Протокол
Забравената София
- Домашната ви работа за пролетната ваканция ще бъде разходка из София. Бонус за вас – неограничено ползване на толкова любимите ви телефони.
Седми “А” клас замлъква и ококорва очи.
- Госпожо, покемони ли ще гоним? – казва Ванката, който все остроумничи.
Всички се разсмиват, включително и госпожа Димитрова.
- Може и така да се каже. Ще преследвате отдавна изгубени покемони.
Класът отново се разсмива, но този път класната само се усмихва и повдига вежда закачливо.
- Ама Вие май говорите сериозно?! – Ванката вече не се шегува.
- Напълно! Домашното ви този път ще е практическа задача. Даже не задача, ами загадка. Ще ви дам няколко загадки, които ще ви заведат на интересни места из града.
- Уааау! Леле! Яко! – учениците реагират един през друг.
Антон и Атанас, близнаците, недоволно стават от чина. Антон се провиква над шумотевицата:
- Не е честно! Ние няма да сме тук! Нашите още довечера ни изпращат при баба ни!
- Знам, Тони, майка ви ми каза. Затова имам специална мисия за вас с Наско. Не ме гледайте лошо, искате ли да я чуете?
- Оф, казвайте – Наско се тръшка на стола, а брат му остава прав.
- Щом ще в Пещера, искам от вас да направите проект за еднодневна екскурзия в града. В края на годината, вместо на прощална вечеря на класа в някое заведение, ще отидем на екскурзия до пещера Снежанка и град Пещера. А вие двамата ще сте нашите екскурзоводи. Нали искате да учите туризъм – ето, туризъм.
- Майкооо! Супер! Екскурзия! Велико! – стаята отново се изпълва с възклицания.
- Яко е, ама няма да е същото! Не, че имаме избор – Наско още е кисел.
- Имате пълното право да помагате на останалите онлайн, така че давай го по-бодро.
Госпожа Димитрова отново слага хитрата усмивка на лицето и чака реакция. Тя не закъснява. Ния, „онлайн кралицата“ на класа, както всички я наричат, веднага реагира:
- Онлайн? И за телефони говорехте… Какво става, госпожо?
- Чакай, не бързай да се радваш чак толкова – класната се шегува с онлайн живота на Ния, но и се възхищава на изобретателността ѝ, защото Ния вече е популярна с видеата си „Направи си сам”. Ползването на телефони е неограничено, да. Но не за селфита, а за първоначалното предназначение на интернет – информацията. Хайде да започна отначало и да ви обясня стъпка по стъпка. Ето какво ви очаква: Ще ви поставя няколко загадки. Всяка загадка ще е съдържа „ключ“, който ще ви подскаже къде трябва да отидете. Тук идват любимите ви телефони - в случай че не можете да разгадаете загадката и няма кого да попитате, можете да потърсите информация в интернет. Отговорът на загадката ще ви отведе до място в София. Когато отидете, там ще ви чака следваща загадка. Загадките са 5. Първата ще ви дам днес. Ще използвате общия чат на класа, в който да обсъждате загадките. Решението ще го вземате заедно и всяка сутрин група от няколко от вас ще отива на мястото, което сте избрали за верен отговор, за да вземе ключа за следващата загадка. Всеки ден групата ще е от различни ученици. Общо сте 25, но в разходките ще сте 23. Разделете се на 3 групи с 6 и една група с 5 човека.
- Ама защо 4 групи за 5 загадки? – Боби, математикът на класа, веднага задава въпрос.
- Защото на петото място ще отидете всички заедно, господин Бърза сметка.
Госпожа Димитрова със задоволство и умиление гледа развълнувания клас, който бурно обсъжда мисията, която го очаква. Сърцето ѝ тъжно потрепва от мисълта, че скоро ще се раздели с тези прекрасни деца. Но, това е част от учителската професия - да даваш частичка от сърцето си на всеки клас, който ръководиш. Хваща маркера и написва на дъската с красивия си почерк “Когато гръм удари, как ехото замлъква”.
- Първата ви загадка е лесна и известна, но след нея ще навлизате във все непознати територии. А сега ще ви пожелая вълнуваща ваканция! – казва и излиза от стаята.
Мишо, който винаги задава въпроси, хуква след нея, но тя вече се скрива в учителската стая.
- И какво ще правим сега? – все пак задава въпрос.
- Давайте да се съберем на двора и ще го измислим. - казва най-дейният в класа, Калоян.
За първи път откакто е клас, 7 “А” се събира в пълен състав след края на часовете. Сядат на пейките до баскетболното игрище и мълчат, замислени върху поставената от класната загадка.
- „Когато гръм удари, как ехото замлъква” – казва Мишо на глас. – Нещо за времето ли е?
- А може и за ехото да е. Или за скалѝ? – добавя Валя.
- Ехооо, ехо! – Ния размахва телефона си. – Забравихте, че е позволено да търсим в нета.
Със самодоволна усмивка Ния написва в търсачката ключовата фраза. Още няколко от децата светкавично са направили същото.
- Произведение на Пейо Яворов! – чуват се няколко едновременни викове.
- Трябва да го четем ли? - тъжно пита математикът Боби, който не обича да чете много.
- Надали. Трябва да търсим места, сещате ли се? Не да четем книги. – Мая се включва.
- Точно! Я да сърчна някакви места в София, свързани с Яворов. – Ния вече пише в телефона. - Ето! Страхотна съм! Къща музей на Пейо Яворов в София! Това е!
- Супер! Това е! Браво! – класът е щастлив, че е разгадал първата загадка.
- Значи, в неделя вечерта ще се разберем в чата кои 6 от нас в понеделник ще отидат до къщата музей. Хайде сега да си ходим вече. – Калоян слага ред в организацията.
В 9:30 часа в понеделник в двора на училището се събират първата група изследователи – Мишо, Ася, Катя, Владо, Таня и Жоро. Къщата музей на Яворов е на пешеходно разстояние от училището и групичката е пред входната ѝ врата точно в 10:00 часа. Докато децата стоят колебливо до статуята на великия поет и притеснено гледат фасадата на къщата, се чува отваряне на врата и на стълбището зад ъгъла се появява усмихната жена.
- Здравейте, седми “А”. Вие сте, нали?
- Да! Откъде знаете!
- Госпожа Димитрова ме предупреди да ви очаквам. Хайде, влизайте!
- Някой от вас идвал ли е тук преди?
- Ннне – отговарят притеснено.
- Е, сега вече сте тук. Искате ли да се разходим из къщата?
Групата поема из спомените за живота и творчеството на гения на българската лирика. Със съгласието на любезната дама, която е уредник на музея, Ася е пуснала лайф видео в чата. Почти всички от класа са на линия, гледат, а някои дори задават въпроси. Липсват само тези, които са на уроци. След повече от час обиколката приключва.
- Хареса ли ви? Доволни ли сте? – пита уредникът.
- Да! Много! Супер беше! Яко! – отговарят децата на живо и онлайн.
- Радвам се! И се надявам пак да дойдете с приятели. Весела ваканция ви пожелавам!
- Ами загадката? – плахо пита Мишо.
- О, ама как забравих най-важното?! Ето, тук е написана следващата ви загадка.
Жената подава на Мишо сгънат лист. Той го разгъва и прочита написаното от госпожа Димитрова: „И с Лора се обрекоха един на друг пред Господа.”
- Пак е Яворов! И Лора! Те са се венчали! Това го знаем! Ама какво иска да каже класната? - учениците се надвикват един през друг.
- Предлагам да тръгвате и заедно със съучениците си да разгадаете загадката. Довиждане от мен! – казва дамата и мило ги съпровожда навън, за да не поискат тя да им даде отговора, а да го потърсят сами.
Шестимата седмокласници сядат в двора на къщата музей и стартират видео разговор в чата.
- Храм „Света Богородица – Живоприемни източник” в ж.к. Хаджи Димитър! – извикват Тони и Наско, които вече са при баба си в Пещера и отговорно са се заели със задачата си да са онлайн подкрепа на отбора.
- Какво? Църква?
- Да! В интернет пише, че там са се венчали Лора и Яворов.
- Това е! Супер сте, момчета! – отговаря Ния, която вече е проверила информацията.
- Всички сте супер! Хайде, прибирайте се, а утре втори отбор ще отиде до храма. – Калоян, макар и дистанционно, отново влиза в ролята си на организиращ.
На следващия ден срещата е пред театъра в парка Заимов, откъдето след кратка разходка втори отбор, в който са Зоя, Пепи, Марто, Марта и Виктор, се озовава пред храм „Света Богородица – Живоприемни източник”. Групичката влиза в храма и се оглежда. Храмът е празен. Пристъпват под купола му, разглеждат иконостаса и красивите орнаменти.
- Красиво е, нали? – мъжки глас прозвучава зад гърбовете на децата и ги стряска.
- Ддда – отговаря Виктор, а останалите гледат уплашено към сянката, очертана от светлината, влизаща през входната врата.
- Не се страхувайте, не исках да ви стресна! Бях излязъл за малко и вие точно тогава сте влезли. Госпожа Димитрова ми каза, че ще дойдете днес. Аз съм домакинът ви в този Божи храм и ви очаквах. Искате ли да седнем в двора?
Децата кимат с глави и отчето ги отвежда на пейка в двора на храма. Разказва историята на храма и за празника, чието име носи – Живоприемни източник.
- Знаете ли кога се празнува празника? В Светли петък – това е петъкът след Великден. А знаете ли кой има имен ден тогава?
- Аз! – подкача Зоя. – Аз!
- Да, ти. Може да дойдете тук родителите си на празника, за да ти прочета молитва за здраве, ако искате.
- Да, искам! Ще кажа на мама! А, отче, ами загадката?
- О, загадката, разбира се. Както разбрахте от историите, които ви разказах, името на нашия храм е свързано с Живата вода. Затова госпожа Димитрова продължава темата за водата и в следващата ви загадка.
Отчето подава на Зоя вече познатия на външен вид лист от класната, пожелава весела ваканция на децата и се прибира в храма. Зоя прочита: „На „Кръста” гордо извиси се източникът на вода за нас долу.”
Седми “А” клас отново започва видео разговор в чата. Този път загадката е по-сложна и ги затруднява. Калоян дава нареждания всички да се прибират, да се опитат да намерят някаква информация и довечера в 19 часа отново да направят разговор.
Още с включването във вечерния разговор Ванката крещи:
- Знам отговора! Знам! Мама ми го каза! „Кръстът” се е наричала местността тук в Лозенец, където живеем! И тук има стара водонапорна кула! Четох в интернет. Сигурен съм!
- Браво, Ванка! Майка ти е велика! Супер! Браво! – бурна еуфория обхваща класа.
В 10:00 часа на следващата сутрин на изхода на метростанция „Джеймс Баучер” се срещат Ванката, Ния, Лилия, Валя, Косьо и Боби. След половин час стоят с вдигнати глави пред водонапорната кула и са вперили поглед в обвитото ѝ в бръшлян тяло. Днес в кулата се помещава галерия. Групата влиза в галерията, където ги посреща собственичката.
- Добре дошли, 7 “А”! Щастлива съм да бъда ваш домакин!
Приятната дама разхожда учениците из галерията, като им разказва не толкова за изложбата, колкото за самата кула. Лека полека се изкачват по витата стълба до панорамната тераса, която е разположена почти на върха на кулата. Макар голяма част от гледките към София да са скрити от многото сгради наоколо, все пак Витоша още се вижда и децата са във възторг от гледката. Ния пуска лайф видео в чата, за да видят и останалите къде се намират в момента.
- Предлагам да пристъпваме към основната причина да сте тук днес - загадката. – казва жената и подава листа със следващата загадка на Ванката. – Тъй като се намираме в една от най-високите точки на стара София, госпожа Димитрова ще ви изпрати символично още по-високо със следващата загадка.
Ванката взема листа и прочита: „Орлите умират в полет”.
Докато слизат от кулата, групата вече са обсъдили и отхвърлили вероятността отговорът на загадката да е Орлов мост. Звучи прекалено лесно. Връщат се на метростанцията и се разбират да се приберат по домовете си и да се чуят с останалите по-късно. Още щом сяда в мотрисата на метрото, Ния пуска търсачката, защото е нетърпелива, а и защото иска тя да открие отговора и на тази загадка. Отговорът идва бързо. Веднага го пуска в чата, за да не даде възможност на друг да я изпревари: „Паметникът на капитан Димитър Списаревски!!!”
Последната група в изследователската мисия се събира в 10:00 часа на спирка „Хотел Плиска” в посока квартал „Дружба”, откъдето ще се качат на тролейбус номер 11, който ще ги отведе до паметника на капитан Димитър Списаревски, който се намира във въпросния квартал. Днес в групата са Калоян, Силвия, Павката, Виктория, Митко и Тео. В тролея са се скупчили на две седалки и разглеждат картата, за да видят откъде точно да минат, за да намерят паметника, защото не познават квартала, а паметникът е на малко затънтено място.
Успяват да намерят паметника само с едно леко изгубване и отклонение. Върху паметната плоча прочитат гордо звучащото „Орлите умират в полет”. Обаче къде да търсят ключа за последната загадка? Обикалят около паметника, оглеждат го, но не намират очаквания лист с инструкция.
- Здравейте, деца!
Бяха забелязали седящата на близка пейка възрастна дама със сладурско кученце, но не очакваха да ги заговори.
- Соня ми каза, че ще дойдете днес и цяла сутрин с Фифи седим тук и ви чакаме. Да, де, не Соня, ами госпожа Димитрова. Сестра ми. За мен си е Соня.
- Фифииии, колко си сладък! – момичетата веднага се заиграват с кученцето.
- Колко яко! – възклицава Калоян - Вие сте сестрата на класната! И ще ни дадете последната загадка, нали?
- Ех, вие младите все бързате. Ама какво да ви правя, животът кипи във вените ви с неудържима сила. Ето, това е последната ви загадка.
Калоян взема листа и прочита: „В първия ден след ваканцията ще ви чакам след училище там, където от горещи терми извира знанието за София.”
Първият учебен ден след ваканцията е безкраен за седми “А” клас. Загадката беше разгадана още на момента от Тео, който миналата година беше правил проект за Централната баня в София и отговори още преди Калоян да дочете въпроса. Сега просто нетърпеливо чакаха да удари последния звънец за деня и да отидат там, където сигурно щеше да ги чака класната.
Пред входа на „Регионален исторически музей - София”, който се помещава в сградата на Централната баня, щастливо усмихната стои госпожа Димитрова.
- Госпожооооо! – класът се скупчва около нея в огромна прегръдка.
- Слънцата ми! – развълнувано отвръща тя и се опитва да ги прегърне всичките наведнъж. – Хайде да влизаме!
Влизат в голямата зала с автомобилите. Класната събира класа в кръг и заговаря:
- Надявам се, че домашното ви за през ваканцията ви допадна.
- Да! Да! Да! Супер беше! Най-якото домашно! – отговарят всички.
- Измислих това домашно, защото исках да научите нещо повече за града, в който живеете. Нещо, което не е от общоизвестните факти и популярни места, а е забравено. Защото така се случва в живота - много неща се забравят. А когато се забравят, те се изгубват. В голямата и позната на всички ни София тихо живее един по-малък град. Изгубен град. Наша отговорност е да го помним и да не му позволим да изчезне завинаги. Сега вече вие сте пазителите на изгубения град.
