Ако все още не сте си намислили желание, сега е моментът да си пожелаете книгата на Милка Николова, четейки лунни стихове, там, под звездите. И не защото е едно наричане за хубави дни, а защото поезията в "Намисли си желание" е красива, наситена, с шепот на вятър, със слънчеви люлки, дори и с коледен дух с гласа на някого.
"Намисли си желание" шепти "Обичай се" и ще запомните всичко това, защото и образът ви в огледалото ще ви го припомня. "Обичай се", казва тя в нас... Такава е тя, душата:
"...и тъжна, и весела,
и влюбена, и мечтателна,
и търсеща, и намираща,
понякога губеща,
но винаги истинска,
готова е да прегръща,
да раздава и да обича,
да се смее, да скита,
като децата да тича,
да препуска на воля,
да си поплаче самичка,
през сълзи да се усмихва,
да се задъхва за обич,
разпилянa понякога
да се губи във залеза,
да я намират душата ти,
притихнала в изгрева ален."
Но намисли си желание и всичко ще бъде хубаво, както във втората авторска книга "Намисли си желание" на Милка Николова!
