В дните, когато светът се събужда за нов живот, а човешкото сърце търси своята вътрешна опора, от печат излезе „Паметта на корена“ от Поля Цолова – книга, която не само се появява, а застава. Застава като свидетелство, като памет, като светлина.
Тази стихосбирка, отличена с Голямата награда в Пети международен поетичен конкурс „Защо пиша това писмо?“, е безплатно издание на ИК „Многоточие“ – жест, който превръща книгата в дар към българската духовност.
Но „Паметта на корена“ е повече от награда, повече от книга. Тя е възстановяване на вътрешния ред, онзи, който ни държи изправени, когато времената се разклащат. Поезия, която връща човека към себе си.
Поля Цолова умее да съчетава две начала, които рядко се срещат в съвременната поезия: духовната светлина на човека и родовата памет, която го пази. В нейните стихове личното и националното не се противопоставят – те се прегръщат.
Редакторът на книгата, Ивелина Цветкова, казва:
„Сборник, който напомня, че българинът носи в себе си две сили: светлината, която го води, и корена, който го пази.“
И точно това усещане изпълва страниците – че човекът е едновременно крехък и непреклонен, земен и възвишен.
Първият цикъл, „Заветът на светлината“, е обърнат към историческата памет. Тук оживяват Левски, Ботев, Волов, майките, мъчениците, безименните. Стихотворенията звучат като морални камбани – дълбоки. Те напомнят, че коренът не е минало, а опора.
Вторият цикъл, „В сърцето на времето“, е интимният пласт – детството, майчинството, любовта, сезоните на живота. Тук светлината е по-тиха, по-вътрешна, като пламък, който не гасне, дори когато вятърът се усилва.
Особено силна е „Епопея на българката“ – тригласна композиция, в която женската чест и любов се превръщат в символ на непреклонност. Текст, който не просто почита Славейков, а продължава разговора с него.
Поля Цолова е учител по български език и литература – професия, която тя превръща в мисия. Години наред възпитава деца, които печелят национални и международни отличия.
Тя е отличавана в редица национални и международни литературни конкурси, както и от Министерството на образованието, НДД и други институции за своята отдаденост и творчески принос.
Нейните стихове са публикувани в множество сборници, а дебютната ѝ книга „(Ако) мога“ излезе през 2024 г. с логото на ИК „Многоточие“.
„Паметта на корена“ е естественото продължение на този път. Това е книга за хората, които вярват, че народът живее, докато помни. Че светлината е вътре в човека, че коренът е сила, която не се вижда, но се усеща, връща човека към онова, което не може да бъде изгубено. Книга, която идва като светлина и остава като вътрешно възкресение.
Можете да заявите книгата с послание и автограф от авторката тук:
https://www.facebook.com/polq.colova
А ние ви подаряваме…
Коминочистач
Не е герой от приказка вълшебна,
не носи орден, няма ореол.
Със четката си стара, непотребна,
пресича днес училищния двор.
Изкачва се на покрива високо,
говори си със стария комин.
Изпълват се очите му дълбоки
със сива пепел и със лепкав дим.
Проправя тихо път към светлината
и саждите събира в своя джоб.
Пречиства и стените, и душата,
отнема мрака – също като Бог.
И сградата, прогледнала отново,
посреща пак живота в утринта,
а той си тръгва с нейните окови,
със нейната чернилка и тъга.
Отдавна – като клоуна усмихнат,
дарява смях, утеха и покой.
Човешкото признание не иска,
самотен ангел е! Не е герой...
Както и…
Паметта на корена
Изрони се моето детство,
загърнато в прясната оран.
Остави ми татко в наследство
сайванта с лозите за спомен.
Немееше празен хамбарът,
преглътнал последното зрънце,
а стряха прегърбена, стара,
сънуваше пролетно слънце.
Оглозгал бе бурен отдавна
последното бяло кокиче.
Проскърцваше портата бавно,
когато загнезди се птиче.
Животът, излюпен по ноти,
цвърчеше във нова премяна.
И сякаш ръцете на татко
подпираха нощем сайванта.
Във буря едва се държеше,
но сили му даде лозата.
В дъжда като черква стоеше,
със обич опази яйцата.
Дойде многоликата есен,
заминаха птиците в здрача.
И дворът, останал без песен,
с очите на татко заплака...
(Из „Паметта на корена“)
