Има много невероятни неща в нашия свят - красиви, интересни и безопасни, особено когато поезията е магия. Знаете ли какво правят магьосниците? Всеки използва тази дума в степента на разбирането си – да омагьосаш с присъствие, да изработиш нещо магично, дори да погледнеш света с очите на вълшебството.
Днес ще ви представя една авторка, която заедно със своята лирична героиня в поезията ѝ създадоха магична книга. Тя се казва „Магьосница“, а авторката е Детелина Стефанова.
„…намерил си магьосница една,
която да раздухва ветровете,
от край до край да носи песента,
с която нощем пеят Боговете,
за да люлеят в люлката света!“ (‚Магьосница“)
Така приветства книгата, още от корицата. А когато я разлистите, ще попаднете в люлката, която люлее света. С цялата песен на живота. Там са всички разговори с Чуващите хора. И преплетените пръсти на гората, където „в тунел от клони към земята, тежко приведени, вървеше тя смело, изправила гордо глава, а сенките нейде, от ъглите сякаш доведени, протягаха пръсти към нейната чиста душа...“
Дори за миг ще застанете с гръб към слънцето, където денят е полусгрешен, полуобъркан и разхвърлян, но ще остане ваш изборът накъде да продължите. Не, няма да е в грешната посока, защото има вероятност да облечете бална рокля, ако сте жена, а и да срещнете звезди на метла, а нощният рисунък ще ви припомни и уютно мълчание след тишината на залеза.
Било ли ти е някога студено? „Магьосница“ е тук, за да даде отговори на много от вашите въпроси, които навярно са останали там някъде назад, но и да ви усмихне, защото в ръцете си ще държите детелина за късмет от Детелина.
Тя е родена на 14март 1971г. в гр.Добрич. По професия е детски учител в град Ямбол. Омъжена е, има син, който е специализант по неврология в Университетската болница в Стара Загора. Започва да пише поезия преди две години след тежка операция. През пролетта на 2020г. издава първата си стихосбирка „Съвършенство в несъвършенството".
Има една от приказките на датския писател Ханс Кристиян Андерсен. Един младеж много искал да стане поет. Отишъл при една вещица и тя му дала тръба, с която можел да чува гласовете на растенията около себе си. След като си взела тръбата обратно, той престанал да чува и жената му казала, че той никога няма да стане поет. Затова младежът станал критик. В този ред на мисли искам да те попитам как влезе в твоя ден поезията?
Поезията ме намери сама! Тя ми беше светлината в тежък за мен момент, тя ме мотивираше, тя ме усмихваше, тя ме караше да се чувствам уверена... Да знам, че ще преодолея всичко и ще бъда победител! В такива моменти най-лесно е да се сринеш, да се поддадеш на отчаянието... Е, аз не го направих! И се гордея с това!
Най-директният и естествен начин да повлияем на хората е чрез книгите и изкуството като цяло. Мислиш ли, че поетите са писали вече за всичко?
Винаги има още една дума, още едно чувство, още един трепет...
Кое е това нещо според теб, което поддържа живота жив?
ЛЮБОВТА
Професията ти е учител и навярно от всекидневните ти срещи с деца научаваш по нещо ново за себе си и всяка тяхна радост по някакъв начин намира място и в поезията ти. А тъгата учител ли ни е?
Тъгата също е учител, до степен на катарзис... Аз обичам усмивките.
Втората ти поетична книга е вече факт. Магьосница е „Магьосница“. А има ли листо от детелина за късмет или за по-хубави дни?
Има! Четвъртото! Детелини има много, но повечето са „само с три листа".
Използваш ли някакви магически похвати при децата, за да обикнат още от най-ранна детска възраст приказките, стихотворенията, книгите?
Децата са много сензитивни. Достатъчно е вълшебната приказка, загадъчният глас и си ги повел за ръка в Приказното царство.
Тротоарите навярно ще запомнят стъпките ни и тези на твоята книга „Магьосница“, защото много от читателите ще пристъпват по тях, запомнили твоите думи. Ще крачат, търсещи по-добрия път. Пожелай на своите читатели нещо магично!
Благодаря, че се открихме в това магично място, наречено Живот, Детелина!
„Има различни видове прегръдки. Някои докосват кожата, други обгръщат душата.
Въпрос на потребност!" Джон Грийн
Скъпи приятели, „Магьосница“ се появи! И се надявам, че ще почувствате нейната добра магия! Бъдете здрави и омагьосващо щастливи!
ТРОТОАР ОТ НАШИТЕ СТЪПКИ
Ръката потрепваше, сякаш бе птиче,
готово да литне напред към целта...
За него тя беше още момиче,
с което посрещаха утро в града...
Посрещаха слънцето в тяхна пътека,
която ги водеше в близко кафе;
той стъпваше бавно и лека полека,
една нейна стъпка спря в негови две.
И гледаха пъстрите детски рисунки,
усмихнали целия сив тротоар
със зайчета, кучета с хитри муцунки;
те носеха радост и толкова чар!
А после – тя тихо във него се сгушваше;
оставаха дълго усмихнати, знам...
Светът покрай тях така се заслушваше,
че стъпки от обич се чуваха там...
