Кой би могъл да съживи пред очите ни неподражаемия
Георги Парцалев – да го върне с гласа, с усмивката, с жестовете, с онази
светлина, която завинаги остана на сцената?
Отговорът е ясен: Звезделин Минков – актьор, имитатор, хуморист и поет, наричан
с любов от приятелите си Звезди. Той е човекът, който не просто имитира, а
вдъхва живот, докосва и връща спомени.
„Ако Георги Парцалев беше жив, щеше да се смее най-напред на себе си, а после на нас.“ Тези думи звучат като ехо от една епоха, която си мислехме, че е останала зад завесата. Но на 28 август в Летен театър „Орфей“ – Пловдив, те ще оживеят отново, защото има човек, който не само имитира, а и съживява – актьорът и поет Звезделин Минков.
Моноспектакълът „Ваш, Георги Парцалев“, създаден по сценарий на Юлия Манукян и режисиран от Левон Манукян, е не само театрален жест. Той е поклон пред една легенда и в същото време жив разговор със зрителя. Минков не играе Парцалев, той му дава глас, усмивка, пулс.
И докато публиката в Пловдив ще има възможност да преживее тази магия на живо, другата страна на артиста – поетът Звезди – също продължава да вълнува. Неговата стихосбирка „4 х 33 звезди“ (ИК „Многоточие“) събира на едно място предишните му книги и предлага неочаквано добра комбинация от нежност, мъдрост и усмивка. В нея няма завеси, маски или грим, само откровени думи, които оставят следи.
Звезделин Минков е актьор със стотици роли и още повече образи. Той е познат като един от най-добрите имитатори на Тодор Живков, Георги Черкелов, Никола Анастасов, Георги Калоянчев, Татяна Лолова, Тодор Колев... Но зад всички тези лица стои едно сърце – онова, което съумява да пази паметта и да я превръща в изкуство.
На 28 август сцената ще бъде негова. Но аплодисментите ще са и за Парцалев. Защото някои хора никога не си тръгват, стига да има кой да разказва за тях.
Театърът – магията на мойто съществуване,
цветът основен от палитрата ми на художник,
картината със позлатена рамка в моя дом,
прекъснатият сън от улов на рибаря,
от злато жилката на иманяр в сърцето,
и чаша мляко за безпаметния състарен миньор...
Кулисите, прахта и жадната ми сцена,
гримьорната, прожекторът и тъмният работник,
декорите, и на лицето тъжният ми грим,
ще бъдат тъй желаната завеса,
която ще се спусне точно начаса...
Но любовта ми няма да прекъсне.
Към Театъра любов. И към една жена.
(Из стихосбирката „4 х 33 звезди“)
Можете да заявите книгата от страницата ни тук:
https://www.facebook.com/izdatelstvo.mnogotochie
или на имейл: klub_mnogotochie@abv.bg
За книгата: https://knigimnogotochie.blogspot.com/2024/01/4-33.html
И. Цветкова
ИК „Многоточие“
