ТВОРЕНИЕ
от пурпурния залез в тиха вечер,
където границата тънка се извива
на хоризонта – бляскав и далечен.
И после, щом над всичко се разлее
небесната магия на луната
и дълго, дълго в небесата тлее
звездната жарава непозната;
тогава лумват и в сърцето също
огньове тихи, пламенни, красиви –
летят до небесата и се връщат.
Душата ми от стихове прелива.
О, свят – творение на Бога –
необуздан, безкраен, неизречен!
От мене литва всякаква тревога,
щом осъзная: твой венец съм вечен!
***
ПЕПЕРУДИ, пеперуди
ще политнат като в стих.
Те съня ми ще пробудят
в този лунен свят красив,
за да пиша до насита
с уморените ръце,
дето хляба придобиха,
ала слово търсят те.
Пеперуди, пеперуди
докато навред летят,
във живота си отруден
винаги ще стигам бряг.
Там е новият ми пристан,
там е пътят ми без край!
И когато свърши листа,
в края ще напиша „Рай“.
***
НАС, ХОРАТА, излъгаха ни толкова отдавна:
„Живейте пресметливо и внимателно!“
И оттогава всички, сигурно и бавно,
стареенето си пресмятаха старателно.
Наистина отдавна бе, но помня
в очите стари мъдрост и безстрашие.
А днеска виждам (и сълза отронвам)
страх в очите на родителите, нашите.
Жадувам за притихнал поглед, мъдър,
опрощаващ, и десница силна,
които вярата, че всичко ще пребъде,
да вдъхват през годините усилни.
Не вик и укор, ала дума нежна, блага
отеква силно във душата свята.
Страха прогонва тя и там полага
всичката надежда на земята.
***
ПОНЯКОГА
Не знам дали понякога – чрез моите криле –
успявала съм истински да стъпя на земята…
Ивелина Цветкова
Така е. Крилете са за небесата!
И колкото растат във полза на ръцете
те по-високо ни понасят.
Но непременно на земята,
уморени, привечер ще падаме.
Така е. Веднъж политнали към небесата
суѐтни грижи, враг и пустота
не ще живеят във сърцата ни…
Защото там е радостта посята.
Между небето и земята, неусетно,
в незнанието си изтляваме понякога.
От стихове около нас е светло!
От стихове гори снега!
Със стихове си пращаме привети,
превръщайки във ден нощта.
***
ЗДРАВЕЦ
Искам да съм дъхав здравец
в крайнината нацъфтял,
с обич да дарявам здраве
с цветове червен и бял.
И когато ме настъпят
силно, грубо и без жал,
с аромат да ги окъпя
с цветове червен и бял.
И кога порои, бури
завлекат ме с черна кал
моят корен да събуди
в мен цветец – червен и бял.
Моят корен помни много,
всичко земно съм видял
и през юни просто мога
да цъфтя червен и бял.
И когато някой мине,
скрил във себе си печал,
вдъхновен от мойто име
да цъфти червен и бял.
автор: о. Лъчезар, из "Пролетен поздрав"
***
Чрез поезията си свещ. Лъчезар Лазаров ни дарява благослов, за да изникне цветецът на желания, вечния рай, а крехкият свят да бъде облечен в любов и плам, с дрехата на пролетта, която идва с нови надежди.
Тихият вятър в стихосбирката е обещание, че можем всички заедно да съградим пролетния цвят на живота.
