„Ако четеш това, си прекалено близо“ – гласи познатият ни надпис на гърба на някои автомобили. Така е и с тази книга, но не е сигурно дали след като я прочетеш, ще предпочетеш да избегнеш катастрофата или да натиснеш по-силно педала на газта. Aпоптозисът… програмираната смърт, която всеки от нас носи в клетките си. Можем ли да я приемем, да я променим, да се преборим с нея, да я… надмогнем? Всеки от разказите в тази книга дава различно решение и читателят има правото да не се съгласи с нито едно.
Авторът Пламен Глогов е познат на българския читател със своя фантастичен роман в стихове „Ирелевантът“, а на любителите на театъра с пиесите си „Капаро за трима“, „Потъник“, „Жена на първа среща“ и др. Настоящият сборник включва разкази, писани в периода 2000-2023 г., повечето от тях са носители на награди и отличия в национални литературни конкурси, а някои са публикувани за първи път.
"Към човешкото и божественото, времето и вечността, красотата и тъгата…
Тази книга не е програмирана. Тя е толкова жива, че ще пожелаете да се срещнете с утрешния ден – за го направите по-добър от вчеращния…
Когато се срещнах с творчеството на Пламен Глогов преди няколко години в литературен конкурс на ИК „Многоточие“, не предполагах, че поезията му достига и други измерения – прозата, и то в жанр фантастика. До днес конкурсът ни „Истински неща“ продължава да носи посланията и на неговата „Песничка против страх“, която си извоюва почетно място в класирането.
А посланията на автора продължават и тук, в шестата му книга, озаглавена „Апоптозис“, в която ти, читателю, ще откриеш много от истинските неща в динамичния свят, в който сме всички ние.
Още от първите страници се поставят важни въпроси относно съвременната зависимост от технологии, стойността на човешките емоции и връзките и способността на хората да запазят своето човешко достойнство и креативност, дори в лице на машинна доминация. Именно чрез разказа „Разказвачът на приказки“ ще се запознаеш с провокативна история, която разглежда как технологичната доминация може да засегне човешкия опит и връзки. Звучи като описание от епическа или фентъзи история.
Книгата следва историята и на Равена, централен персонаж, който се сблъсква с екзистенциални и морални предизвикателства в контекста на война и лична трагедия. Повествованието е наситено с интензивни сцени, които демонстрират как войната и смъртта оставят дълбоки следи върху индивидите. Основните теми включват моралността на войната, саможертвата и човешката безпомощност пред неизменността на смъртта.
Няма как да не се спра и на разказа „Апоптозис“, който пък представя интересна и метафорична перспектива върху съществуването и социалната структура, използвайки образа на клетките в органичен организъм, за да изрази философски теми. В основата си, разказът разглежда въпросите на идентичността, смъртта и социалната роля през призмата на индивидуалната клетка в обществото. Започва с идеята, че обществото е един голям органичен организъм, в който всяка клетка има специфична роля. Тази метафора служи за рамка на социалните роли и йерархии, от полови клетки, мозъчни клетки, до клетки-убийци и клетки с антитела. Това поставя въпроса за смисъла и предназначението на всеки индивид в социалната структура. Говорейки за „код на смъртта“, разказът изследва идеята, че всеки индивид носи в себе си предопределена дата на смъртта, което създава чувство на безсилие и предопределеност. Това се явява като ключов конфликт, с който клетката се бори, и служи като основен източник на страх и несигурност. Клетката се сблъсква с дълбок страх от своята смъртност, който е представен чрез съня, където броячът на живота бързо намалява. Това представя чувството на безпомощност и стремежа да се намери смисъл в съществуването. Разказът е разделен на секции, всяка от които предоставя номер и описва събитията и мислите на клетката. Това създава усещане за прогресия и вътрешен диалог, който се развива през времето. Тонът на разказа е предимно мрачен и меланхоличен, отразявайки чувството за безнадеждност и безсмислие, което изпитва клетката. В същото време, последната част от разказа представя усещането за освобождаване и спокойствие, когато броячът спира да се върти, подсказвайки успокоение след борба.
Разказът пък „Две слънца не трябват“ неслучайно е като завършек на книгата, защото разглежда концепцията за вечността в контекста на времето и мигновеността. Смъртните могат да се радват на краткотрайни моменти, докато безсмъртните са затворници на неизменността на времето. Това създава контраст между човешкия опит и безкрайността на съществуването на божествените същества. Диалогът между персонажите в разказа демонстрира как различни аспекти на живота и изкуството се конкурират и допълват. Творците на изгревите и залезите се съревновават, но също така осъзнават, че тяхната работа е част от по-голям цикъл и че оценяването на собственото им творчество може да бъде безсмислено в контекста на вечността.
Разказите внасят дълбоки размисли за човешкото и божественото, времето и вечността, красотата и тъгата, създавайки богат и многопластов литературен опит, който се гради и чрез живота на клетките. А чрез този опит и стойностни творби вярвам, че той, Пламен Глогов, ще продължава да ни дарява през годините."
Ивелина Цветкова – редактор
Художник корица: Мария Арнаудова
Оформление: Даниел Меразчиев
