Добре дошъл в оазиса, принесъл се от безкрая! Чрез него поезията на Ивалин Николов ще те приветства, читателю, ще те прегърне, а след последната глътка ще остави в теб пъстрота. Не тази, която плисва умел художник върху платно, а тази на Човека, който така обича думите, че буквално ги прави уловими на мига и за най-капризния читател.
„Стихотворения от безкрая“ е като първолаче, дошло за първи път в училище. Тя е първа за автора, но в нея чрез увереността на мастиленото перо се литва лесно към синевата, която нашепва свобода за Човека. А когато имаш свободата, можеш да постигнеш всичко и да заявиш гласно: „Щастлив съм!“
И тогава безкраят подарява. Подарява ни целия хор на щурците, небесни мотори, песента на дъжда, но и цялата зрялост на времето, в което си струва да докоснем себе си, но и другите.
Различните теми в книгата отскачат от страница на страница, което ме впечатли като поет, читател, а и като първи уловил стихотворения от безкрая. И само мога да благодаря! Но и да те поведа към тях, защото тук се усеща силата на всяка една дума.
Ако си от хората, които искат да избягат от скуката или пък от динамичния ден, тук ще откриеш времето, в което да заявиш сам на себе си „Щастлив съм!“
Радостен път и на теб!
Ивелина Цветкова – редактор
Зрялост
Признавам си, че вече съм пораснал.
И с този факт животът ме прокле.
Аз в себе си дълбоко осъзнавам,
че все по-трудно е да съм дете.
Със чаша вино вдигам този тост
за всеки миг от детските години,
за всеки час на село във неделя,
за дългите лета и майските градини.
Три свещи паля в тъмното - за щастие.
Най-малката - за мойто детство - изгоря.
Най-ярка е свещта за младостта ми,
по-бляскава и от звездите във нощта.
Свещта запалена за мойта старост
гори със пламъка на детската ми сила.
Когато побелее моята брада,
младостта от моя спомен ще е жива.
Като молитва от монашеска уста,
когато взирам се във мойто огледало,
прошепвам тихо, че душата остарява…
Как искам да започна всичко отначало!
И срещам образа си във това стъкло –
модерен мъж с каскет ме поздравява.
Той винаги назад ще се обръща.
Аз винаги все тука ще оставам.
(Из "Стихотворения от безкрая")
Художник корица: Даниел Меразчиев
"Стихотворения от безкрая" може да заявите с послание и автограф от автора тук:
