Днешната ни среща е с автор, който издава дебютната си книга, която е необикновена – книга с мисия. Много хора ще се разпознаят тук или ще си спомнят историята на някой близък. А има ли изход за това?
Според доклади всяка трета жена в света е преживявала физическо и/или сексуално насилие от страна на интимен партньор или сексуално насилие от страна на друг извършител. В повечето случаи става въпрос за насилие от страна на интимен партньор. Жертвите на насилие имат склонност да търпят и премълчават актовете на насилие, което понякога води до фатален край за тях. В днешни дни статистиката показва, че жертвите са се увеличили с 80% в дните на пандемия. Психолози споделят, че семействата и двойките, в които е имало напрежение, по време на изолацията то е ескалирало и се е превърнало в проблем. Насилието обикновено е от по-силните към по-слабите. Най-често мъже упражняват насилие над жени, жените пък над своите деца, а по време на изолацията се открои и тенденция за насилие над възрастни хора, те пък са бити от своите деца.
Много от жените не споделят, че търпят и живеят с риска да загубят живота си и не са готови да предприемат стъпки за промяна. И те, и децата им се нуждаят от реалност без насилие. Многобройни са случаите, а много от тях несподелени, а картината е такава – разстоянията на избухвания между партньорите стават все по-къси, някои вкарват другия в състояние на пълна изолация, дребни неща се превръщат в много сериозен проблем и се използват обиди по много грозен начин. После утихват, след което цикълът се повтаря отново. Расте броят на убити жени от своите настоящи или бивши партньори…
Книгата на Нетка Коева „Въпрос на избор“ се появява като подкрепа към всички сблъскали се с домашно насилие, които ще имат възможност да си представят своето собствено бъдеще по различен начин след прочита ѝ. И дано предприемат нужните действия, за да се защитят. Представям ви автора, заел се с нелеката задача да спаси човешки живот – Нетка Коева.
Нети, обиколила си много места по света и си срещала величествена красота. Известни са твоите пътеписи в личния ти блог „Нетини истории“. Описанията и снимките ти ни пренасят в различни точки на света, не просто така, а с твоя почерк. Защо предпочете да издадеш книгата с мисия пред книга пълна с твои пътеписи? Как дойде идеята?
Откакто оповестих издаването на „Въпрос на избор“, често отговарям на този въпрос. Това беше съвсем очаквано, предвид че съм позната именно с пътеписите си. Надявам се, че в един хубав слънчев ден ще издам книга с пътеписи. Но още не му е дошло времето.
Идеята за „Въпрос на избор“ дойде толкова отдавна, че почти не си спомням кога се случи това. Катализатор беше история на жена. Търпението на тази жена и дори отказа да погледне реално върху случващото се с нея, насочи вниманието в наблюдения и размишления в тази насока. Когато вниманието ти е насочено към нещо, започваш да виждаш това нещо. С времето станах свидетел на много истории и изслушах различни гледни точки. Аз самата съм живяла известно време в нездравословна, така да го нарека, среда. В един момент реших, че трябва да събера всичките си мисли в история. История, която да разказва за отношения, които все още се считат за нормални и често биват неглижирани. И за избора.
Първата чернова на книгата датира от месец юни 2015 г. Отне ми „само“ 6 години, за да събера смелост и да опитам да я издам. Та, така – „Въпрос на избор“ е родена много преди блога и пътеписите, затова приемаме, че събитията следват естествения си ход. Дано издаването на пътеписите не ми отнеме още 6 години.
Казваш „Обичам думите и те ме обичат“. Има ли дума, която може да каже всичко. Дали може да промени насилника в момент на агресия?
Ако искаме с думи да променим насилника към добро, отговорът на този въпрос е „НЕ“. Агресията е преднамерено действие. Без значение дали е съзнателна или несъзнателна, тя е преднамерена. Има цел. Моите наблюдения са, че в повечето случаи думите отключват още повече агресия. Тоест, променяме поведението му към по-лошо. НО! В никакъв случай не казвам, че трябва да се мълчи. Отговарям на въпроса съвсем буквално.
Този твой текст много ме впечатли:
„Турските планини са много разкошни. Наподобяват сладкарници. Онзи ден карахме сред божествени шоколадови трюфели и сметанова Панакота, полята с малинов сироп. Днес минахме през витрините с Червено кадифе, Гараш, шоколадово суфле със сметана и поръска от шамфастък, целувчена торта с карамелен крокант, нуга с какао и други... Край река Ефрат седнах и заплаках“. Сладостта на свободата е красива. А би ли те разплакало това, ако някоя жена, след като прочете книгата „Въпрос на избор“, ти напише „Ти спаси моя живот и този на децата ми“?
Ще отговоря на този въпрос, както бих отговорила първосигнално пред приятел: ЧОВЕЕЕЕЕЕК, ТОВА Е ВЕЛИКО! ПРИПАДАМ! И, да, ще се разплача. Даже направо ще се разрева с глас.
От сърце се надявам разказаната от мен съвсем тривиална история от живота да достигне до хора, на които да е от полза. Било то до някой в подобна ситуация, който да се разпознае и да намери необходимата му искра, която да му даде сили да промени живота си. Било то някой свидетел на домашно насилие, който да си даде сметка, че може да помогне и наистина да помогне. Спасяването на живот в този сюжет започва с осъзнаването на проблема и се надявам да дам тласък именно към тази основополагаща стъпка.
Макар да не съм на конкурс за „Мис/мисис нещо-си“, ще кажа, че мечтая за световен мир. Наистина, искам света да е едно прекрасно място, без насилие, в което всички да сме щастливи. И вярвам в еднорози.
„Въпрос на избор“ е необикновена и с това, че има две лица. Разкажи ни.
Да, книгата е реализирана по необичаен начин. Не напълно непознат, но все още необичаен. Тя е с две лица. Двата разказа се четат от двата ѝ края. Както може би е ясно от заглавието и от казаното досега, книгата подчертава избора. За мен е важно хората да разберат, че винаги имат избор. Хайде, нека не е абсолютно винаги, но в огромната част от живота си имат избор. Двете лица на книгата са моят начин и чисто физически да покажа избора.
Тук е момента да благодаря на ИК „Многоточие“, че се наехте да реализираме тази не много проста за реализация идея!
Понастоящем в България има кризисни центрове за временно настаняване, които са надежда да се избяга от насилника и да се получи възможност за нов живот без унижения, страх, побоища, тормоз. Непосредствено след преживяно насилие жената се чувства объркана и безпомощна, срамът и вината ѝ пречат да потърси помощ от близките си. Именно в такъв момент специалисти поемат грижата за пострадалата и нейните деца. Враг ли е търпеливостта?
Търпението е колкото полезно в някои ситуации, толкова пагубно в други. В случаите на домашно насилие търпението е абсолютен враг. Търпението има функцията да се изчерпа и да ескалира действия за промяна. Това би било благоприятно развитие, което неминуемо ще доведе до полезен резултат, без значение вероятността пътят до резултата да е нелек. За съжаление често търпението проявява другото си лице и се трансформира в примирение. Примирението с насилието е страшно. Страшно е!
А кое е ключето за щастие?
За мен щастието е абстрактно понятие. То е различно за всеки човек. Различно е и в различните етапи от живота на всеки човек. Ключът може би е в това човек да може ясно да дефинира за себе си думата „щастие“ и да не се страхува да върви към него.
Всеки има право на избор. Милена, твоята героиня, също. Защо ли е нужно жертвите да минат през всичко това, което им се случва, за да отворят прозореца към свободата?
Именно това е основният въпрос, който не спирам да си задавам – Защо? Във всеки един аспект по темата. ЗАЩО?!
Конкретно на поставения въпрос – не знам. Осъзнаването, че съществува прозорец към свободата, че този прозорец може да бъде отворен и че оттатък него има друг свят, е процес. Може би е въпрос на психическа зрялост. Наистина не знам.
Моята героиня е поставена в двете ситуации – на отворения и на затворения прозорец. Действията ѝ в двете развръзки се дължат именно на осъзнаването.
Свекървата на главната героинята ѝ казва, че за нищо не става, натяква ѝ, че не си изпълнява домашните задължения. Дори и майката на свекървата. Двете ежечасно ѝ тровят живота. Непрекъснато ходят след нея и с лупа търсят нещо, за което да я подхванат, а мъжът на Милена изпитва задоволство от всичко това. Колко е голяма психическата и физическата издръжливост според теб?
Издръжливостта на човек е безгранична. Тя е въпрос на „настройка на организма“. Когато човек се е настроил на режим „търпение и примирение“, той може да издържи на дадени обстоятелства страшно дълго време. Но това, в контекста на домашното насилие, е крайно нездравословно.
В същия момент издръжливостта е изключително крехка. Както физиката, така и психиката могат да бъдат счупени с едно движение.
Това, което всъщност е важно, е да разберем, че всяко човешко (и не само) същество е неприкосновено. И че е нередно, абсурдно, зловещо и категорично нередно да си позволяваме да посягане на тази неприкосновеност и да подлагаме на изпитание чуждата психическа и физическа издръжливост.
Какво би пожелала сега на всички, които са жертви на някакъв вид насилие?
Пожелавам им осъзнатост, сила, смелост. Пожелавам им да заобичат себе си. Пожелавам им свобода. Пожелавам им неприкосновено щастие.
На себе си пожелавам да няма на кого да пожелавам такива неща.
 |
Интервюто направи за вас Ивелина Цветкова - гл.редактор на ИК 'Многоточие"
