Уважаеми госпожи и господа! Резултатите от конкурса „Деца на времето“ са готови! Първо ще ви представя крайното класиране на журито, а ето и протокола, получен само преди час в електронната поща, а след това ще обявим и допълнителна награда:
_________________________
Уважаеми приятели от литературен клуб „Многоточие“,
Уважаеми администратори на сайта,
За нас – Любомир Чернев и Димитър Милов е чест да сме жури в обявения поетичен конкурс „Деца на времето“! Ние мислим и сме убедени, че поезията, освен красота, образи, метафори и емоционални състояния, трябва да се отличава с краткост, яснота и с пестене на думи. Така че и ние ще бъдем кратки. Представяме Ви нашите номинирани двадесет стихотворения, които ще бъдат публикувани в бъдещия сборник на ИК „Многоточие“. Стихотворенията са подредени по реда на публикуването им:
№ 1. Хазартна игра– Mario Fucile (Превод Хр.Мачикян и К.Кременски)
№ 3. Аз ти казвам– Христина Мачикян
№ 4. Всяка дума– Христина Мачикян
№ 5. Еделвайси– Михаил Цветански
№ 10. Дишай, приятелю – Румяна Пелова
№ 16. Поетите на времето – Яна Радилова
№ 23. Безропотни чада на времето – Яна Радилова
№ 26. Осиновено куче – Недялко Цонев
№ 27. Деца на прехода – Румяна Пелова
№ 32. Някой сънува– Рени Васева
№ 40. Ще дойдем ние – Рада Капралова
№ 41. Мама– Таня Денева
№ 51. Майски слани– София Янева
№ 56. Просякът– Детелина Стефанова
№ 62. Отиват си децата ни – Любомир Попов
№ 77. Дано се събудиш – Ваня Акъллиева
№ 80. Мълчание– Милчо Петров
№ 82. Пътник през рая – Владислав Недялков
№ 85. Еднакви къщурки – Лилия Ангелова
№ 90. Мамо, простих ти – Снежана Петрова
Направи ни впечатление, че в конкурса участват стойностни произведения, но има и стихотворения, чието ниво не отговаря на естетическите критерии на журито за поезия. Осъзнаваме, че в нашата оценка, макар да сме се старали да бъдем максимално обективни, неминуемо присъства и субективен елемент.
След сериозна дискусия решихме да наградим следните стихотворения:
Трето място – №5 „Еделвайси“ на Михаил Цветански. Той получава като награда сборника с разкази „Шах и мат“ и почетна грамота.
Второ място – №90 „Мамо, простих ти“ на Снежана Петрова. Снежана получава книгите „Степен на свобода“ и „Паметник на човека“ на Даниел Меразчиев, както и грамота.
Първа награда журито единодушно присъжда на стихотворение №80 – „Мълчание“ на Милчо Петров. Той получава преференциални цени за издаване на книга от ИК „Многоточие“ и почетна грамота.
Решихме да присъдим и две специални награди на журито:
Стихотворение №16 – „Поетите на времето“ на Яна Радилова, получава най-новата стихосбирка на Димитър Милов - „Нежна съпротива“
Стихотворение №10 – „Дишай приятелю“ на Румяна Пелова, получава най-новата стихосбирка на Любомир Чернев – „За красотата“.
Благодарим за оказаното ни доверие!
С уважение,
Любомир Чернев
Димитър Милов
___________________________________
Скъпи приятели, наградите не свършват дотук!
Стихотворение №82 „Пътник през Рая“ на Владислав Недялков получава специалната награда на книжарница „Многоточие“ – пъзел „Отрупаният таван“ и стихосбирката на Ивелина Цветкова „С форма на геврече“.
Благодарим на всички участници и честито на печелившите!
А ето и наградените стихотворения:
МЪЛЧАНИЕ
Аз бях от тях. Един от тях.
Един от тях, които си мълчаха.
Да, аз мълчах. Мълчах! Мълчах!
Свидетел ми е всяка празна стряха.
-
Аз нося грях. Доказан грях.
Свидетели са всички терминали.
Мълчах! Мълчах! Мълчах! Мълчах!
Мълчание, сравнимо с цианкалий!
-
Страхливец бях. Мълчах от страх.
Простете. Съжалявам. Sorry.
И аз мълчах. Сега разбрах –
с мълчание се пишело история.
-
А вий – деца. Деца… Деца…
Във времена на отчаяние
със сърчица, със сърчица
ще плащате за нашето,
за моето
мълчание.
Милчо Петров - първа награда
Мамо, простих ти
Нямах корени...не бях ни цвете, ни дъб,
усещах само сухи листа под нозете.
Нямах силен бащински гръб,
мама не хващаше с обич ръцете.
Приказки никой не чете за мен,
колело не подкарах на двора.
Не получих подарък за рождения ден,
нямах своя семейна опора.
Имах ръждясали стари решетки,
и матрак с прогорели следи от сълзи.
С черни дупки, като от шрапнели,
от явни нападки и тайни злини.
Така бяхме всички изоставени рожби,
като ненужен забравен багаж.
Стърчахме сам - сами на перона,
всички влакове за нас бяха мираж.
Но аз ще намеря сили да кажа...
Мамо, простих ти! Недей да тъжиш!
Ти си ми дала живот - ненапразно...
аз ще изтрия сълзите ти... Когато заспиш!
Снежана Петрова - втора награда
ЕДЕЛВАЙСИ
Ти помниш ли червените ни връзки
и грапавия допир на шинела ми
със първата открадната целувка
от продавача на различни мнения.
Катерехме с въжето от надежди
скалите на безкрайните съмнения,
за да открием ласкавата нежност
на еделвайси – истините бели.
Забрави ли самотната старица -
мечтата от несбъдване напукана,
протегнала към нас ръката – птица,
как пърхаше с крилото си пречупено.
Пропадахме в лавини от успехи.
Дълбаехме земята с гърбовете си.
Държахме за опашките комети.
Разпъвахме на кръстове куплетите.
Стачкувахме и плакахме, пълзяхме.
В къртичината крихме се – сърцата ни.
Обичахме с омраза. Дъх крадяхме...
Застрелвахме мечтите на децата си.
За да осъмнем на върха в подножието,
готови за изкачване в душите.
Да, няма нищо невъзможно...
Виж, еделвайси цъфнаха в сълзите ти.
Михаил Цветански - трета награда
Поетите на времето
Сред отломки от празна епоха изгрях преждевременно,
но намерих събратя, с които съвместно да кретаме.
Безпосочно се реем във времето и носим си бремето -
във война и в примирие все ни наричат "Поети".
-
Съчиняваме стихове с пъстра палитра от теми:
и крале сме били, и безвластни, потъпкани роби.
Знаем как да обичаме, въпреки лошото време.
Знаем как и да мразим, когато затворят ни в скоби.
-
Океанът от злато и власт за душите ни плитък е.
На барут не миришем. И вражески огън не палим.
Не че свърши войната... Но след хиляди глупави битки
оръжейният цирк ни се струва безсмислен и странен.
-
Ще призная: не сме безпогрешни или съвършени.
Идеален е само часовникът в своята стриктност.
Ала ние сме вечни - напук на линейното време! -
след поредната смърт ще възкръснем чрез своите стихове...
Яна Радилова - специална награда на журито
ДИШАЙ, ПРИЯТЕЛЮ
Дишай, приятелю, дишай!
Кой ли ти пречи да дишаш?
Някой под форма на лишей
въздуха взема ти скришом.
Въздухът, даден отгоре -
дар от Всевластния Господ.
Кой пръв в света заговори,
че да въздишаш е просто?
Свят, който тъй е устроен,
че да са мръсни парите,
дето от труд недостоен,
в офшорки нейде са скрити.
Дишай, приятелю, дишай!
Друга възможност ти нямаш.
Щом за света си излишен,
то значи ставаме двама!
Румяна Пелова - специална награда на журито
Пътник през Рая
На пръчката от дрян да закача
до хлебеца си стара антерия,
препълнена с копнение бохча,
което не можах да ви разкрия.
Да тръгна бавно с птиците на юг
и с вèтрища от север да се връщам.
Върбите ме очакват вечер тук,
поточето от изток ме прегръща.
С глухарчето от запад утре може
да литна, щом ми прати писъмце,
и сякаш че дочувам тебе, Боже,
как слизаш над самотното селце!
В безветрието си есенните нощи
загръщат ме в надиплено сетре.
Не искам да заспивам никак още.
Забравен глас ме вика на дете.
Звездите от небесния безкрай
топят се в хоризонтите, догарят…
Пътувам аз из приказния Рай –
красив пейзаж от моята България!
Владислав Недялков - специална награда на книжарница "Многоточие"
