"Детски свят" от Диана Илиева

 

„Детски свят“ е дебютна за Диана Илиева. Съдържа стихотворения за деца, вдъхновени от работата ѝ като детски учител. Освен че книгата е пълна с цветни илюстрации, които представят част от героите, децата ще открият и логически игри. Но пък Дядо Коледа идва при отличниците, споделя авторката. А ние вярваме, че всички малки читатели ще са отличници. Ще научат чрез римите за сезоните, празниците, за приключенията на героите, ще пътуват с влакче. И това не е всичко, в книгата децата ще открият и две приказки в рими, а по много от текстовете могат да измислят своя мелодия и да ги превърнат в песни.

„В предучилищното обучение акцентът е върху творческото развитие на децата. Песните, музиката, стихотворенията, приказките, рисуването са неизменна част от всяко едно занимание.

Децата са естествени творци. При тях връзката с творчеството е най-силна. С течение на времето този детски глас, който всеки носи в себе си, отслабва или се изгубва. Истинско предизвикателство е да го запазим колкото се може по-дълго.“, споделя Диана.

Диана Илиева е родена през 1981 г. в град Пловдив. Завършила е Български език и френски език и Предучилищна педагогика в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Работи като детски учител.

Участвала е в сборници на ИК „Многоточие“, алманах „Моето синьо лято“, алманах „Поезия“ 2023 на издателство Буквите, „Варненска златна есен“.

 

Четвърти международен поетичен конкурс „Защо пиша това писмо?“

 

Откога не сте писали на лист хартия с химикал? Ние ще те предизвикаме да го направиш, след което да изпратиш написаното до адрес, а в навечерието на Коледа може да получиш и награда. Как?

Уважаеми госпожи и господа! Издателска къща „Многоточие“ обявява Четвърти международен поетичен конкурс „Защо пиша това писмо?“

 

Тема на конкурса: „Аз бях един от тях“.

Темата е с препратка към стихотворението „Мълчание" на Милчо Петров, който напусна тази година този свят.

„Аз бях от тях. Един от тях.
       Един от тях, които си мълчаха…“

Внимание! Не използвайте темата за заглавие на вашите стихотворения!

 

Регламент:

1. Поезия в обем до 1 страница, формат А4. Текстовете да бъдат написани на български език. Приема се всякаква тематика, с изключение на политическа.

2. Допускат се до две произведения на автор. Без възрастови ограничения.

3. Творбите не трябва да са публикувани в никакъв вид или печелили награди в други конкурси. Неспазилите регламента ще бъдат дисквалифицирани. Целта ни е да пробудим ново вдъхновение чрез темата.

4. Срок за изпращане на стихотворенията – от 20.09.2024 г. до 08.12.2024 г. (има се предвид датата на пощенското клеймо). Участниците от чужбина, не чакайте последния момент.

5. Начин на участие: Изпращайте произведенията си на хартиен носител до редакцията на издателството на адрес: София, 1330, ул. „Добротич“, бл. 36, ап. 10, получател: Ивелина Цветкова (за конкурса). Не пропускайте да уточните, че писмото е изпратено за конкурса.

Връзка за въпроси относно конкурса – имейл: klub_mnogotochie@abv.bg

Уважаеми участници! Както и в другите издания на конкурса „Защо пиша това писмо?“, ще трябва да използвате единствено и само услугите на Български пощи за участие. Стихотворенията трябва да са написани четливо на ръка, с химикал, върху хартиен лист или пощенска картичка. Ще очакваме и вашата креативност. Всяка година отличаваме автори и за най-оригинално писмо.

Текстът трябва да започва със заглавието на произведението, следва самото стихотворение и двете ви имена или творческия ви псевдоним. На разстояние от основния текст, на гърба на същия или на отделен лист напишете три имена, възраст, настоящ адрес, имейл и телефонен номер. Всичко това е важно за обратна връзка с вас, както и за класирането по възрастови групи. Някои от писмата ще бъдат снимани за социалните мрежи, като единствено ще се оповестят имената на автора или неговия псевдоним, без личните данни като адрес, телефонен номер и имейл.

Важно! Ще бъдат отличени и произведения, които ще влязат в бъдещ сборник. Одобрените ще получат известие по имейл и ще помолим да ни изпратят стихотворенията си в електронен вариант (във файл на word).

6. Начин на оценяване: Жури на конкурса ще бъдем ние, управляващите ИК „Многоточие“, Ивелина Цветкова и Даниел Меразчиев, както и миналогодишният победител Милка Николова от гр. Търговище, която реализира стихосбирката си „Светулки и минало“ като получи Голямата награда за безплатно издаване. Ще се оценява ХУДОЖЕСТВЕНАТА СТОЙНОСТ на произведението, както и ОРИГИНАЛНОСТТА на изпратеното писмо (може да е рисунка, картичка или друго, свързано с темата). Молим да не слагате обемни и чупливи предмети.

7. Награди:

Голямата награда – безплатно издаване на книга от Издателска къща „Многоточие“ – стихосбирка, сборник, роман или друго, както и статуетка и почетна грамота. Наградата включва всички разходи по издаване на книга в тираж 100 броя, до 100 черно-бели страници, формат А5. Ако спечелилият наградата пожелае да издаде книга с по-голям обем, то той ще си доплати допълнителните страници на преференциални цени.

Първо, второ и трето място ще получат грамоти. Запазваме си правото да отличим автори и с допълнителни награди.

Резултатите от конкурса ще бъдат обявени в навечерието на Коледа, 2024 г. на страниците на „Многоточие“ във Фейсбук и Инстаграм.

8. Изпращайки творбите си за участие в конкурса, авторите се съгласяват личните им данни да бъдат ползвани за организацията на конкурса, съгласно изискванията на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). С изпращане на творбите за участие в конкурса, участниците автоматично декларират, че са запознати с условията на конкурса и че ги приемат, както и че са съгласни техни стихотворения да бъдат отпечатани в бъдещ сборник, приемайки мисията ни, която е от създаването на издателството и клуба, за подпомагане на млади автори в издаването на тяхната мечтана книга. ИК „Многоточие“ не задължава никой от участниците в проекта да си закупи сборник. С желанието си за закупуване, вие участвате в доброто на една мисия. Не сте участник в разходите по предпечат, редакция, корекция, оформление, изработка на корица, отпечатване и всички разходи по сборника. Сборникът е и с цел популяризиране на автори и конкурса, който е ежегоден. Той ще съдържа наградени и избрани стихотворения.

Успех на всички участници!

 

Нека си припомним стихотворението „Мълчание“ на Милчо Петров, който получи възможността за издаване на книга, след като спечели Голямата награда в конкурса ни „Деца на времето“ през 2020 г. и реализира първата си стихосбирка „Утринна сълза“ (изд. „Многоточие“). Той беше един от тях – приятел и дългогодишен участник в конкурсите на „Многоточие“, многократно награждаван, изпращал ни най-оригиналните писма в „Защо пиша това писмо?“ и много, много усмивки. Започнал да пише на 60-годишна възраст, той доказа, че за творчеството няма граници и че то може да докосне дори целия свят. Втората му авторска книга дойде без предварителна покана през 2022 г., като стоте стихотворения в нея се подредиха по азбучен ред. Така той реши да не променя този ред – прие го като своеобразен жребий. Като първо застана заглавното стихотворение „Без предварителна покана“, а като последно – „Ще намеря живот“, което много му допадна, още повече, че взе предвид и факта, че заедно с „Живот през абокат” и „Епикриза” са до болка искрени и откровени, защото са писани в болницата, където е гледал живота... право в очите.

Милчо не се сбогува с нас. Той е с нас и днес…

 

МЪЛЧАНИЕ

 

Аз бях от тях. Един от тях.

Един от тях, които си мълчаха.

Да, аз мълчах. Мълчах! Мълчах!

Свидетел ми е всяка празна стряха.

 

Аз нося грях. Доказан грях.

Свидетели са всички терминали.

Мълчах! Мълчах! Мълчах! Мълчах!

Мълчание, сравнимо с цианкалий!

 

Страхливец бях. Мълчах от страх.

Простете. Съжалявам. Sorry.

И аз мълчах. Сега разбрах –

с мълчание се пишело история.

 

А вий – деца. Деца… Деца…

Във времена на отчаяние

със сърчица, със сърчица

ще плащате за нашето,

за моето

мълчание.

 

 

"Красивото чудовище" от Димитър Драганов

 

"Книгата „Красивото чудовище“, като своеобразен диалог с душата, може добре да се опише през една кратка „поема в проза“ на Шарл Бодлер, която започва по следния начин: „Животът е болница, в която всеки пациент е обладан от мисълта да си смени леглото. Един иска да лежи по-близо до печката, друг мисли, че ще се оправи, ако е по-близо до прозореца“. Всяка патология като че ли се отключва със смяна на местата, с едно разместване. Всяко лечение вероятно предполага същото. Нещо не си е на мястото. Нещо липсва от мястото. Нещо търси място и заема повече, отколкото му се полага. За нещо няма място. Лечението се оказва вечно наместване на преместеното, на изместеното или на заместеното.

Но какво става с личностната идентичност, когато тя бъде изместена? Къде отива съвестта след своята смърт? Къде се „мести“ душата, след като е загубила най-верните си съюзници? На кой премълчан и мъртъв от самота остров на паметта страда „обезместеното“? В чие съзнание травмите, маскирани като характер, бавно подменят действителността със сцената на нарцистичния театър? Това са все въпроси, на които книгата „Красивото чудовище“ търси отговори. Идейните хоризонти в текста строят психоаналитична поетика на травмата, пишат анамнезата на души, които са предали себе си. Лекът е една вечна благодарност, едно признато предателство, прошка и завръщане, осъзнаване на чудовищното в красотата и на красотата в чудовищното и на учудващото множество от общи „места“ помежду им. И накрая всичко си идва на мястото.

Дори и котките."

Кристина Ясенова,

филолог

 

"Основните идеи на автора далеч надхвърлят границите на психологията, обогатявайки хуманитаристиката и дихотомното разбиране за норма и нормалност, вина и прошка, слабост и сила, мълчание и болка... В добре очертаните параметри на тази концептуална рамка Драганов умело насочва вниманието към тъмните дебри на човешката душа, едновременно задавайки въпроси и търсейки аргументирани отговори.

Авторът демонстрира самочувствие на изследовател и умение за оригинално мислене. Този факт генерира автентичност на изложението, придавайки му действително реалистична, научна и практикоприложна стойност – както за специалистите психолози, така и за широк кръг читатели."

Проф. д-р Велислава Атанасова Чавдарова,

преподавател в катедра Психология

към ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“

 

"Съдържанието ясно показва, че развитието на темата за нарцисизма трябва да е не само теоретично, но и практическо, включващо активното участие на хората, свързани с нарцистични личности. Книгата е важен принос към литературата по психология и предлага ценен поглед за нарцисизма и неговите проявления в междучовешките отношения.

Препоръчвам тази книга на всички, които искат да разберат дълбочината в развитието на нарцистичното разстройство, както и неговата динамика и последващи проблеми. Произведението е не само научно-художествен разказ, а преплитане на сложни истории и взаимоотношения в паяжината на нарцистичното личностово разстройство. „Красивото чудовище“ е не само урок за всеки един от нас, а и източник на вдъхновение и размисъл за всяка аудитория."

доц. дн. Манол Николов Манолов

ПУ „Паисий Хилендарски"

Редактор: Кристина Ясенова

Корица и оформление: Даниел Меразчиев

 

Димитър Драганов Драганов е психолог по професия. Роден през 1999 г. Родом е от гр. Стралджа, а в настоящето живее и работи в гр. София.

Първата му стихосбирка, озаглавена „Моят глас“, излезе от печат през 2021 г. През месец декември същата година Димитър спечели Голямата награда в Международния конкурс на ИК „Многоточие“ „Защо пиша това писмо?“ с творбата си „Моето добро писмо“, която се състоеше в безплатно издаване на стихосбирка, получаване на статуетка „Любов“ и специална грамота. През 2023 г. излезе от печат и третата му стихосбирка, озаглавена „Път над страха“, която е с подкрепата на ИК „Многоточие“.

„Когато нямаше никого“ е първата му прозаична книга с психологическа насоченост.

„Красивото чудовище“ е втората му прозаична книга, в която разкрива хоризонтите на темата за многообразните проявления на нарцисизма и нарцистичното личностово разстройство.

Носител е на престижни награди от различни национални и международни поетични конкурси.

 

 Можете да заявите книгата тук: https://www.facebook.com/dimitardraganovpoetry 

 

 

"Апоптозис" от Пламен Глогов

 

„Ако четеш това, си прекалено близо“ – гласи познатият ни надпис на гърба на някои автомобили. Така е и с тази книга, но не е сигурно дали след като я прочетеш, ще предпочетеш да избегнеш катастрофата или да натиснеш по-силно педала на газта. Aпоптозисът… програмираната смърт, която всеки от нас носи в клетките си. Можем ли да я приемем, да я променим, да се преборим с нея, да я… надмогнем? Всеки от разказите в тази книга дава различно решение и читателят има правото да не се съгласи с нито едно.

 

Авторът Пламен Глогов е познат на българския читател със своя фантастичен роман в стихове „Ирелевантът“, а на любителите на театъра с пиесите си „Капаро за трима“, „Потъник“, „Жена на първа среща“ и др. Настоящият сборник включва разкази, писани в периода 2000-2023 г., повечето от тях са носители на награди и отличия в национални литературни конкурси, а някои са публикувани за първи път. 

 

 

"Към човешкото и божественото, времето и вечността, красотата и тъгата…

Тази книга не е програмирана. Тя е толкова жива, че ще пожелаете да се срещнете с утрешния ден – за го направите по-добър от вчеращния…

 

Когато се срещнах с творчеството на Пламен Глогов преди няколко години в литературен конкурс на ИК „Многоточие“, не предполагах, че поезията му достига и други измерения – прозата, и то в жанр фантастика. До днес конкурсът ни „Истински неща“ продължава да носи посланията и на неговата „Песничка против страх“, която си извоюва почетно място в класирането.

А посланията на автора продължават и тук, в шестата му книга, озаглавена „Апоптозис“, в която ти, читателю, ще откриеш много от истинските неща в динамичния свят, в който сме всички ние.

Още от първите страници се поставят важни въпроси относно съвременната зависимост от технологии, стойността на човешките емоции и връзките и способността на хората да запазят своето човешко достойнство и креативност, дори в лице на машинна доминация. Именно чрез разказа „Разказвачът на приказки“ ще се запознаеш с провокативна история, която разглежда как технологичната доминация може да засегне човешкия опит и връзки. Звучи като описание от епическа или фентъзи история.

Книгата следва историята и на Равена, централен персонаж, който се сблъсква с екзистенциални и морални предизвикателства в контекста на война и лична трагедия. Повествованието е наситено с интензивни сцени, които демонстрират как войната и смъртта оставят дълбоки следи върху индивидите. Основните теми включват моралността на войната, саможертвата и човешката безпомощност пред неизменността на смъртта.

Няма как да не се спра и на разказа „Апоптозис“, който пък представя интересна и метафорична перспектива върху съществуването и социалната структура, използвайки образа на клетките в органичен организъм, за да изрази философски теми. В основата си, разказът разглежда въпросите на идентичността, смъртта и социалната роля през призмата на индивидуалната клетка в обществото. Започва с идеята, че обществото е един голям органичен организъм, в който всяка клетка има специфична роля. Тази метафора служи за рамка на социалните роли и йерархии, от полови клетки, мозъчни клетки, до клетки-убийци и клетки с антитела. Това поставя въпроса за смисъла и предназначението на всеки индивид в социалната структура. Говорейки за „код на смъртта“, разказът изследва идеята, че всеки индивид носи в себе си предопределена дата на смъртта, което създава чувство на безсилие и предопределеност. Това се явява като ключов конфликт, с който клетката се бори, и служи като основен източник на страх и несигурност. Клетката се сблъсква с дълбок страх от своята смъртност, който е представен чрез съня, където броячът на живота бързо намалява. Това представя чувството на безпомощност и стремежа да се намери смисъл в съществуването. Разказът е разделен на секции, всяка от които предоставя номер и описва събитията и мислите на клетката. Това създава усещане за прогресия и вътрешен диалог, който се развива през времето. Тонът на разказа е предимно мрачен и меланхоличен, отразявайки чувството за безнадеждност и безсмислие, което изпитва клетката. В същото време, последната част от разказа представя усещането за освобождаване и спокойствие, когато броячът спира да се върти, подсказвайки успокоение след борба.

Разказът пък „Две слънца не трябват“ неслучайно е като завършек на книгата, защото разглежда концепцията за вечността в контекста на времето и мигновеността. Смъртните могат да се радват на краткотрайни моменти, докато безсмъртните са затворници на неизменността на времето. Това създава контраст между човешкия опит и безкрайността на съществуването на божествените същества. Диалогът между персонажите в разказа демонстрира как различни аспекти на живота и изкуството се конкурират и допълват. Творците на изгревите и залезите се съревновават, но също така осъзнават, че тяхната работа е част от по-голям цикъл и че оценяването на собственото им творчество може да бъде безсмислено в контекста на вечността.

Разказите внасят дълбоки размисли за човешкото и божественото, времето и вечността, красотата и тъгата, създавайки богат и многопластов литературен опит, който се гради и чрез живота на клетките. А чрез този опит и стойностни творби вярвам, че той, Пламен Глогов, ще продължава да ни дарява през годините."

Ивелина Цветкова – редактор

Художник корица: Мария Арнаудова

Оформление: Даниел Меразчиев