Откровено за вас: Среща с „Пъстроцветка“ и Весислава Божанова

В последните дни на изминалата 2024 г. гостувахме на Весислава Божанова от гр. Горна Оряховица, която издаде преди месец своята първа книга за деца, носеща заглавието „Пъстроцветка“ (изд. „Многоточие“). Празнично украсеното работно място създаваше допълнителен уют, многобройните цветни моливи на масата напомниха за всички цветове в книгата на Весислава, за Пъстроцветка, приятелството, което имаме, а и което създава в делници и празници с много хора. Авторката ни изненада, като ни нагости с освежаващата лимонада с мента на баба Пи, героиня от книгата.

А „Пъстроцветка“ е трогателна приказка, която деликатно представя темата за диагнозата рак и лечението, като я адаптира за детска аудитория. Весислава Божанова използва образите на животни с крила и ярки цветове, за да пренесе тежките аспекти на диагнозата в свят, близък и разбираем за децата. Цветните илюстрации и страниците за оцветяване са дело на Маргарита Данаджиева и играят важна роля в историята „Пъстроцветка“. Визуализират героите и техните преживявания, като същевременно предават посланието на историята по начин, който е лесен за възприемане.

В „Пъстроцветка“ ще откриете и няколко кулинарни рецепти от тефтера на баба Пи. Авторката е взела лично от нея, когато е била нагостена в дома ѝ с чаша от освежаващата ѝ лимонадата с мента, с Бабина грис халва и бананови палачинки с овесени ядки. Ще откриете и идея за декорация на маса. А баба Пи пък ги взе преди време от моята „Втора кулинарна книга“, лично от мен – Ивелина Цветкова.

Весислава Божанова е магистър по клинична психология. Работи в „Комплексен онкологичен център – Велико Търново“ ЕООД. Дейността на лечебното заведение е свързана с диагностициране, регистриране, комплексно лекуване и наблюдение на пациенти с онкологични злокачествени и доброкачествени заболявания на лица над 18 години.

Провежда психологични консултации с пациенти и техните близки. Работи със специализирани въпросници за определяне на психо-емоционалното състояние на пациентите. Организира арт терапевтични групи за психологична подкрепа и взаимопомощ, насочени към пациентите и техните близки.

Член е на Управителния съвет на БАПО (Българска асоциация по психоонкология). Член на БАХ (Българска асоциация по хипноза).

Съавтор на публикация „Психосоциален дистрес при пациенти с онкологично заболяване в начален етап на лечение“ в Българско списание за психиатрия, 2023; 8(2).

https://bulgarian-journal-of-psychiatry.bg/2023-8-2-16/

Съавтор на сертификационен курс – „ПСИХООНКОЛОГИЯ: Психотерапевтични подходи при работа с хора с онкологично заболяване и техните близки “. Курсът е акредитиран от EAAP (European Association of Applied Psychology) и е част от инициативата на EAAP и БАХ (Българска Асоциация по Хипноза) за получаване на „Професионална акредитация за психотерапевтична практика“.

Предоставя психологическа подкрепа на двойки с репродуктивни проблеми в Кабинета по репродуктивно здраве към Фондация „Искам бебе“ в МБАЛ „ Св.Иван Рилски“, гр. Горна Оряховица.

 

 

Здравей в „Откровено за вас“ и ИК „Многоточие“, Весислава!

Каква беше основната ти мотивация да напишеш „Пъстроцветка“? Какво те вдъхнови за тази история?

Идеята за написването на приказката дойде след поредния разговор с една майка, започваща лечение от онкологично заболяване и не намираща начин как да каже на детето си за болестта.

Често родителите пазят децата си от „лоша“ информация. Скриването на онкологично заболяване е доста трудно, особено, когато в резултат на терапията, която се прилага, пада косата, веждите.

За мен беше шокиращо да разбера, че понякога  майките вземат решение да не се виждат с децата си или да ограничат контактите си с тях в периода на лечение, докато отново им порасне коса, докато възвърнат здравословната си форма. Те не искат да „плашат“ децата си, не искат децата да ги виждат по този начин.

Разбира се, промяната в контакта и отношенията води до тревожност и в двете страни, и не помага на никого.

Исках да намеря начин да улесня комуникацията между майките и децата в тези трудни моменти. Трябва да уточня, че обикновено става въпрос за деца на възраст между 2 и 10 години.

 

В книгата темата за болестта и лечението е представена деликатно, по начин, разбираем за децата. Как подходи към това предизвикателство?

Подхода избрах съвсем съзнателно, на базата на възможностите на детската психика, за разбирането на теми като болест и смърт.

 

Каква роля играят образите и метафорите (като добрите и лошите войници) в приказката? Как помагат на децата да разберат темата за болестта?

В детска възраст се работи най-добре през игри и метафори. Това прави информацията по-достъпна за тях. До около 7-годишна възраст децата все още не могат да боравят с причинно-следствените връзки. Те приемат всичко буквално. Например, ако родител се прибере вкъщи в лошо настроение и няма желание да разговаря с детето си в момента, не му даде усмивка, погалване на косата и т.н., детето приема това лично. То не може да разбере, че родителят просто е имал лош ден на работа.

 

Разкажи за героинята Пъстроцветка. Как избра характера ѝ и какво символизира тя за читателите?

Пъстроцветка съдържа в образа си всичко, което носи в себе си и едно дете. Любопитство на първо място, динамика, палитра от чувства и емоции, и безрезервна любов към семейството.

Затова и Пъстроцветка носи именно това име, защото всяко дете е като богата палитра на емоции и чувства и това дава възможност на малките читатели или слушатели, да използват всякакви цветове /емоции/, докато оцветяват.

Неслучайно съм избрала действието да се развива в семейство на пернати. Така препратката, метафората за падащите пера при лечението е много добре отнасяща се към падането на косата при химиотерапия.

Книгата включва цветни илюстрации и страници за оцветяване, дело на художника Маргарита Данаджиева. Как те допринасят за възприемането на историята от детето?

Малките деца лесно изразяват своите чувства и емоции чрез изкуството. Рисуването е един забавен и достъпен начин за изнасяне на емоциите от вътрешния психичен свят. То освобождава натрупаната емоционална енергия и е много добра арт терапевтична техника.

 

Какви са основните психологически ползи, които книгата предоставя за децата и техните родители?

Вярвам, че книгата дава възможност и на двете страни да видят света през очите на другия.

А за децата по достъпен начин е представена темата за болестта и смъртта и имат възможност да изразят емоциите и чувствата си чрез оцветяването и рисуването.

 

Защо е важно децата да разберат за болестта на близък човек, а не да бъдат предпазвани от темата?

Болестта е естествена част от живота. В някакъв момент всеки от нас има досег до нея. Тук имам предвид болестта по принцип като състояние на тялото.

Важно е, когато това се случи, да имаме готов модел на поведение. Да имаме опит и знание, които обикновено получаваме от семейството си.

 

Смяташ ли да развиеш темата за емоционалното здраве в бъдещи проекти, предназначени за деца?

Времето ще покаже.

 

Какво би искала читателите да запомнят най-силно след прочита на „Пъстроцветка“?

Всеки гледа света през различни очи.

Да не се страхуват. Да действат. Да търсят и намират смисъл в ежедневието си, дори и в малките неща.

Силата на семейството и рода е от най-мощните на този свят.

 

Пожелай нещо на читателите!

Обичайте се! Бъдете здрави!

 

А на себе си през 2025 г.?

Пъстрота!

 

 

 

 

Интервюто направи за вас Ивелина Цветкова

 

Книгата може да заявите с автограф и послание от авторката тук: 

 https://www.facebook.com/vesislava.bojanova

 

Част от приходите от продажбата на книгата, ще бъдат дарени на Комплексен онкологичен център - гр. Велико Търново.

 

 

 

В гр. Горна Оряховица, Весислава Божанова с издателите Ивелина Цветкова и Даниел Меразчиев

 

Откровено за вас: Разговор с Даниел Петров – победител в IV Международен поетичен конкурс „Защо пиша това писмо?“

Той е от гр. Попово и спечели голямата награда в IV Международен поетичен конкурс „Защо пиша това писмо?“, организиран от ИК „Многоточие“. Ученик е в осми клас в Профилирана хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ гр. Велико Търново, и участва в конкурса с подкрепата на ЦПЛР (Общинско ученическо общежитие) „Кольо Фичето”.

256 стихотворения, написани от автори от различни краища на страната и чужбина, участваха в надпреварата, като за кратко се отделиха от социалните мрежи и екраните, за да напишат с химикал своите творби, било то на хартия, картичка или друго, а изпращането до редакцията на издателството беше единствено чрез пощенски плик. Стихотворението „Глас сред тишината“ успя да докосне сърцата на журито сред множеството талантливи творби и грабна голямата награда, която е безплатно издаване на книга, статуетка и грамота.

Той се казва Даниел Петров и неговата първа книга скоро ще е факт.

Открих го в последния ден на зимната ваканция, в първите дни на новата година – вдъхновен, все още развълнуван от наградата и с широка усмивка на лице.

 

Добре дошъл в „Откровено за вас“ и ИК „Многоточие“! Спомням си гласа ти в тишината, когато в навечерието на Коледа ти съобщих, че ти си големият победител. Какво почувства, когато разбра за Голямата награда?

Благодаря за поканата! Това беше миг, който никога няма да забравя. Почувствах се наистина щастлив и благодарен, че стихотворението ми е докоснало журито. Смесени чувства на изненада, гордост и вълнение ме обгърнаха.

Какви са коледните и новогодишните празници в такъв личен празник като този от конкурса?

Тази година празниците бяха особено светли и вдъхновяващи. Тази награда направи Коледата ми още по-магична, защото осъзнах, че мечтите наистина могат да се сбъдват, когато влагаш сърце и усилия.

Според теб какво направи стихотворението ти специално, за да спечели?

Мисля, че честността в думите и искреността на емоцията го направиха специално. „Глас сред тишината“ говори за моментите, в които се чувстваме загубени, но и за надеждата, която винаги тлее в нас.

„Светът голям бе толкова далечен, а в мен гореше малка светлина…“ Какво символизира „малката светлина“ в теб? Има ли лична история зад стихотворението?

„Малката светлина“ е вярата в себе си и мечтите ми. Стихотворението е вдъхновено от лични моменти на съмнения, но и от убеждението, че въпреки трудностите, можем да се превърнем в най-добрата си версия.

Какви са предимствата на ръчно написаното писмо в сравнение с електронната комуникация?

Ръчно написаното писмо носи топлина и личен почерк. В него има специална енергия – все едно времето спира, за да изразиш мислите и чувствата си.

Какво ти носи работата като журналист – вдъхновение за поезията, нови знания или опит? Как се запали по журналистиката?

Журналистиката ми носи много – от вдъхновение до нови знания и опит. Тя ме учи да наблюдавам света и хората, което неизменно се отразява в поезията ми. Запалих се по журналистиката, защото обичам да разказвам истории и да търся истини.

Смяташ ли, че стихотворението ти говори за универсални преживявания, които всеки може да разбере?

Да, убеден съм. Всеки е имал моменти, когато се е чувствал „един от тях“ – невидим, но с надежда за промяна.

Какво би казал на други хора, които може би се чувстват като „един от тях“?

Бих им казал да вярват в себе си и да не се страхуват да изразят своята индивидуалност. Всеки носи уникална светлина, която заслужава да бъде видяна.

Открехни вратата към дебютната си книга. Разкажи какво ще открият в нея читателите.

„Написано във времето" е поетичен сборник, който докосва най-съкровените кътчета на човешката душа, изследвайки темите за болката, несбъднатите мечти, вечното търсене на смисъла на живота, дори чрез страданието, и още…

През мисълта на всичките стихотворения, които съм подбрал в този цикъл, рисувам картина на дълбока емоционална промяна и вътрешен сблъсък между живота и душата.

Стиховете ми разкриват пътуване през лабиринтите на човешката душа, където всеки ред е като капка дъжд върху напукана от суша земя. Това е книга за онези, които са се осмелили да погледнат в дълбочината на собствената си душа и са открили там както мрак, така и проблясъци светлина. Поезия, която говори на езика на разбитите сърца, но и носи утехата, че в самото страдание може да се крие смисълът на съществуването.

Книгата съдържа и разкази, както и мои интервюта.

В книгата ти са включени и две благодарствени писма към специални хора за теб. Всички ли, които срещаме по пътя, са важни за нас? Учители ли сме един на друг всички ние?

Абсолютно. Вярвам, че всяка среща, дори и най-кратката, носи урок. Благодарността е начин да почетем хората, които са били част от нашето израстване.

Мислиш ли, че писмата имат силата да променят отношенията между хората?

Да, писмата имат магията да създават връзки и да изразяват мисли и чувства, които често остават неизказани.

Напиши твоето писмо към читателите сега и им пожелай нещо.

Скъпи читатели, благодаря ви, че отваряте сърцата си за думите ми! Пожелавам ви смелост, да преследвате мечтите си, светлина в трудните моменти и вдъхновение във всеки един ден. Не спирайте да вярвате в силата на думите и на добротата.

 

Глас сред тишината

 

Аз бях един от тях, без име,

в редиците на дългата река,

гласът ми тих, душата – сива,

потънала в безкрайна тишина.

 

Аз бях един от тях – невидим,

но с поглед жаден, устрем към звезда.

Светът голям бе толкова далечен,

а в мен гореше малка светлина.

 

Сега съм тук – гласът по-ясен,

лицето топло в слънчевия смях.

Но помня дните, тихо угасени,

когато бях един от тях.

 

(стихотворението, спечелило голямата награда)

 

Интервюто направи за вас Ивелина Цветкова

 

 

 

Корицата на книгата

 

Даниел Петров със статуетката и грамотата