р.Д.: Посланията на поетите и разказвачите са за любов и мир, и всеки го изразява по неповторим начин.

 

Какви са основните цели и мисията на клуб „Калина Малина“?

Р.Д.: Желанието за самоусъвършенстване е амбициозно чувство, което е съпътствано от ценното качество да можеш да понесеш и критика.

 

Има ли клубът традиции, които се спазват от поколения насам?

Р.Д.: Клуб „Калина Малина“ е млад литературен оазис – само на 7 години. От него започва да се гради традиция в дейностите на Народно читалище „П. К. Яворов-1920“ в областта на писменото слово.

 

А какво според Вас прави едно литературно произведение истински въздействащо?

Р.Д.: Искрената лична изповед, облъчена от таланта, подхранена от жизнено значими общочовешки теми.

 

Г-н Стоименов, какви предизвикателства среща читалището днес и как успява да съхрани и развие своята мисия?

С.С.: Предизвикателствата пред читалището са няколко: да съумее да приобщи към мисията си подрастващото поколение и младите хора, както и да намери път към тях; в същото време на трудности и изпитания в обществото и държавата да съхрани ролята и мисията си на духовно и културно средище и още по-активно да работи за местната общност. Разбира се, стъпвайки на вековните традиции на читалищната мисия до нови форми и дейности, с които да осмисли свободното време на децата и младежите. 

 

Ако можехте да върнете времето назад, има ли момент от историята на читалището, на който бихте искали да станете свидетел?

С.С.: Аз съм свидетел на развитието на читалището вече 20 години. Надявам се и занапред да имам това удоволствие. Вярвам, че няма случайни неща и съдбата е отредила в този момент от развитието на читалището да бъда частица от него, заедно с родолюбивите му дейци от ръководството.

Из 105-годишната читалищна историческа диря има върхови и низходящи  моменти. Бих искал да съм свидетел на основоположниците, които с ентусиазъм и жар са създали нещо уникално, живо и до днес. Искам да съм заедно с онези родолюбци, които издигат от нищото читалищната сграда, за да я изпълнят с живот. Искам да съм свидетел и защитник в онзи преломен момент, когато събарят читалищната сграда.

 

Какво Ви мотивира да се посветите на културната и читалищната дейност?

С.С.: Съвсем случайно попаднах в читалището преди 20 години, т.е. през 2005 г. още ученик в 10 клас станах редови читател на библиотеката. Животът понякога ни предоставя любопитни обрати и изненади. Вече студент, тогавашният председател Надка Николова ме покани да стана член на Настоятелството на читалището и да помагам за развитието на библиотеката. Тогава в читалището работеха две прекрасни дами, отдадени нему: Кина Иванова – секретар и Елена Шойлева – библиотекар. Приех предизвикателството и станах част от читалището. Кипящата ми буйна и млада кръв тръгна с дръзновение по този нелек път, но после улегнах и се вслушвах в думите на по-вещите от мен дългоголетни читалищни дейци и от тях взех мъдростта и опита. Постепенно изминах стълбицата от член на ръководството, после работех като библиотекар и след завършването на висшето си образование бях поканен от прекрасната Румяна Джапаридзе през 2012 г., тогава председател на читалището, да стана секретар. И така вече 13 години.

 

Ако трябва да опишете читалищния дух с три думи, кои биха били те?

С.С.: Мисия, традиция, бъдеще за България.

 

Как си представяте бъдещето на читалището и на литературния клуб след още 100 години?

С.С.: След 100 години и още 100 по 100, читалището и литературният клуб все така да са стожери и разпространители на изконната мисия на човека: творчеството. И една бленувана от редица поколения дейци на читалището: да има своя постоянен и светъл голям дом.

 

Какво е Вашето пожелание към читателите на „Споделяния – 2“?

С.С.: Да са живи, здрави и благословени да се радват на красотата и еуфоирята на света. И да намерят вдъхновение сред страниците на алманаха „Споделяния-2“, да разлистят с плам и удоволствие страниците му и с наслада да четат прекрасните творби на авторите му.

Р.Д.: Разберете ги и ги обичайте – тях – новите талантливи творци от Литературен клуб „Калина Малина“. Защото са искрени и всеотдайни! Защото споделят!

 

 

Интервюто направи за вас Ивелина Цветкова – гл. ред. в ИК „Многоточие“

 

 

 

 

Можете да ни последвате във фейсбук тук: https://www.facebook.com/izdatelstvo.mnogotochie

Алманахът "Споделяния 2" - празник в празници

 С радост съобщаваме, че алманахът „Споделяния 2“ излезе от печат днес, на Благовещение – един от най-светлите и вдъхновяващи празници в българския календар. Не е случайно това, защото е дълбоко свързан с посланията, които носят творбите в него.
„Споделяния 2“ е своеобразен празник на българската духовност и творческа енергия. Изданието е посветено на 105-годишнината на НЧ „П.К.Яворов-1920“ гр. София, в знак на признателност към всички, които с талант и вдъхновение продължават мисията на словото – да вдъхновяват, да обединяват, да съхраняват светлината на българския дух.
Благовещение е празник на надеждата и новото начало. Това е момент, когато чудото се среща с обикновеното, когато обещанието за бъдеще и вярата в доброто се изпълват със светлина. Точно такъв е и алманахът – пълнен с вяра, вдъхновение и творчество. Събрал в себе си творби, които разказват за красотата на живота, за силата на думите и за духа на нашето време, те показват, че вълнуващото е съвсем близо, че магията на словото може да бъде също толкова силна, колкото и магията на празниците.
„Споделяния 2“ е празник на изкуството, на словото, на всеки автор, който е вложил своето сърце в страниците му, както и на всеки читател, който ще открие в него нещо свое.
Вече повече от век НЧ „П. К. Яворов – 1920“ в гр. София е дом на знанието, изкуството и духовността. В неговите стени ехтят гласовете на поколения творци, а перото на талантливи автори изплита нишките на времето в думи, които докосват сърцето.
Настоящият алманах е живо свидетелство за тази неугасваща традиция. Той събира в себе си стихотворения и разкази на творците от Литературен клуб „Калина Малина“ – хора, отдадени на словото, които с всяка своя творба запалват нова искра в пламъка на читалищния дух.
Тук ще откриете стихове за любовта, родината, човешките търсения и мечти, разкази, които ни повеждат през светове на спомени, житейски мъдрости и вълнуващи съдби.
Прочетете, усетете, споделете – всяка дума тук е частица от един вечен пламък.
Честит празник! 

Можете да заявите сборника на имейл: yavorov1920@abv.bg

Автори: Колектив, Авторски творби на членове на Литературен клуб „Калина Малина” при Народно читалище „П. К. Яворов – 1920”
Съставител: Стилиян Стоименов
Редактор: Румяна Джапаридзе
Корица и оформление: Даниел Меразчиев
Предпечатна подготовка: Ивелина Цветкова

А ето и имената на авторите:
Анна Дюлгерова, Бисерка Ангелова, Валентин Евстатиев, Ваня Велкова, Василка Петрова, Даниел Меразчиев, Даниела Николова, Димитър Драганов, Елена Райчева, Зинаида Чаушева, Ива Карагьозова, Ивелина Цветкова, Илияна Каракочева – Ина Крейн, Нели Коцева, Първан Киров, Силвия Стефанова, Стилиян Стоименов 

Откровено за вас: Интервю на Димитър Драганов с Нели Великова за дебютната ѝ книга „Срещи със себе си“ (изд. ИК "Многоточие")

Светлините се включват. Озарява ни ярко сияние. Следва движение, след което очите на всеки един от нас придобиват видими очертания на изумление, вдъхновение и впечатление. На българската литературна сцена уверено се появява и заявява Нели Великова – фин, мъдър певец на почти никъде неизказвани истини за онези многопластови епизоди от живота, за които никой не посмява да започне да говори отговорно. Умелите ѝ стъпки отекват в пространството като златен шепот на певци, по чиито магични гласове се захласваме, за да отпочинем от прекалено натовареното си битие. Заслушвайки се в издадения от тях звук, бързо бихме могли да установим колко опит и прозрения е концентрирала в душата си сестрата на най-тежките за изричане истини.

 

Здравей, Нели! За мен е чест да приветствам появата на българската литературна сцена на твоята дебютна книга „Срещи със себе си“ – забележителен психологически труд! Чест е да приветствам усилията, които положихме, за да я създадем и издадем. Как би се представила на своите читатели? 

 

Здравейте на всички прекрасни хора!

Музиката е в Душата ти! Творчеството е в Духа ти!

С цялото ми уважение и любов към всяко едно същество на тази прекрасна планета Земя, мога да започна за себе си по този начин: Моята личност се подвизава на тази прекрасна земя под името Нели Великова, което име много си харесвам и благодаря на родителите ми, че са ми го дали. И така, моето пътешествие е започнало в далечната 1980 година или близка – зависи от гледната точка, защото аз на деветнадесет години спрях да броя и, когато ме питат на колко си години, се хващам, че се замислям.

Моето пътуване през годините не беше никак лесно, дори на моменти е било изключително тежко и трудно, както се казва – съм била почти на ръба между живота и смъртта. От сегашната си позиция не съжалявам за нито една неприятна ситуация в моя живот, защото именно благодарение на трудностите съм се изградила като човек, какъвто съм тук и сега.

Преминала съм през всякакви здравословни неразположения и болести, които са ме карали да се замислям за смисъла на живота и неговите много по-дълбинни недра и нива. И много често точно тези ми размисли и страсти са събуждали любопитството в мен за механизмите на човешката психика и физика, за целта на съществуването ни тук на земята, само един живот ли живеем или има и други съществувания – така наречените инкарнации.

И още тогава осъзнах, че свободата е висше благо и дар за всеки един човек, но свобода, която е осъзната, носи със себе си и своите отговорности. Свобода, с която не си правиш, каквото ти хрумне и когато ти скимне, а всеки път се замисляш за своите действия и постъпки и до какви резултати биха довели, както теб самия, така и всички около теб, с които си във взаимодействие и взаимоотношения.

И най-много от всичко осъзнах, че аз сама имам свободата да обичам и приемам себе си такава, каквато съм или да не се приемам.

След редица от здравословни проблеми, аз не приемах себе си и не се обичах, което дълго време ме въртя в капаните на самомъчението, комплексите и пречките, които аз и само аз съм си поставяла, без да го осъзнавам на съзнателно ниво.

Но тъй като бях изключително любознателно дете, което обича да чете, да пише, да си съчинява, да си измисля разкази и други подобни, аз непрекъснато се стремях да научавам все повече и повече за функциите на човешкото тяло, психика, емоции, чувства и душевност.

И така през годините задълбах и преживях теми като: здраве, психични влияния на емоции и чувства, минали животи, спортуването като начин за здраво тяло, храната като източник на безценни вещества за тялото ни, смъртта – какво представлява и защо има толкова огромен страх от нея. Гмурнах се в коридорите на собственото си подсъзнание, за да търся всички онези самосаботажи, насложени ми схеми и програми, пречки и прегради, които се натрупват още в ранна детска възраст.

И когато влязох в университетите само на деветнадесет години, за да уча Психология, аз вече имах доста солидна основа, която исках само още повече да обогатя. А преди университета с удоволствие завърших Техникум (по мое време, а сега е гимназия) по туризъм „Проф. Асен Златаров“, гр. Варна, с една много интересна и току-що въведена по онова време специалност „Мениджмънт в хотелиерството“. Можех да продължа с туристическо образование и след средно-специално, но човешката психика и нейните механизми вече ме бяха завладели като теми и нямах търпение да се впусна в по-обстойното им изучаване и преживяване.

И така целия си живот съм посветила на Себепознание и Себеразвитие, като моята лична мисъл винаги е била, че искам да достигна чрез знанията и натрупаните преживелици до колкото се може повече хора и да им помогна да осъзнаят своите вътрешни капани и окови, да ги преодолеят и да успеят да отворят съзнанията, сърцата и душите си за светлината, истината, свободата да сме себе си без ограничени вярвания, предразсъдъци и наложени ни от семейна и околна среда схеми на поведение.

Всеки човек има свой единствен и неповторим път в живота и от него самия зависи как ще го изживее чрез изборите, които ежедневно прави през времето си на тази земя.

Избор е да живееш в страх и вериги.
Избор е да живееш свободен и необременен.

 

Разкажи ни малко повече за книгата си. Какво те вдъхнови да започнеш да я пишеш? 

В един прекрасен миг осъзнах, че за всичко в моя живот отговорност нося аз и никой друг. За добрите или не толкова добрите ми решения и постъпки съм отговорна единствено аз. За емоциите и чувствата си съм отговорна пак само аз. За външния ми вид също аз отговарям. За мисли, емоции, чувства, вярвания, желания, мечти единствен отговорник съм аз и само аз. Така е и при всеки един човек.
Разликата е, че някои хора го осъзнават, а други не особено. Когато осъзнаваш нещо, ти ставаш господар на себе си, мислите, чувствата и емоциите си. Когато действаш в несъзнателното, по-скоро си в един вид неосъзнато робство.

И след като аз се освободих от толкова вериги, окови и капани на несъзнаваното, съм избрала да помагам на всеки, който е готов за такава важна промяна на настройките в главата. Защото ние, хората, сме набор от програми и можем и имаме пълната свобода да променяме тези настройки според нашата лична воля и степен на осъзнатост.
Затова и написах книгата „Срещи със Себе си“, която е представена на един нормален, общодостъпен език, така че и дете да може да я разбере. Не използвам натруфени фрази и други подобни, защото и на мен самата не са ми любими, нито пък ми харесва да ми се говори или да чета литература, претрупана от разни там едва ли не недостижими за един нормален човек високопарни изречения.

Истината е редно да е лесна и разбираема, а не закодирана и префърцунена. Това е моето лично мнение и отношение. Затова в книгата под формата на разкази съм засегнала едни от най-разпространените човешки страхове, пречки, блокажи, предразсъдъци, травми и капани, в които попада всеки един от нас по един или друг начин. Теми като здраве, щастие, пари, чувство да си жертва, да се чувстваш непрестанно виновен, срам, чувство за натрапената и нежелана отговорност, смъртта като част от живота ни, генетичните кодове и тяхното влияние на нашата психика и тяло, и най-важната за мен тема – темата за ЛЮБОВТА.

Чрез тази книга споделям една част от моя опит и задълбочено наблюдение на поведението на хората през годините и как съм забелязала безброй сходства в натоварените ни психики, начини на реагиране, обвинения, саморазрушения, нападки, болести в телата ни, потискане на сърцата и душите ни – с две думи, един пълен с тежести живот, който се живее насилствено.

Използвам първо лице единствено число в книгата, защото, когато аз чета подобна книга, се сливам с образа и съпреживявам всичко в едно цяло. Описвам ежедневните мисли и страдания на средностатистически човек в България, минаващ през всякакви вътрешни кризи и терзания. От безбройните ми разговори с различни хора през годините съм стигнала до заключението, че в основата си доста от всички нас носим много сходни травми и напрежения.

Съвкупността от Тяло-Ум-Душа-Дух ни прави едно великолепно ЦЯЛО. И когато един от тези елементи не работи, страдат и всички останали, и човек не е щастлив, не е и здрав.

А за мен животът е редно да протича гладко, лесно, хармонично, в любов и приемане на самия себе си, хората около теб, както и отношението ни към природата.

 

Колко време ти отне да я напишеш?          

Не особено дълго, някъде около три, четири месеца, при положение че не пишех много в началото. Оставях нещата да се случват на естествен ход и без насилие.

 

Какви предизвикателства срещна, докато пишеше книгата си?         

Заглавието, за което бях абсолютно сигурна, че желая да се казва – „Срещи със Себе си“, но вече доста такива групи и статии бях срещала. Но душата и сърцето ми категорично заявиха, че това е името и няма две мнения по темата. Единственото предизвикателство може би би бил фактът, че се чудех изобщо да я започвам ли, защото пазарът е залят от всякаква литература на подобни теми. Но тук отново се включи моят вътрешен глас и ми заяви, че начинът, по който аз мога да кажа и напиша нещата, няма как някой друг да го направи, защото всеки е уникален в своя вътрешен свят на преживявания и пречупването им през реалността.

Като цяло перото ми, ако мога така образно да се изразя, вървеше гладко в едно с мисъл и чувство.

 

Откъде черпиш творческо вдъхновение?   

От живота! Категорично от живота, защото няма по-велик и мъдър Преподавател от самия Живот.

От природата, която ме заобикаля, от хората, които срещам и с които общувам, а и дори само да наблюдавам. От едно цветенце. От една птичка. От едно котенце, от цялото пространство около мен. Но с най-ясно съзнание ще заявя, че най-много идеи черпя от духовното пространство, което е също толкова около нас, макар и невидимо, колкото и природата наоколо, от Създателя-Първотворец.

 

Кое е най-важното послание, което би искала да предадеш на своите читатели?

Срещни се със Себе си, за да се влюбиш в живота си!

 

Какво ново научи за себе си по време на писателския процес?

Погледнах на Себе си като на човек, който през времето е преодолял голяма част от своите вътрешни блокировки и мога само да се гордея, че не се поддадох на безбройните капани на Его Игрите на Ума и подсъзнанието вътре в нас.    

 

Какви отзиви получаваш за книгата и как се чувстваш след издаването ѝ?

О, получавам невероятни и великолепни отзиви! Най-много ме радва фактът, че именно това, което съм искала да постигна чрез тази книга, го чувам от моите читатели. Искам да достигна до сърцата, съзнанията, душите и умовете на хората и да им помогна да преодолеят пречките вътре в тях, които ги карат да се страхуват и да не заявяват истински себе си и живота, който заслужават. Искам да усетят свободата на духа, онази истинска изпървоначална дадена ни по рождение чиста и искрена свобода и радост от пребиваването ни на тази Земя.

 

Работиш ли върху нов проект?        

Да, работя и съм много вдъхновена и въодушевена, защото смятам, че се получава повече от брилянтно.      

 

Какво би пожелала на авторите, които в момента пишат първата си книга?

Да не се замислят за пречките и трудностите по пътя им, а да послушат своето вътрешно същество, защото, когато имаш смелостта да заявиш истински Себе си, то тогава и започват да ти се отварят всички врати в живота, за които дори и не си подозирал.

Смело напред и нека знаят, че всеки един автор има своя индивидуална и неповторима гледна точка.

Когато тръгнеш по пътя на душата и сърцето си, помни, че всичко трябва да тече гладко и лесно, защото този ти път е предначертан от Небесата и това е твоята мисия тук на земята.

С любов и уважение към всички вас – творете, защото този свят е зажаднял за новите творци на перото!

Интервюто направи за вас Димитър Драганов –

поет, писател, психолог, редактор на книгата

Можете да заявите книгата с послание и автограф тук: https://www.facebook.com/neli.velikova.12

Още за книгата: https://www.facebook.com/photo?fbid=939731221479107&set=a.388227159962852