Знаем, че песните от вчера могат да се усещат по същия начин, както в днешния ден, така и в утрешния. А дали с еднакъв пулс, ще ви разкаже поетът Николай Колев, който не спира да пита колко струва надеждата.
Срещата ви с книгата на Николай Колев „Песни за вчера, днес и краткото ни утре“ (изд.“Многоточие“) не е случайна, както и срещите на „Многоточие“ с автори, избрали нас. Книгата е като прясно окосено поле, което ще пожелаете да прегърнете, защото тук е всичко. Аз го направих, не само защото песните от миналото на автора ме срещнаха с него и днес, а и защото книгата говори. Говори с гласа на мъдростта. Вече я чувате, нали? Няма как да не чуете живота.
Темите на стихотворенията, които са попили тук като пролетен дъжд, са разнородни – от далечното време, когато младостта е с ключе за мъдростта до надеждите на малкия смачкан човек на новия век.
Да, животът е това – декорите и сцената – различни, а действието предстои. И синьо е…
„Синьо е. До побъркване синьо.
До нежност…“
Николай, за мен е радост да си мой гост в „Откровено за вас“ в „Многоточие“. Предстои да излезе от печат новата ти книга „Песни от вчера, днес и краткото ни утре“. Сега, когато лятото ни намига усмихнато и всичко някак изглежда като с още едно добавено колело на Надеждата… Колко струва надеждата?
НАДЕЖДАТА… Ех, Надеждата! Без нея сме за никъде. И всички живеем с нея. И добрите и лошите. И надарените и посредствените. И старите и младите. Надеждата няма цена! И не е случайно, че всички светли умове на човечеството се обръщат винаги към нея. И към Вярата и Любовта!
Ти пишеш от времето, когато аз съм се родила. Когато попадам на годините от това време, с които подписваш стихотворенията си, ме връщаш във време, в което не познавах още поезията. Не одобрявам датите, които автори поставят под стихотворения, но при теб е една чудна разходка към моето детство. Разкажи ни за преди „Тъканта на живота“ – предишната твоя книга, която съм щастлива, че имам в домашната си библиотека.
Нямах навършени 6 години, когато вече можех да чета. Четях си сам детски книжки. С приказки или стихотворения. Бил съм в трети или четвърти клас, когато моята сестра ми подари една малка книжка със стихотворения на Сергей Есенин. И се започна…
Както много от нас си имах тетрадка със стихотворения. Преписвах ги в нови тетрадки, добавях други… Просто в главата ми първо зазвучаваше мелодия, а текстът идваше сам. Изпращал съм до „Родна реч“ и „Средношколско знаме“. Имам по едно стихотворение, публикувано в тях. Но Поезията, моята поезия беше нещо не много важно за мен.
В средата на 90-те години, при една редовна сбирка за дегустация на домашно вино, директорът на КЦМ – доц. д-р инженер Никола Добрев предложи фирмата да финансира първата ми стихосбирка. Нарекох я „Милост за любовта“. Редактор беше Минко Танев, а художник Емил Марков. Изданието беше на Дружеството на пловдивските писатели. Имаше доста шум около нея. После дойдоха „Религия на чувствата“ и „Принц и клоун“. В „Тъканта на живота“ са избрани по-добрите стихотворения от първите три стихосбирки и последните до 2018 година.
Като читател, а и като твой редактор, останах с убеждението, че четеш много книги. В поезията ти дори присъстват известни имена на писатели, а и имена на художници, дори илюстрацията на корицата на книгата е картина на известен художник, специално нарисувана за теб. Присъстват в текстовете и всякакви градове и места от света. Към много от стихотворенията цитираш творби на Есхил, Менандър, Добри Жотев, дори и на Висоцки. Вдъхновението е навсякъде, но твоето сякаш идва от едно друго време. Така ли е?
Да, илюстрацията на книгата е нарисувана специално за корицата на новата ми книга, от известния български художник Иван Чакъров от гр.Пловдив. Той е много интересен живописец, а 50-тата си годишнина отбеляза с много интересна изложба „Лица“, селекция от творби, които е създавал през различни периоди, като доминираха портретите.
Наистина чета много. Имам система на четене. Редувам трилъри и кримки с класическа литература. До обяд се занимавам по двора. Кося тревата, поливам, пръскам асмите… Следобяд не работя. Шареното одеяло, диванчето и книжката. Напоследък – таблетката. И си се досетила правилно, Ива. Много от последните стихотворения са провокирани и вдъхновени от книгите. Телевизия почти не гледам.
Признавам си, че стихотворението „Балада за старата къща“ ме трогна и просълзи. Навярно си го писал със сълзи на очите. Ето част от него:
…Мечтаехме си някога
с жена ми,
със тишината тук да остареем,
във къщата,
която пази
на детството ми
сладките копнежи.
Далеч от вируси,
бактерии, зарази,
да поживеем
в кротка нежност.
Тук, гдето децата ни
във светлите ѝ стаи,
на криеница
с баба си играха
и по заоблените хълмове
край селото,
глогинки, шипки,
трънки и къпини
си беряха…
Докъде стигат мечтите, Ники и всичко ли е в нашите ръце? Една къща може да бъде разрушена, продадена, а мечтанията, спомените, могат ли да се продадат и за колко?
И тук си усетила „Посланието“, Ива. Тъга… Докато дишам, ще живея със спомена. След мен… нищо. Или внуците ще се завърнат…
Я не верю судьбе… Разкажи ни повече за стихотворението, озаглавено така, с което стартира стихосбирката ти. И защо е първо, дори със заглавие на руски език? На кого според теб дава шанс Съдбата за нещо хубаво, или тя е предначертана?
Съдбата до голяма степен е в нашите ръце. Но големите събития, които диктуват начина ни на живот – не са. Най-хубавото е, че ние диктуваме, дали да живеем достойно или да се гърчим. По природа съм агностик. А причината, книгата да започва с това стихотворение, е доста прозаична. Беше първото ново след издаването на последната книга. Но донякъде е и символично!
Книгата си посвещаваш на пет жени, но и на много други, дори на (цитирам те) „една позната“. Как присъства жената в твоята поезия? Дори и на корицата.
Жената е Тайнство! Някъде бях писал:
„…шумящи чисти извори
на слънце и поезия.“
А каква е възрастта на здрача в Крумово?
„Възрастта на здрача“ в Крумово? Не знам, дали те разбирам правилно, Ива? Когато заживях в Крумово, още беше живо поколението на нашите баби и дядовци. От това поколение не остана никой. После поколението на нашите майки и бащи дойде в зоната на здрача. И от тях не остана почти никой. Отиде си една цяла епоха… Сега ние сме бабите и дядовците. И след нас животът няма да спре.
Има обаче едно стихотворение, което много ме развесели и е посветено на мен и съпруга ми Даниел, на „Многоточие“. Беше го написал хумористично след един наш литературен конкурс, но всеки път, като го чета, се смея много. Твоите читатели ще го намерят в книгата. Би ли написал „книга на смеха“. Казват, че смехът лекува. Навярно и поетите лекуват?
Баща ми, светла му памет, /отиде си ненавършил 44 години/ имаше ужасно чувство за хумор и беше неуморим зевзек. Навярно съм се метнал на него. И книгата, която пиша вече близо 68 години и в която живея, е Книгата на смеха. Обичам хората, когато се смеят. Дори когато им е тъжно.
Ще ме предизвикаш да си го чета в тъжни дни. А разстоянието от вчера до краткото утре е като мост – колкото е по-голяма възрастта ни, мостът е по-дълъг. А какво има след него и колко е дълъг пътят, никой не знае. Ти би ли искал да знаеш какво ще се случи в утрешния ден и какво би си пожелал на теб и всички хора?
Съгласен съм с теб. „Вчера“ с годините става все по-дълъг период. „Днес“ е само миг. А „Утре“ остава все по-малко. Какво ще се случи утре с мен – не мога да гадая. Живях достойно. Работих много. Пътувах много. Постигнах много. И това искам да пожелая на всички хора – достоен и осмислен живот! И не спирам да питам…
художник на корицата: Иван Чакъров
И не спирам да питам
колко струва надеждата.
Колко струва
нарушеният ритъм
на сърцето ми,
когато те видя.
Самотата
всяка нощ,
с всеки нежен сън
ме прегръща.
Надеждата няма цена.
Болката – също.
Само в гръб.
Косата.
Прическата.
Силуетът –
фино източен.
Пулсът лудо подскочи.
Не се обърна.
Не видях лицето.
Странен мускул е сърцето.
- Имаш ли
малко време за губене –
тя предложи.
- Хайде,
светът е за двама.
- Време имам достатъчно –
казах.
Любов за губене нямам.
Мълча.
Дори се усмихвам.
Ситуацията,
меко казано –
грозна.
Само когато
нямам друг избор,
приемам нещата
на сериозно.
Интервюто направи за вас Ивелина Цветкова - гл. редактор на ИК 'Многоточие"
