Пътуване на словото и духа през Пирот, Димитровград и свещените обители на Суково и Поганово
В началото на лятото две издания на ИК „Многоточие“ – сборникът със стихове „Невидими истини" и брой 4 на списанието за съвременна българска литература „Светофари", поеха на необичайно пътуване. Те посетиха Сърбия, носейки със себе си духа на съвременната българска поезия и слово, а това, което се случи около тях, остава да се тълкува от сърцето.
Най-запомнящият се миг от пътуването беше посещението на Суковския манастир „Успение Пресвете Богородице“, разположен край красивото село Суково, на около 18 км от Пирот. Манастирът, датиращ от 19-и век, е известен със своята духовна тишина, стенописи с рядка символика и особена светлина, която като че ли говори на душата. И именно в тази тишина и светлина се случи нещо, което не може да бъде обяснено лесно. Два лъча светлина, проникващи през купола на храма, се спуснаха точно върху книгата „Невидими истини“ и списание „Светофари“. Дали това беше игра на светлината, или знак? Всичко стана в абсолютна тишина, сякаш самото място благославяше словото, събрано в тези издания. Невидимото стана видимо, истините докоснати.
„Може би не бяха само лъчи. Може би бяха ръкописни знаци от небето – невидими букви, изписани със светлина, които само сърцето разчита. Ако вярваме, че всичко важно идва като знак, този беше двойно осветен, не като красиво съвпадение, а като потвърждение отгоре, че Словото, когато е чисто и сърдечно, бива разпознато. И благословено... И както светлината ги докосна, така и ние оставихме частица от себе си – от духа на българската поезия, от литературната мисия на „Многоточие“, в дар. Сборникът „Невидими истини“ и броеве от списание „Светофари“ бяха подарени с признателност и обич, като скромна, но сърдечна нишка между двата бряга на духовното родство – българско и сръбско. Така частица от България остана в близост до изгревите и залезите над река Нишава и Ерма, както и в усмивките на хората. Останаха и нашите думи, като вятър между страниците, които някой тепърва ще отвори. Сякаш лъчите, които осветиха книгите, бяха и благословия за словото, което открива пътя си и извън границите, там, където литературата и светлината говорят на един и същ език.“, споделя гл. редактор на „Многоточие“ Ивелина Цветкова.
Суковският манастир „Успение Богородично“ е живо свидетелство за вярата, съпротивата и мистиката, които векове наред съпътстват българския дух отвъд днешната граница. Разположен в покрайнините на Пирот, на десния бряг на река Ерма, този манастир съхранява не само архитектурна и художествена памет, но и предания, които ни доближават до чудото.
Една от най-впечатляващите фрески в манастирската църква е тази на Света Богородица Крилатица – изображение, характерно за Самоковската художествена школа. Този иконографски вариант е своеобразна интерпретация на „Покров Богородичен“, но тук покровът е заменен от разперени ангелски криле, с които Майката Божия закриля вярващите. Така тя става не просто Застъпница, а Небесна Пазителка. Подобна фреска има и в Самоковския манастир, което показва непрекъсната духовна и художествена връзка между двете обители и българските традиции. На царския ред на иконостаса присъства иконата на Св. Йоан Рилски, най-почитаният български светец.
Историята на манастира е обвита в легенди, но една от тях е особено силна. Говори се за пастирчето Вельо, което многократно сънувало Света Богородица, заръчала му да изгради отново светата обител. По-късно той приел монашество с името Вениамин. Заедно със свещеника Йован открили икона и кандило, останали от някогашен храм, и това било явен знак за продължение на традицията.
Манастирът обаче се намирал на земя, притежавана от Сали бей, чийто син Емин опитал да оскверни мястото, но бил внезапно наказан – схванал се и загубил паметта си. След молитвата на свещеник Йован, насочена към Света Богородица, момчето било изцелено. В знак на благодарност Сали бей издействал царски ферман от 1856 г., издаден в Константинопол, с който разрешил възстановяването на манастира.
В специално ковчеже в манастира се пази главата на монах Вениамин (пастирчето Вельо), реликва, която се почита като чудотворна. Хора от близо и далеч идват със своята вяра и надежда. Обителта е огнище на силна духовна енергия, която мнозина усещат още с прекрачването на прага.
Суковският манастир е историческа и духовна връзка с България, място на чудеса и вяра, където Света Богородица Крилатица разперва своите крила над всички, които пристъпват с любов и почит.
Посещението на Суковския манастир е преживяване, което съчетава допир до историята, изкуството и една жива легенда, която продължава да вдъхновява вярващи и пътешественици.
Пътуването премина през гостоприемния Пирот, където издателите Ивелина Цветкова и Даниел Меразчиев опитаха от прочутата сръбска кухня: апетитна плескавица, мек и наситен каймак, както и местни специалитети, които носят вкуса на дома. В един от уютните ресторанти те се насладиха и на жива сръбска музика, която е откровена, темпераментна и пълна с живот. Правят впечатления и препълнените пазари с пресни домашни зеленчуци, където на всяка крачка се чува българска реч.
В града се намират Пиротската крепост (Кале) – от времето на турското владичество, Музеят на Понишавието, който е с интересни етнографски експозиции.
Запомнящо от Пирот е и меката топлина на гигантските мекици, които могат да бъдат дълги цели 50 сантиметра!
Пържени до златисто, с хрупкави краища и пухкава сърцевина, те се продават още топли в пекарните на града.
Няма как да бъде забравена и река Нишава, която при залез сякаш прошепва „Остани тук още малко... Ела отново…“
В Димитровград издателите преминаха през местата, където българската култура и език се срещат. Основно училище „Христо Ботев“ в град Димитровград, Сърбия (в историко-географската област Цариброд) е един от най-ярките символи на българската култура и идентичност извън пределите на България. То носи името на великия български поет и революционер Христо Ботев и от десетилетия е огнище на родолюбие, езикова памет и национално самосъзнание сред българското малцинство в Сърбия. Училището възпитава децата не само в науката, но и в любов към родната реч, българската история и култура.
То е също така център на културния живот в града, домакин на литературни четения, чествания, театрални постановки, конкурси и съвместни инициативи с училища от България. Всяка година се отбелязват тържествено национални празници, особено 2 юни – Денят на Ботев и загиналите за свободата на България.
Вниманието на всеки привлича паметникът на Христо Ботев, издигнат точно до входа на училището. Скулптурният образ на Ботев, с гордата си стойка, пронизващия поглед и лъвското излъчване, посреща ученици, учители и гости всеки ден. Учениците често рецитират пред него Ботеви стихове, които звучат още по-силно, когато се произнесат в сърцето на Сърбия.
Преподавателите в училището са истински духовни будители. Много от тях – потомци на хора, които никога не са изгубили пътя към българския език и култура. А всяко дете, което пише на български, чете стиховете на Ботев и сънува с гласа на родината, е частица от едно духовно чудо, това, което оцелява въпреки всичко.
Училището често приема гости от България – писатели, преподаватели, общественици, които оставят книги, списания и учебни помагала, с които се обогатява местната библиотека.
А в Погановския манастир, скътан в прегръдката на природата, между река Ерма и каменните хълмове, тишината говори на свой език. Изданията стояха сред сенките на вековни стени и вековечни молитви, носени от вятъра.
Погановският манастир (на сръбски: Погановски манастир, официално Манастир Светог Јована Богослова) е един от най-красивите и значими православни манастири в източна Сърбия. Разположен е край село Поганово, близо до град Димитровград (Цариброд), в непосредствена близост до българската граница. Разположен в живописно дефиле по поречието на река Ерма, недалеч от Ждрелото на Ерма, природна забележителност, обичана и от български туристи. Близо е до Суковския манастир, така че често се посещават заедно.
Пътуването на „Многоточие“ из Сърбия не беше обикновено литературно гостуване. То се превърна във връзка между светлината и словото, между народи и сърца. В Суковския манастир, сред сенките на вековете и лъчите на настоящето, българското слово бе осветено и благословено. А там, където думите намират подслон в тишината на храмовете, и светлината се навежда над страниците, започва истинското пътешествие – онова, което не завършва с края на пътя, а продължава във всяко сърце, докоснало се до книгата, до стихотворението, до надеждата.
Словото има криле. Светлината му показва пътя. А „Многоточие“ е онзи знак, който ни напомня, че има още да се каже, още да се обича, още да се вярва…
Разказа за вас ИК "Многоточие"
Снимки: личен архив
За още срещи с нас и пътешествията в света на книгите - последвайте ни тук:
