Той съвсем скоро ще представи дебютната си стихосбирка пред читателите, събрал всички стъпки на времето през годините и чрез умелостта да гради красота в поезията, сме сигурни, че ще спечели сърцата на мнозина.
Името му е Ангел Дюлгеров, а първата му книга е озаглавена „Стъпки по пясък и лед“.
Роден през 1961 г. в гр. Търговище. Завършил е Гимназия с преподаване на английски език „Гео Милев“ – гр. Русе, Българска филология с втора специалност английски език и Право в СУ „Св. Климент Охридски“. Поет и преводач.
Носител е на първа награда за поезия в редица литературни конкурси – Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ 1985 г., гр. Стара Загора; Литературен конкурс „Кутия с неизпратени писма“, Клуб на културните дейци „Нов живец“, гр. Атина, Гърция, 2019 г.; XVII Национален конкурс за поезия „Вяра“ на НЧ „Никола Йонков Вапцаров – 1922“, гр. София, 2020 г.; Трети национален литературен конкурс „Асен Разцветников“ за поезия и проза „С пламъка на родолюбието“ на НЧ „Напредък –1869“ – гр. Горна Оряховица, 2022 г.; Всебългарски VI конкурс за „Награда Лъчезар Станчев за сонет“, Вършец, 2023 г., на голямата награда във Втория национален литературен конкурс „Априлски камбани“ на НЧ „Виделина – 1865“, гр. Панагюрище, 2021 г., лауреат на Националната литературна награда „Бианка Габровска“ на Фондация „Буквите“ през 2022 г. и 2023 г., на награда в Националния поетичен конкурс „Жената – любима и майка“, Свиленград, 2024 г. и др.
Ето какво споделя Ивелина Цветкова, редактор на книгата:
„Стъпки по пясък и лед“ привлича с поетичната си сила и способността да проследява човешките емоции чрез изключително изразителен език. Тя предлага на читателя едно уникално поглеждане във вътрешния свят на автора, който успява да обедини своите мисли и чувства във вълнуващи поетични произведения. Поетът създава емоционален портрет на миналото чрез описанието на едно интимно и лично пространство, което служи като врата към времето, когато светът е бил по-прост и изпълнен с магия.
В стихотворението „Изкуство“ се разглежда темата за измамата и илюзията, която обгръща живота. Чрез образите на фокусника и неговите измамни трикове, поетът обрисува същността на човешкото съществуване, където реалността често се смесва със заблуди и фантазии. Чрез метафоричната образност на използваните изрази, авторът приковава вниманието на читателя към вечната борба между истината и илюзията, между разума и чувствата.
Въпреки мрачната тоналност, която присъства, поетът успява да внесе и нотки от надежда и красота чрез образите на децата и нежната усмивка. Това допълнително показва способността на поета да се свърже с читателя, предлагайки му моменти от душевното състояние на героя и преживяванията му.
В някои от стихотворенията му основната тема е носталгията по отминалите времена. Например в „Спомен от детството“ авторът описва как се връща към спомените си, намирайки утеха в уединението и в малкия „кът“ на детството си, който за него е бил целият свят.
Стихотворението е емоционално изпълнено с носталгия и любов към миналото, към един свят, който е бил пълен с магия и открития. То е свидетелство за силата на спомените и въображението, които продължават да влияят върху нашето настояще и бъдеще. Авторът успява да улови момента на завръщане към детството и да го предаде с нежност и дълбока емоционална наситеност, правейки тази поетична творба силно въздействаща и незабравима.
„Какъв ти кът! Библиотечка с книги, / прозорец, озарен от утринта…“ Усамотението в библиотеката с книги и прозорецът, озарен от утринта, са достатъчни за създаването на цял един свят в съзнанието на автора. Този мотив подчертава ролята на въображението и книгите в изграждането на вътрешния свят на детето. Спомените за времето, когато е чел книги и се е наслаждавал на природата, създават чувство на вечност и непреходност.
„… Аз заживявах с времена предишни
и стихове със влюбени слова,
с цвета на вън разцъфналите вишни,
с бездънната небесна синева…“
Вишните и небесната синева пък допълват картината на едно идилично и магическо детство. Цялото стихотворение е ретроспективно, пренасяйки читателя назад във времето към детските години на поета. Използването на образи като „прозорец, озарен от утринта“ и „разцъфналите вишни“ създават визуални и емоционални картини, които усилват носталгичното настроение. „Кът“ и „библиотечка с книги“ служат като метонимии за целия свят на детството, пренасяйки ни в интимното пространство на поета.
Стихотворението „Свят" е друга силно философска и емоционална творба, която използва метафората на пътуването с влак, за да изследва човешкия живот и неговите непрекъснати движения между радости и скърби, добро и зло. То представя живота като непрекъснато пътуване по „безкрайни човешки коловози“ и приканва читателя да се замисли за собственото си пътуване по релсите на живота. Влаковете, които летят безсънни по тях, символизират непрекъснатото движение на хората към различни житейски цели и събития. Чрез противопоставянето на радост и скръб, дълг и грях, поетът подчертава двойнствеността на човешкия живот. Релсите от „изстрадано сребро“ са символ на тази непрекъсната борба между добро и зло. Включват се трогателни образи на човешка грижа и любов – майка, кърмеща детето си, и баба, която чака своя син на гарата. Тези сцени придават на творбата дълбочина и емоционална топлина.
Лирическият герой често се връща към спомените и наблюдава пейзажите и съдбите на хората около себе си. Тази съзерцателност му позволява да разбере по-добре пътуването на човечеството.
„Ти ме поглеждаш пак усмихнат
под пролетната синева,
но аз долавям твойте тихи,
изстрадани докрай слова:
„Животът стана ли по-мъдър,
по-хубав ли е и по-лек?
Щастлив човекът ли ще бъде
със брат с изкуствен интелект,
не замени ли много лесно
за хляб той свойта свобода...“ (из стихотворението „Вапцаров“)
Тук авторът разкрива дълбоките размишления и тревоги на лирическия герой за съвременния свят и човешките ценности. В него се долавят нотки на носталгия, съжаление и надежда, представени чрез личен диалог и размишления. Стихотворението започва с диалог, който създава усещане за интимност. Този похват помага да се предаде дълбочина.
Една от темите е въпросът за технологиите и тяхното въздействие върху човешките отношения и свобода. Появата на „брат с изкуствен интелект" поставя въпроса за това дали модерният свят наистина води към по-добър живот. Стихотворението разглежда и темата за избора между материалното благополучие и духовната свобода. Въпросът дали човек не е заменил свободата си за хляб е особено актуален и подчертава дилемата между физическите нужди и духовните ценности. Въпреки тревогите и разочарованията, лирическият герой изразява надежда и вяра в по-добро бъдеще. Той търси утеха и подкрепа в детските очи и вярва, че човешката любов и съпричастност могат да преодолеят трудностите.
Стихотворението изразява дълбока загриженост за бъдещето на човечеството в контекста на технологичния прогрес и материалните нужди. То поставя важни въпроси за това какво наистина прави живота по-добър и по-смислен.
Чрез лични размишления и силни образи в книгата „Стъпки по пясък и лед“ авторът успява да предаде сложността на човешките взаимоотношения и надеждата за един по-добър свят, базиран на любов, вяра и съпричастност. Творбите вдъхновяват да се замислим за собствените си приоритети и да търсим смисъл и щастие в простите, но важни неща в живота. Вярвам, че чрез книгата всеки ще се открие и освен че ще усети удоволствие от четенето на поезия, ще извлече посланията на времето.
Очаквайте скоро „Стъпки по пясък и лед“ от Ангел Дюлгеров!
Редактор: Ивелина Цветкова
Корица и оформление: Даниел Меразчиев
