Излезе от печат книгата на любовта, където денят е по-хубав, а спомените за бъдещето неизбежни...
Когато говорим чрез поезия за всичко, което сме скътали дълбоко в сърцето си, то винаги е с любов. А думите са мост, по който можем да се срещнем, да погледнем в дълбокото, да докоснем съдбите си, но и да споделим кое е това, което може да ни поведе към по-добрия ден.
Стихосбирката на Петя Саманджиева „Любовта ми отива“ е мост над дълбокото, който повежда към по-добрия ден. Чрез стихотворенията си авторката категорично заявява, че любовта ни отива – на всички нас, но и че тя е и двигателят на самия живот. А той сякаш е отворил широко очи и вдишва от всичко наоколо, за да разкаже като от сцена за уроците в дните, но и че е останала надеждата – тази толкова красива, но и изпълнена с живот дума.
Въпреки всички препятствия, строени като редици в стихотворенията, мечтите не спират, а вярата издава и тя глътка въздух:
„Глътка въздух поръчах – да дишам;
с усмивка да топля деня,
преди всяка болка жестока, с вяра
в доброто да търся смеха...“
(Из стихотворението „Имам нужда от ведри мечти“)
А когато имаме надежда и вяра, то няма как и любовта да не е в нас и около нас. И има ли ги, има и добрината. Доброто побеждава злото. Усмивката на лицето ни е неизбежна и остава да споделим из лабиринтите на живота:
„Доброто побеждава –
отключва се, блести.
Изпитваш ли злорадство,
не ще ти се прости…“
(Из „Какво е добрината?“)
Срещата ми с Петя е като цъфнало клонче пред прозореца на живота, където пролетта неспирно разказва за аромата, за цветовете на поезията, за доброто, което срещнах в нейните очи. Денят е добър, защото ми позволи да се докосна до стихотворенията ѝ, да погаля сетивата си, но и заедно да ви споделим: „Любовта ми отива“.
Нека да продължим по моста над дълбокото, където поезията на Петя Саманджиева ще ви разкаже за живота, но и ще припомни:
„…че всеки води свойта битка
и собствените си злини!“
Ивелина Цветкова – редактор
Художник корица: Даниел Меразчиев
 |
