Стефка Павлова, поетеса и дългогодишен педагог, представя първата си книга за деца – „Кой вярва в чудеса?“ (2025). Това е пъстър сборник от стихотворения, приказки, басня и гатанки, който превръща четенето в истинско приключение и дава на децата възможността да се докоснат до чудесата на словото.
В този приказен свят думите пеят и нашепват тайни, животните говорят като хора, а малките читатели се учат на доброта, смелост и приятелство. Историите носят едновременно забавление и поука – едни ще разсмеят, други ще развълнуват, а трети ще накарат децата да мислят и да задават въпроси.
Книгата е създадена не само за четене, но и за активно участие. В нея децата ще открият илюстрации за оцветяване, които развиват въображението и фината моторика; логически игри и гатанки, които стимулират мисленето и вниманието; творчески предизвикателства, които ги насърчават да измислят собствени приказки, стихове или рисунки.
На последните страници малките читатели ще намерят и любопитни факти за литературата – кога и как са се появили приказките, защо хората създават басни и стихове, и как гатанките са били любима забава още в древността.
Благодарение на своето съдържание „Кой вярва в чудеса?“ може да бъде ценен помощник в учебните заведения – от детските градини до началното училище. Тя предлага текстове, които развиват езиковата култура и обогатяват речника, но също така съдържа упражнения за въображението, внимание и логическо мислене. Книгата не само забавлява, но и подпомага образователния процес, като показва на децата, че ученето може да бъде игра, а играта знание.
Стефка Павлова Йоргова е родена в Белене през 1962 г. и повече от 40 години посвещава на работата с деца като педагог. Отличена е с почетната грамота „Неофит Рилски“ и с множество национални и международни награди. Литературният ѝ път започва със стихосбирката „Откровение“, последвана от „Край реката“, „Мечтание“ и „Стъпки в светлината“.
С „Кой вярва в чудеса?“ тя прави естествено продължение на своя професионален и творчески път – отдаденост на децата и любов към словото.
Защо тази книга е специална?
Съчетава четене, игра и творчество.
Възпитава у децата ценности и добродетели.
Подходяща е както за семейно четене, така и като помощен материал в учебния процес.
Дори буквите в тази книга са специални – те са облечени в шрифт, който помага на деца с дислексия да четат по-леко и уверено.
„Кой вярва в чудеса?“ е книга, която ще накара и деца, и родители да се усмихват повече, да измислят свои истории и да вярват, че чудесата са около нас – стига да не спираме да ги търсим.
Кълвачът Стойко се закрепи на едно младо дърво, на което забелязал корояд. Трябваше да го излекува. Клъвна корояда, но дървото изохка:
– Какво правиш? Много ме заболя. Кой си ти?
– Не ме ли познаваш? Аз съм кълвачът Стойко, горският лекар. По кората ти има корояди и клъвнах един, за да те излекувам.
– Затова ли все ме сърби кората? – попита дъбчето Ненчо.
– Да, нуждаеш се от помощта ми – спокойно обясни Стойко.
– Благодаря ти, Стойко. Аз съм дъбчето Ненчо. Приятно ми е да се запознаем – каза тихо дъбчето. – Сега, след като ти се скарах, ще ме излекуваш ли?
– Разбира се! – отговори развълнуван кълвачът.
– Извинявай, може ли да те попитам нещо? – смутено се обади Ненчо.
– Питай – каза Стойко.
– Ти откога си лекар в нашата гора? Днес те виждам за първи път.
– Аз ли? – усмихна се кълвачът. – Отдавна живея тук и лекувам всички горски дървета – ясен, явор, дъб, бук, ели, борове…
– А къде живееш? – поинтересува се Ненчо.
– Живея по дърветата. По цял ден ги лекувам, а малките си отглеждам в една хралупа на старо дърво.
– От какво лекуваш дърветата, освен от корояди? – попита Ненчо.
– Лекувам ги и от листояди и техните ларви – обясни Стойко.
– Много се радвам, че ще ме излекуваш. Сега вече няма да се оплаквам, че ме боли кората – каза тихо Ненчо. – Извинявай за оплакването ми по-рано, просто не те познавах и се изплаших. Сега знам, че си добър – мой доктор и мой приятел. Довечера ще спя спокойно.
– Радвам се, че се разбрахме, Ненчо! – каза Стойко. – За да не те боли много, ще идвам всеки ден. Съгласен ли си малко по малко да те излекувам от корояди, листояди и техните ларви?
– Я ми кажи, Стойко, ти как се закрепваш за дърветата и стоиш така, докато не унищожиш всички вредители? – попита дъбчето.
– Имам здрави нокти, Ненчо, и с тяхна помощ се държа здраво – обясни кълвачът.
– Ами не те ли болят човката и главата, когато чукаш по дървото? – попита пак Ненчо.
– Не, миличък. Човката ми е здрава, а мозъкът ми е защитен от специални въздушни джобове. Аз съм устроен така, че да удрям здраво по кората, без да усещам болка.
– А през зимата с какво се храниш? – попита Ненчо.
– През зимата, когато всичко е замръзнало, се храня със семена, ядки и жълъди. Това е всичко за днес! Тръгвам, че ме чакат и други дървета – каза кълвачът.
– А искаш ли да бъдем приятели? – попита смутено Ненчо.
– Разбира се! – отговори Стойко. – Вече сме приятели и знам, че утре ще ме чакаш с нетърпение. Довиждане, Ненчо!
– Довиждане, Стойко! – провикна се дъбчето. – Ще спя спокойно, защото знам, че ще се грижиш за мен! До утре!
– До утре, Ненчо! – каза Стойко и отлетя към други болни дървета.
(Из „Кой вярва в чудеса?“)
Ивелина Цветкова
