Представям ви една очарователна млада дама, с която се открихме неслучайно, а поводът за разговора ни е дебютната ѝ книга „Кибрит”, която е сглобена от 252 стр. В нея ще срещнете много нотки на провокация, но и двойно повече неподправена емоция, от която да откраднете, каквото ви е нужно. Мисли и емоции, които, подобно на огън, веднъж ще ви стоплят, друг път ще ви опарят, но през цялото време ще проправят пътека към вас.
А авторът е Анелия Попова от гр. София. Има близо десетгодишен професионален опит като журналист и отговорен редактор в печатни и електронни медии, експерт „Връзки с обществеността”.
- Здравей, Анелия! Твоите мисловни и вътрешни картини сякаш подпалиха всички пречки по пътя към ИК „Многоточие” и някак се открихме чрез знаците на живота. Роди се твоята първа книга, и то по Коледа. Днес пък аз съм рожденичка и срещата ни точно в този ден, на 13-то число, вярвам, че ще ти донесе много позитивизъм, цветно настроение, празничност. Видимо, още от кориците на книгата, се виждат пламъчета, които приканват загадъчно към съдържанието в нея. Разкажи на читателя, какво има в тази книга-кутия „Кибрит” и как се роди идеята да я напишеш?
- Здравей, Ива! Честит рожден ден и весел празник! Благодаря за възможността да проведем този разговор. Може би той също е част от тези знаци на живота, за които говориш? Защото всяка картина винаги е сбор от много малки детайли, а аз съм човек, който се вглежда в детайла. Мисля, че именно така стигнах и до идеята за книгата, а впоследствие и до интригуващото ѝ заглавие. Когато човек си отпусне душата, стига до мисли, които иначе, колкото и да се старае, не успява да достигне в пълнота. Харесва ми определението книга-кутия, защото в „Кибрит”, подобно на кутия, са събрани много и различни импресии – като колекция от полускъпоценни камъни. И колкото и да са различни, те стоят като едно неделимо цяло, точно защото са колекция.
Неслучайно ги сравних с полускъпоценни, а не със скъпоценни камъни, защото всъщност и двете определения са условни, а разграничението им е повече търговски трик, отколкото друго. Единствено звученето е това, което прави по-скъпи едните камъни от другите, а основната разлика произтича от наличното количество на пазара, без то да е непременно свързано с качеството. Същото се случва и в живота – не винаги по-скъпото или по-търсеното е по-качествено, а търговски трикове дебнат отвсякъде.
- Ти вярваш в притегателната сила на мисълта, когато премахнем границите, а кибритът е едно от онези вечни неща, нещо малко, но така полезно и потребно, символ на топлина, огън и уют. На кого би подарила с мисълта си топлина в момента, би опарила, без да изгориш?
- Заглавието на книгата дойде сякаш като потвърждение именно за тези граници на мисълта, които си слагаме, вероятно по-често, отколкото предполагаме. Когато ги премахнем, освобождаваме място за вдъхновяващи случвания. И да, тази сила е наистина притегателна, защото в момента, в който освободих съзнанието си в търсене на най-подходящото заглавие, и оставих мислите да „преспят” единствено със смисъла на посланията в книгата, то се появи. Нямаше как да не го позная заради концентрираната топлина, огън и уют, които винаги търсим и в живота си. Онези вечни неща, както казваш, чиято символика винаги ще вълнува.
Огънят е присъствие, което топли душата ми, не само заради факта, че съм огнена зодия, а и защото в пламъчетата му мога да проектирам целия свят. В живота обаче по-често сме подвластни на егото, предразсъдъците и стереотипите и по-рядко на умението сами да изграждаме преценки и представи. Повече се влияем от всичко и всички наоколо и по-малко се вслушваме във вътрешния си глас. Затова и по-често първо се парим, преди да се стоплим.
Всеки трябва да открие своя собствен Кибрит и да си дава минимум кибритена клечка време, преди да изгори някого с думите или отношението си, защото трябва да е наясно с това, че част от огнените искри ще се насочат и към него. И това съвсем не означава, че така снема от остротата на характера си и става мекушав. Веднъж открил пламъка в себе си, човек трябва да се научи да контролира силата му, а това не е никак лесно и понякога може да отнеме цял живот. Идеята е да се шлифоваме, доколкото и както е възможно, не за да ставаме по-добра версия на себе си, както е популярно да се казва, а за да си извоюваме правото да бъдем оригинал във време, пълно с ментета.
И ако имам възможност да подаря топлина, но и да опаря лекичко някого, със сигурност бих избрала точно такива хора, които съдържат повече масовост и по-малко индивидуален почерк в себе си, за да ги провокирам, най-малкото, да разменят ролите на двете определения. Такова действие винаги е паметно, но по-вълнуващи са последствията от него, които променят за цял живот.
- Като редактор на книгата, почувствах всяка страница като картинна галерия, където толкова близо бяха тези твои вътрешни картини, че не ми се наложи да спирам, а някак ме приканваха натам, и натам. Навярно си имала свои, да ги наречем спирки, в живота. Те ли са твоите учители?
- Оказва се, че човек май цял живот ходи на училище и винаги има да усвоява още и още ненаучени уроци. Грешно е схващането, че непременно трябва да понесеш някакво предателство или негатив, за да се научиш на това и онова. Взаимовръзката помежду им често е валидна, но съвсем не е задължително условие. По-правилно е да се каже, че всяка преживяна емоция дава по нещо, с което ние постоянно обогатяваме житейската си палитра. Не винаги е добре да се категоризира, независимо от коя страна на ситуацията сме. А и малцина са тези, които доброволно биха влезли, ако можеха, в обувките на някой друг, преди да го съдят за нещо.
За хубаво или за лошо, при мен емоцията винаги е била водещ фактор, с който се съобразявам, дори когато не е в моя полза. И в този смисъл, все още се уча да владея силата ѝ, защото тя е точно този Кибрит, който може и да стопли, и да опари, и да изгори, в един и същи момент, ако не бъде контролиран правилно. Старанието в тази посока няма крайна точка, защото човек винаги трябва да намира смисъл да надгражда нещо в себе си. Дори и когато прави някаква пауза в живота си за нещо или от някого, пак не бива да секва устрема на мисълта и на емоцията си. Не бива да причинява щети на душата, защото и няма как да ѝ сложи лепенка на раната след това, за да ѝ мине.
Винаги е по-лесно да си този, който наистина си, с всичките си плюсове и минуси, защото истинската красота се случва, когато растеш благодарение на несъвършенствата в себе си, а в същото време не спираш да се стремиш да си по-близко до представата си за съвършенство.
- Лесно преминах разстоянията във твоето време и усетих палитрата от човешки нрави, емоции, настроения и представи, които си пресъздала. Но „Кибрит” е една психология с множество клечици, които можеш да издърпаш и задържиш за себе си, но можеш и да запалиш и подариш светлина другиму. Казваш, че чистата мисъл е пъстра и дишаща! Кое пречи у човека да трупа все повече негативизъм, тъга, неуспех, болести?
- Човешките нрави винаги са тема с продължение, защото са променливи, които рядко се разгадават, а и когато се случва, никога не е напълно. Но понякога е нужно просто да спрем за малко, да подредим мислите, да избистрим чувствата, за да стигнем до сърцевината на представата си за тях и да ги разберем. В „Кибрит” се случва точно това и навярно затова усещането за палитрата е толкова ярко.
Всъщност хората сами подават това, което носят в себе си, сами ни разкриват стойностите си, дори когато не го осъзнават. Правят го с поведението си, с отношението и най-вече с по-първичните си реакции, в които по-трудно може да се маскира престореност. И е много лесно да бъдат нарисувани след това от съзнанието – стига да задържим поглед малко по-дълго в тях. На практика всички сме художници – всеки по своему, чрез настроенията, емоциите и представите, които подаваме. Но малцина са истински творци. Тъкмо тяхната мисъл е пъстра и дишаща, защото си позволяват повече от всички останали, да я извеждат в чист вид с всички рискове, които този избор носи.
Хората са голяма енигма, дори и в моментите, когато някои техни мисли или действия звучат предвидимо. Умът има сложна структура и може да бъде донякъде предсказуем, но никой никога не може да бъде напълно сигурен какво се крие в душата. А там е възможно да са задържани и доста негативи – субективни личностни пречки, които да възпрепятстват, по един или друг начин, хубавото. Всеки негатив обаче, е форма на отрицание за нещо или някого, и като такъв няма как да носи радост. А неуспехите обикновено не се случват само заради лошо стечение на обстоятелствата, а за да ни позволят да преосмислим нещо важно в себе си, да пренаредим приоритетите и най-вече пътя, по който искаме да ги реализираме.
Тъгата не трябва да се трупа, защото в един момент ще стане по-тежка от това, което можем реално да понесем, и е възможно да ни събори не само физически. Това води и до болести. Емоциите са за това, за да се изразяват – така освобождаваме себе си и си позволяваме да бъдем по-големи в момент, в който със сигурност се чувстваме много ситни. В „Кибрит” има много редове за това послание, но и за много други, които дори и да не сме осъзнали докрай в себе си, със сигурност ще срещнем в някакъв момент от живота си.
Животът е психология, каквото и да си говорим, и силата на духа е това, което никога не бива да допускаме да отслабва.
- Всяка нова книга е едно ново пътуване. Какво предстои в творчеството на Анелия Попова? Вярвам, че виждаш знаците.
Не съм спирала да виждам знаците, защото те са наистина много, стига човек да има очи да ги види и душа да ги почувства. Вярвам, че предстои нещо хубаво и интригуващо, най-малкото защото лесно намирам вдъхновение. Имам идеи, имам и желание да ги превърна в увлекателно пътуване за ума и за душата, както ти описваш появата на всяка нова книга. Допадна ми и това сравнение.
Обичам да гледам света през очите на художник и да се опитвам после да го рисувам с думи. Обичам и да изследвам хората и да стигам в движение до своите малки открития за тях. Чувството не винаги е на сладост, но пък тръпчивостта му води до пристрастяване. Така времето не просто минава, а тече по различен начин и със сигурност има завидна плътност от впечатленията и преживяванията, с които го насищам.
Когато седна пред белия лист, знам, че това е най-сигурния начин да пресъздам себе си. Нямам граници, нито условия, само чиста и пределна свобода, която е напълно достатъчна за всичко останало. Мисълта ми е пъстра и дишаща, както споделям в „Кибрит”, дори и да засяга противоречиви теми, защото само така бих могла да предам детайли от картинката, които, за моя изненада, често се спестяват по различни причини от хората. Отдавна съм разбрала обаче, че спестеното днес, винаги се проявява с двойно по-голям замах утре, особено ако думите са за важното в живота.
Разбира се, наясно съм, че дигиталната епоха, в която живеем, оказва голямо влияние не само върху начина, по който работим, но рефлектира и на мисленето ни, а оттам променя и живота. Но човек трябва да притежава щипка дързост в нагласите си, за да не допусне всичко това да подмени същността и ценностната му система. Доза здравословен инат, за да превръща желанията във факти. И да не спира да вярва, че няма как „мишката да изяде книжката”, колкото и доводи да среща по пътя си в подкрепа на това.
- Когато четем книга, ние сякаш чуваме гласа на този, който я е писал. А ти смело го заявяваш още в първите страници:
Имам характер като високо тънко токче –
достатъчно стабилно,
за да издържи на тежестта
и точно толкова фино – защото пресъздава душата
Контрастна съм – като мисълта
редувам нюансите в опасна близост
и знам как да понеса силата им.
Силна съм като алкохолен концентрат!
Запази това тънко токче и през Новата година! И благодаря за нашата среща-разговор! Моля, пожелай нещо толкова топло на читателите, може би колкото има в твоята кутия „Кибрит”!
Обещавам, ще го запазя не само тази година! И благодаря! За мен този разговор беше удоволствие и още една много ценна възможност – да погледна себе си през очите на някой друг. За това също се иска смелост, защото не се знае какво ще изникне.
Смелостта е онова, качество, което обикновено се проявява, когато ситуацията стане твърде непредсказуема. Това са моментите, когато се изправяме пред страховете и преградите, които често сами си поставяме. И е окриляващо, когато успеем да ги надскочим.
В днешно време е смелост човек да показва истинското си лице, да казва онова, което наистина мисли и да не променя този подход след първото разочарование или несъответствие с очакванията си. Аз не се крия зад думите и смело заставам зад смисъла им, защото с тяхната тежест стигам до своята лекота. И точно това бих пожелала на читателите – повече лична смелост, защото тя винаги си струва! Не търсете подходящи моменти, за да случите нещо, ако наистина го искате, защото такива всъщност реално няма – всичко опира до това дали човек се осмелява да бъде толкова висок, колкото са тежки думите, които изрича или рискува да стане голословен.
Вярвайте в силата на топлината! Търсете я, но и я създавайте навсякъде около себе си, дори и да си мислите, че някой не я заслужава, защото нейната сила е способна да промени дори и най-студената човешка същност.
„Кибрит“ вече има и своето запазено пространство, откъдето можете да я поръчате, а също и директно от автора, разбира се. https://www.facebook.com/kibritbook/
Интервюто за Вас направи Ивелина Цветкова - гл.ред.на ИК "Многоточие" и рожденик днес ;)
