Детството не си отива – то просто чака да бъде припомнено.
В навечерието на излизането на „Сладурковци“ вниманието към поезията на Марияна Маринова е напълно заслужено. Това е книга, която разширява границите на съвременната детска литература и предлага поетика, едновременно достъпна и естетически прецизна. В следващите редове ще се опитам да проникна по-дълбоко в художествения ѝ свят и да очертая мястото на тази стихосбирка в литературния контекст.
Забързаното ежедневие често ни отдалечава от най-чистите и светли моменти, но „Сладурковци“ ни напомня колко важно е да пазим детското в себе си. Марияна Маринова е автор, който през последните години се утвърди като едно от ярките имена в съвременната българска поезия. Нейни стихове намират място в множество алманаси, литературни сборници и конкурси, където печелят признание, награди и обичта на читателите.
Тя е творец, който превръща ежедневието в поезия – не чрез сложни метафори, а чрез искреност, наблюдателност и дълбоко човешко отношение към света. През 2024 и 2025 г. нейни произведения са включени в над двайсет литературни сборника, а отличията ѝ в конкурси, посветени на любовта, детството, фолклора и човешките ценности, свидетелстват за широкия тематичен диапазон на творчеството ѝ.
Поезията на Маринова носи онзи рядък баланс между лекота и дълбочина. Тя говори за важните неща – любов, доброта, детство, семейство, природа – по начин, който е достъпен за децата и едновременно с това докосва възрастните. В съвременната българска литература детската поезия често остава в периферията на критическия интерес, сякаш е жанр, който не изисква особена художествена прецизност. „Сладурковци“ категорично опровергава това. Книгата не просто възражда традицията на детските стихосбирки – тя я обновява и превръща в пространство, където детството е едновременно сюжет, метафора и философия.
Марияна Маринова работи с един от най-трудните поетични инструменти – лекотата на изказа. Тя не усложнява, не натоварва, не търси ефектност. Нейните стихове звучат плавно, но под тази лекота се крие изключително добре овладяна поетична техника: ритъм, който се движи естествено; рима, която не натрапва себе си; образи, които са едновременно достъпни за децата и дълбоки за възрастните.
В стихотворения като „Детски смях“ и „Честно ли е?“ авторката утвърждава невинността не като емоционално състояние, а като естетически принцип. Детството е конструирано като пространство на свобода – свобода да се играе, да се греши, да се пита, да се мечтае.
Една от най-големите сили на книгата е способността ѝ да говори на две нива. За децата стиховете са забавни, игриви, пълни с животни, приключения и малки чудеса. За възрастните те са носталгични пътеки към собственото им детство – към онези години, когато светът беше по-голям, тревата по-висока, а смехът по-звънък.
Езикът на Маринова звучи прекрасно на глас, следва естествен ритъм, използва разговорни елементи, без да изпада в баналност, и създава усещане за близост и доверие. Тази езикова стратегия я доближава до традицията на Леда Милева, Ангел Каралийчев и Дора Габе, но с ясно разпознаваем съвременен глас.
Авторката умее да създава герои, които са едновременно реални и символични: Рошла, Сърдитка, Ягодката жива, палавите котета, пуйчето, патенцето… Всеки от тях носи характер, но и послание.
Особено впечатляващо е включването на коледен цикъл – решение, което разширява тематичния обхват на книгата. Тези стихове не са обвързани с календарното време. Те са поезия на чудото, на светлината, на онзи вътрешен уют, който може да се появи дори в най-горещия летен ден. Коледните стихотворения в „Сладурковци“ са като снежинки, които падат върху страницата и не се топят – остават като спомен, като тихо напомняне, че чудесата не са сезонни. Тук Маринова използва символи – сурвачка, сняг, светлина – ритуални елементи, фолклорни мотиви и празнична интонация, пречупени през детския поглед, което ги прави четими и въздействащи през цялата година.
Една от най-големите добродетели на книгата е нейната музикалност. Стиховете на Маринова са създадени, за да бъдат четени на глас – в класната стая, у дома, преди сън, в библиотеката. Ритъмът е плавен, римите – естествени, а езикът – чист, звучен и образен.
Илюстрациите в „Сладурковци“, както и корицата на книгата, носят неподправена свежест и детска искреност – и това не е случайно. Те са вторият глас на книгата: разказват, допълват, разширяват. Техен автор е Мила Васил Настева, родена през 2010 г. в София – млад художник, чийто талант се развива впечатляващо рано и последователно. Дъщеря на поета, журналист и издател Васил Славчев Настев и на Миглена Георгиева Танчева-Настева, Мила израства в творческа среда, която естествено подхранва въображението ѝ.
Още от малка тя обожава да твори – рисува, пее, свири, играе в театрална школа, но рисуването остава нейната най-голяма любов. Само на седем години печели частична стипендия в Unity Academy, където е най-малката участничка и завършва обучението си с изложба. През следващите години Мила продължава да впечатлява журита и преподаватели: печели 2-ро място в конкурса „Бог е любов“ на Българската православна църква; получава специална награда за оригиналност в конкурса „Моето детство“ на Столична община; през 2024 г. отново е отличена със специална награда в конкурса „Пчелите и медът“; включена е със свои рисунки в няколко художествени сборника.
Днес Мила е ученичка в ПГИИ „Николай Райнов“ – София, профил Компютърна графика, където развива уменията си вече професионално. И въпреки това тетрадките ѝ продължават да се пълнят с рисунки – доказателство, че истинският талант не се учи, а се носи.
В своята цялост „Сладурковци“ е литературно събитие. Тя възражда жанра на детската поезия, но го прави по начин, който е съвременен, жив и дълбоко човешки.
Ивелина Цветкова – гл. редактор
Детски смях
Дочух във утро детски смях,
надникнах бързо през вратата.
Аз детството в света видях
и в щастието на децата.
Ах, тоя звънък детски смях,
роден от щастие вълшебно!
Аз гледах, радвах се със тях.
Това за мен бе много ценно.
Ще щракна този мил момент
на снимка, всеки да го помни.
Не! Тук не трябва комплимент,
а нещо вечно да запомним!!!
Когато правим ний войни,
словесни или пък открити,
помнете детските игри
и детските сълзи нескрити.
Помнете техните мечти,
родени от едно вълшебство,
смеха сред котешки игри
във тяхното безгрижно детство.
Търкаляйте се в детски свят –
безгрижен, с обич обградени!
В смеха ви нека да цъфтят
мечти, от детството родени!
(Из „Сладурковци“)
