Когато се срещаме с непознати за нас хора, не знаем дали ще имаме и други срещи с тях занапред в живота. И всичко започва, когато началото слага старт на спомените ни.
Такава е и срещата ми с авторката Десислава Стоянова, която често ми припомня ритъма на обикновения забързан живот. И когато една книга на друг автор превърна тогава обикновения ден в необикновен, аз се озовах тук, където не само думите плетат романа „Обикновен живот“, а и срещата на непознатите, превърнали днешния ден в миг на очакване, а именно среща на книгата на Десислава с нас.
Романът ѝ е точно това – среща на непознати, превръщащи се в главните герои на „Обикновен живот“, преминаващи през много изпитания, но в името на любовта. И след като приключих работата си по него, мога да го нарека приключение – с всичките спомени от една любов за любов.
„Помня много неща и все по-малко... Всичко започна, когато започна…“ С тези думи слагаш началото на романа си, Десислава! Кое те привлече към това да се захванеш с нелеката задача да напишеш роман? Добре дошла в „Откровено за вас“!
Добре заварили!
Хората с течение на времето забравят някои подробности от миналото си или ги изкривяват през собствената си призма.
Да, романът започва с тези думи, защото историята на всяка любов се случва, когато и е дошло времето. Много отдавна исках да напиша роман, но както в романа, така и в живота нещата се случват, когато човек е готов за това.
Пиша и разказвам от малка, дали стихове, дали разкази. Вдъхновението ме водеше, а майка ми откри тази моя дарба да пиша и всеки ден след училище ми поставяше задача да напиша разказ за това как е минал денят ми. Аз обичах това време, защото, когато пиша, се чувствам като у дома си.
„Наистина нещо слага начало, после свършва и оставя спомени в съзнанието на човека. Историите се раждат, развиват и после оставят след себе си памет…“, пишеш. Кога започна твоето творчество? Поезията ли е първият ти гост или прозата?
Моето творчество започна още като второкласничка. Тогава написах едно стихотворение в едно малко бяло тефтерче, което още търся. В него са първите кратки разкази и стихове. Може да се каже, че първото, което написах, беше стихотворение. Разбира се, бях различно дете и използвах по-различни изразни средства за определяне на нещата около мен, защото често ги свързвах със собствените си усещания за тях. Всяка история оставя след себе си памет, дали за нещо научено или за нещо преживяно, вярвам в тези думи от романа си.
А кое прави обикновения живот необикновен?
Всеки живот по своему е необикновен, стига човек сам да има очи да го види. Боб и Натали са герои, които олицетворяват това. Те изживяват своя път в кръговрата на живота и в стабилността на повтарящи се обстоятелства. Част от тях е това - да отидеш на работа, да изчистиш дом, да отидеш на пазар. Обаче в техния живот се случва любовта, случва се грижата, случват се предателства, случва се дете. Те минават през своя катарзис и всъщност магията е в това, че се обичат, че разчитат един на друг и че си вярват.
Ти оприличаваш един от главните герои в романа си с неговото куче Плонди, което е взел от улицата – и двамата са мърляви, но добродушни. Благата усмивка при среща на двама непознати понякога е магнит за още срещи, а ти си избрала друга страна за началото на една връзка – плачеща жена, седейки пред непозната врата със счупения ток на обувката си. Кое от двете би определила като спасение в тъжен ден – усмивката или това да поплачем?
Колкото и мърляв да е Боб, той носи рицарското в себе си. И помагайки на жена в беда, доказва своето благородство.
Зависи от тъгата. Ако е от нещо преодолимо, то една усмивка вдъхва надежда. Ако тъгата е натрупана от много неща, през които човек е преминал и потиснал в себе си, е по-добре да си поплаче.
Героинята ти Натали, при срещата им, си задава въпроса - дали не е срещнала сериен убиец. Но тази мисъл бързо изчезва от съзнанието ѝ, заради любезността му и доброто отношение. Любовта има ли определено време, в което ние, хората, си казваме „срещнах я“?
На този въпрос отговорих по-нагоре „Да романът започва с тези думи, защото историята на всяка любов се случва, когато и е дошло времето.“
Естествено, всяко ново и неочаквано нещо в живота е малко плашещо и задейства вътрешното чувство за самосъхранение. Все пак, ако човек не рискува, няма да позволи на съдбата си да го отведе до онова, което му е писано да се случи, независимо дали е добро или лошо.
Говорим за любовта между мъжа и жената и за нея може да се каже, че както съдбата на всеки е да научи своите житейски уроци, така и тя идва по различен начин за всеки. Понякога се заражда от приятелство, понякога те среща на улицата, друг път след много изпитания и заблуди я откриваш, където най-малко очакваш, или пък е покрай теб и ти изобщо не я виждаш с години, случва се и да се разминеш с една любов, но след време да откриеш друга.
„Обикновен живот“ е книга и на спомените. Помагат ли ни те в път, в който не виждаме изход?
Така е, спомените за преживяното, за тежките или за хубавите моменти на Натали или Боб, или на всеки от нас, са в основата на изграждането на човека като личност, но трябва да носи в себе си и тези личностни качества по рождение, за да ги развие. Понякога, когато не виждаме изход, трябва да се отдалечим от случващото се, за да можем да го погледнем отгоре. Това зависи от вътрешно усещане, от осъзнаване на наученото в миналото или от това - кой ще е до нас ако имаме нужда от това.
Всяко начало в една връзка е красиво по своему, но с времето любовта между двама може да не оцелее при различни изпитания, трудности. Хлъзгавите камъни по пътя ни са самият живот – с всички препятствия. А една подадена ръка спасява другия.
Защо си тръгва любовта при някои двойки, обещали си „завинаги“, или по-точно си тръгва доверието, приятелството… Какво е определението ти за щастлив семеен живот, има ли такова?
Защо си тръгват хора, които са си обещали да са заедно и в добро и в лошо? Въпросът е в това, че тези хора не са се опознали добре, преди да вземат решение да се врекат един на друг. Има непреодолими обстоятелства. Физическо насилие, психическо насилие или непрекъснати изневери, това са все много основателни причини да загубиш доверие в човека до себе си. Освен любов, трябва да има желание и от двамата да вървят заедно и да се подкрепят, да си помагат и да разчитат един на друг. Семейство се гради камък по камък и ако двамата нямат силата да устоят на съграждането, те няма как да останат заедно. Много е важно какво искат и какво е нивото на тяхното съзнание. Много хора се затварят в себе си или имат представи и стереотипи, изградени от връзките на своите родители или други близки, които са имали за пример. Времето също е един учител и онова, което мъжът или жената избират да натрупат в себе си към своя партньор. В един момент недостатъкът на Боб, че е мърляв, взима превес в очите на Натали, но тя осъзнава, че всичко идва от собствената ѝ неувереност.
Романът ти е с отворен край и предстои продължение... Всеки изпитва трудности в даден момент. Как би допълнила изречението „Независимо от трудностите, бих продължила нататък, защото…“, защо?
Романът е с отворен край, защото е като живота. Животът е с отворен край – докато го има...
Независимо от трудностите, бих продължила нататък, защото съм открила своя смисъл да продължа, в подкрепящите и обичащите ме родители, мъж, деца и куче. Дори трудностите да са свързани с тях, аз осъзнавам, кое е важно за мен, а това е именно да остана в живота им по един или друг начин.
Така ще се случи и в продължението на романа, като всички хора Боб и Натали и останалите герои в него ще бъдат поставени в ситуации, в които ще трябва да избират.
Аз благодаря за нашия разговор и ти желая необикновени срещи с твоите читатели! Хубаво е, когато спомените след време носят усещането, че сме се срещали с непознати за нас хора, а днес са ни приятели. Но оставили по нещо от себе си, всъщност ни правят по-богати. Животът е това – всички страници от нашата житейска книга да бъдат пълни, а какви ще бъдат приключенията ни, никой не може да знае. Пожелай нещо на живота – такъв, какъвто е!
Аз също благодаря, че животът ме срещна с вас! Още с първата ни среща разбрах, че сте приятели и хора с големи и пълни с любов и изкуство сърца!
От вас също научих много за онова, което е нужно да изгладя при написването на продължението и за това, че човек, който срещаш, освен учител, може да бъде и приятел. Това, че не знаем какви приключение следват, е и чудесно, но понякога плашещо.
Пожелавам на живота да продължава и хората да намерят път към хармонията между себе си и заобикалящия ги свят!
Благодаря за чудесното интервю и ще се радвам романът ми да достигне до сърцата на хората!
Интервюто направи, съвсем спонтанно, за вас Ивелина Цветкова - гл. редактор на ИК "Многоточие"
