Скъпи приятели!
Конкурсът за написване на дуетно стихотворение в конкурса "Писмо до поета", организирано от ИК "Многоточие" и Литературен клуб "Многоточие" приключи.
Ето и крайното класиране:
Първо място заема поетичният дует на Рада Капралова и Венета Искренова – „Заклет ерген как пада в плен“. Това стихотворение е тотален хегемон, което събра най-високи оценки от всички гласувания. Двете авторки на този шедьовър получават като награда преференциални цени за издаване на книги от издателство „Многоточие“ и почетни грамоти.
На второ място се класира поетичният дует между Христина Мачикян и Павлина Соколова със стихотворението „Безмълвно“. Двете авторки получават за награда криминалният роман на Блага Бонева „Белези“, както и почетни грамоти.
На трето място имаме две еднакви по оценки произведения. Това са:
„Насън и наяве“ – поетичен дует на Румяна Пелова и Мария Георгиева. Всеки един от авторите получава за награда сборника с разкази на Даниел Меразчиев – „Степен на свобода“, а също и почетна грамота.
„Танцът на перата“ – поетичен дует на Ив-Ана Драгомирова и Валентин Попов-Вотан. Всеки един от авторите получава за награда сборника с разкази на Даниел Меразчиев – „Степен на свобода“, както и почетна грамота.
Това не е всичко! Един от нашите читатели (пожелал анонимност), е направил собствена класация. Той желае да даде награда от 100лв. на поетичния дует на Иван Бобев и Радосвета Миркова, озаглавен „Еписторално“.
Честито на всички победители!
Честито и на всички участници! Задачата беше изключително трудна и това автоматично прави всички вас победители. Също така не забравяйте, че много често последните сега след време стават първи. Историята го е показала.
Благодарим ви за участието!
За нас беше чест!
Даниел Меразчиев
Ивелина Цветкова
Рени Васева
Ренета Първанова
Ето и отличените стихотворения:
Първа награда:
"Заклет ерген как пада в плен"
Рада Капралова и Венета Искренова
______________________________
E-mail на съпругата до съпруга-поет
Любими Блу, мой мил съпруже!
Празнуваме живот задружен
и този факт така ме радва,
че днес е „златната“ ни сватба!
Далеч си ти, в командировка,
за Купа „Фър“ е тренировка,
но вече имаме смартфони
с модерни джаджи, микрофони!...
Свободен ли си, с есемеси
пиши ми как си и къде си,
но първо сподели със мен:
Как помниш сватбения ден?
______________________________
Отговор на съпруга-поет
О, Чик, любима, срам не срам
аз честен отговор ще дам!
Не знаеш как изплашен бях,
сега разбирам, бях за смях,
че само споменат ли „брак“,
в миг падаше пред взора мрак.
Залъгвах се – ще съм модерен,
на свободата ще съм верен!
И твърдо вярвах – любовта,
на брака жертва ще е тя!
Е, вярно, имахме гнездо
на най-високото дърво,
но аз долитах и отлитах
и как си ти - не те и питах...
Един ден с грейнало лице
показа първото яйце,
а после второ, че и трето -
благословия от небето!
Над мен разкъса се мъглата,
признавам, вярна е мълвата –
плюх в синята си пазва дваж
и някакси набрах кураж.
Така дечицата пернати
наляха ум на своя тати,
че подпис щастие не прави,
но важен е за наш'те нрави.
Поставих аз мечтата твоя
над ергенлъка и покоя.
Надянах празничния фрак
и сключихме със тебе брак!
А ти бе толкова красива
във петдесет нюанса сиво!...
И даже горският стенвестник
написа в новините местни:
„Синигер се женеше,
хайде на хорото,
за врабчова дъщеря,
хайде на хорото...“
Втора награда:
"Безмълвно"
Христина Мачикян и Павлина Соколова
________________________________________
Тя:
Писмото, което ти пиша е глас във пустиня.
Навярно сменен е адресът на твоите чувства,
но моята сляпа надежда до днес не изстина
и пак по опасния хребет към тебе се спуска.
Кажи, че е лудост, допий тази чаша горчива,
която напълнихме двамата с гордост излишна.
Отказвам да вярвам, че тя, Любовта, не е жива
щом пари в ръцете писмото, което ти пиша...
Щом още на моите устни лежи отпечатък
(такава целувка във всички животи се помни!)
Пред мен зее бездна. Но аз продължавам нататък...
Една по една ще лепя всички счупени стомни.
... Вали тишина през листата. И пак е Неделя.
Дописах писмото, а после... превърнах го в огън.
Вървя без посока, но вярвам, че ще те намеря,
защото без теб аз не мога, повярвай... не мога...
________________________________________
Той:
Аз някога вярвах на думи и слепи недели
и мъкнех сред дните товара на празни надежди.
Безсънни сърдечни пътеки неспирно катерех -
да зърна как никне сред тръните семенце нежност.
И с нея смирено очите си слепи привързвах,
потънал до дъно в страстта на любовната бездна.
Не знаех, че тези пожари угасват най - бързо,
когато до край и до капка в тях тънеш и... чезнеш.
Тогава повехна цветът на надеждата ярък -
там, дето растеше градина, поникнаха кръстове.
Ще можеш ли ти да ми върнеш убитата вяра,
че мъртва любов може пак от любов да възкръсне?
Не казвай ни дума - недей! Нека тръгнем безмълвни
в следите на своите есенно - тъжни порои.
Когато душите ни голи сред тях се прегърнат,
да чуем с теб как любовта ни говори... говори...
Трета награда:
„Насън и наяве“
Румяна Пелова и Мария Георгиева
ПИСМО ДО ЕДНА ПОЕТЕСА
Здравей, поетесо, ти пак ли си будна?
Сънят ти небесен прилича на чудо...
Асми разцъфтели в реси и къдрици,
водата поела към пропаст и... Птици
прехвръкнали ниско отвъд хоризонта.
В съня ти е рискът от хвърлена бомба,
която от бъдното хвърля осколки.
Недей го пъди, че след него е болка.
А болката, казват, така не минава.
Закони не спазва, прилича на лава,
дълбаеща улей, по който притичва.
Сърцето си чу ли? То някой обича.
Здравей, поетесо! Спокойна заспивай!
Сънят ли е тесен за твоята нива?
Че тя е обширна и топла, и зряла -
и обич за НЕГО с любов си засяла.
ОТГОВОР ОТ ЕДНА ПОЕТЕСА
Но тази нощ не мога да заспя...
И утре ще осъмна будна.
Зад розовите гънки на съня
ще бликне слънцето учудено.
Ще види недописания лист,
писмото на зелената покривка,
и веселяшки онзи лъч златист
ще бръкне във окото на будилника.
И времето за мъничко ще спре,
да върна виолетовите рими
за да допиша снощния куплет,
преди да го оставя да изстине.
И вместо да сънувам шарен сън,
ще ти изпратя по Морфей писмото,
а в него всички цветове навън
един до друг в захлас ще се кикотят.
Ще дойде бързо пощенският плик,
от него ще изпадне пъстър облак,
и ще разкаже как от шест звезди
измайсторих ти тази шепа строфи.
Трета награда:
3. Танцът на перата
Ив-Ана Драгомирова и Валентин Попов-Вотан
***перата на гарвана***
Влизам в главата ти,
ако ме пуснеш
изтривам твоите мисли,
за да запиша своите спомени
и да те изпитам
искам да обеся тъгата
да изритам столчето
под краката ѝ
и да видя усмивката
в празните орбити на очите.
Искам да заключим
в кутия надеждата
да я потопим в дълбокото.
Да загубим ключовете.
Искам да потъна в черните
пера на гарвана,
да чуя сред грака му-
пророчество за смъртта.
Накрая да седнем
двама на прага
държейки чаши със вино,
което
ще изсипя.
Нека попие в земята,
когато си тръгна
и свещта ми тихо угасне.
Въжето изплетох от косите ти
и после призовах гарваните,
разкъсващи тялото ми,
за да видиш белите ми кости.
Ще отворим ковчега
като шампанско,
за да празнуваме
сбъдването на пророчеството,
за да целунем виното
и да оставим боговете
сами и безсилни,
когато запаля отново свещта ти
и легна в пръстта
за вечния ми нов живот
някъде отвъд
там
сред гарванови пера -
спомен за теб и мен
спомен за минало и бъдеще
отвъд взора на Смъртта
и нейната сестра -
Самота.
***крадец на души***
Ти ли си онзи рицар,
който ще ме спаси
от моята ледена кула
Направила съм ти стълба
от кости
на предишните войни.
Ще те чакам най-горе
под горчиво червено небе.
Постлала съм ложе от тръни.
Изтъкала съм риза
от косите си,
които векове съм подстригвала,
докато те чакам,
за да те омагьосам.
Гладът се надига
надушвам те.
Твоята сила
ми се услажда.
Подмладява ме.
Приказката е жива.
Влез в моята свита.
Аз съм Лилит
крадец на души.
Вземи душата ми -
непотребен товар,
изтискващ живота,
притискащ мечтите,
полагам я в краката ти -
дар безсмъртен за Великата
Първата и Истинската,
дарена с мъдрост и
любов,
повалена с измама
от подъл бог и неговата армия
напудрени захаросани ангели.
Вземи десницата ми
и ще покоря за теб света,
за да властваш над всичко -
живо и мъртво,
тленно и безсмъртно,
а аз ще съм до теб
и в бран, и в мир,
и с наслада
ще разкъсам ризата ти,
за да те положа на ложето
и да отдам душата си.
Награда от читател:
"Епистоларно"
Иван Бобев и Радосвета Миркова
_____________________
ПОСЛЕДНОТО ПИСМО
В сезона разпътен, когато
сред залеза тих листопада
дими, а писмото последно
лети към вратите на ада –
ще тръгна с фенерите жълти
на кораби сини в мъглата
по пустите улици, мъртви –
замислени сфинксове в мрака...
Без теб ще приседна на бара
в кварталната кръчма. Самотен!
Ще трака един вентилатор
с лиричен мотив като спомен...
дъждът по стъклата с червило
чертите ти в транс ще рисува,
ще бъдеш ти толкова жива,
че аз ще повярвам във чудо...
Ще влезеш... Венеция цяла
в гондола от мъжки въздишки –
жената със ангелско тяло,
с която без дъх – съгрешихме...
когато в сезона разпътен
сред залеза тих в листопада
се сляха писмата ни смъртни
на път към вратите на ада...
____________________________
ОТГОВОР
Защото сме раздяла, затова
и аз ще тръгна с болката
от жълтите фенери на октомври,
от недописаната синева
на тъмната Венеция в душите.
Ще тръгна
и с последното ни ято от писма,
което ме настига, като разлив.
Ще се разпадне светлината – в мрак,
а облакът ще се усмихне от прочита
на слънчевите зайчета у нас.
Които няма вече да ги има.
От бялата тъга сред листопада
на въздишките възвишени,
от опити за светлообитания напук
и разказване на приказки.
Телата ни са лилави от грях
и още вярват в пеперудите на Ада –
нашият. Заровени са в синьото
на свечереното небе, в сезон
на кораби, отплуващи далече.
Но как са живи, живи в писаните
редове – с алено мастило и възторг,
и разтопена сол по скулите на утрото!
Разбира се, че мога да остана тук.
На бара мога да те срещна – на чаша
с ром, а после да потичаме след чайките.
Да съберем листа и вятър във писмо
за къщата на думите. С посока.
Мога и да те прегърна с хиляди ръце
в отражението деликатно – със червилото,
наметната с луна, звезди, запалена цигара
от сърце и още нещо тъй значимо.
Което само ти ще знаеш. Колкото
очакване на чудо.
Побързай, че ще рукне дъжд
и стъклото ще измие… крехките следи
от мен, от страст, от цветове.
И бъдещето.
Останалите участващи произведения може да откриете на фейсбук страницата на Литературен клуб "Многоточие".
Очаквайте скоро и новия ни конкурс!
