Това не е точно пътепис, а среща с пет сезона. И макар че разстоянието не е космическо от София до Чипровци, закъдето се бяхме запътили в третия ден на март, автомобилът на „Многоточие“ премина като стрела през Петроханския проход. А там честите завои откриваха приказни картини, открити и за шофьорите, заради ниската скорост, която се налага. Встрани дърветата на места наподобяваха току-що дошла есен. На други пък танцуващи снежинки сякаш идваха за първи път, за да погалят и боровете. По-нагоре пък снегът беше образувал приказен килим. В края на прохода, в ниското, мъглите ни прегърнаха, но дадоха път, за да стигнем до села и градове, където дъждът шептеше „Добре дошли!“.
При леко отдъхване от стръмното, Берковица ни посрещна с трибагреника, хорȧ се виеха по площадите на околните села, жени с носии пееха български песни. Дори открихме, истинска и уханна, най-българската подправка самардала, както и много други подправки. Трети март!
Всъщност гр. Чипровци ни привличаше отдавна, но появилият се наскоро пътеводител „Чипровци – цветето на България“ (изд. "Многоточие") на поета и писателя Георги Костодинов от гр. Чипровци някак ни разгърна страниците на историята, на всички забележителности там и разказваше за гостоприемни стопани на къщи за отдих.
Лесно се стига до Гостоприемница „Кипро“, където авторът на книгата „Неизмислени разкази“ (изд. "Многоточие") Костодинов ни очакваше с широка усмивка. Срещата ни започна с неизмислени от него разкази за този край и попаднахме в сезона на Северозапада. Край нас беше и целият персонал, който се погрижи за гостуването ни докрай и като от игла до конец направиха дните ни пъстри – като истински чипровски килим. А през цялото време компания ни беше и талисманът на Гостоприемницата – котаракът Йони.
Няма как да не сте чували за чипровските килими. Отидете ли в Чипровци, не пропускайте да посетите Историческия музей, който ще ви отведе в едно друго време. Дори можете да си закупите по педя от килимите, за да отнесете в дома си от настроението им.
Върховете на Стара планина белееха наоколо от сняг, а мъглите ги издигаха и изглеждаха още по-величествени. Река Огоста пък се спускаше шумно в коритото си и пресичаше малкия град. Слънчеви лъчи пробиха облаците и напомниха, че пролетта е на прага.
А една грамота за Първо място пропътува целия този път от София и се настани в ръцете на Георги Костодинов. Авторът на стихотворенията „Българката“ и „Надеждата“ си извоюва Първо място във Втория международен поетичен конкурс „Защо пиша това писмо“, организиран от ИК „Многоточие“. Малко след това дойде оркестър от гр. Ниш. Неуморните сръбски приятели допълниха с настроението си вечерта, която се сля с утрото чрез песни и танци.
А кой е петият сезон ли? Радостта! Тя е навсякъде там – и в хората, и в гозбите. Но нали знаете – хубавото ястие става вкусно единствено, когато е сготвено с настроение.
Наскоро се запознахме с торлашката кухна от друга книга на Георги и менюто в Гостоприемницата ни привлече точно с тези леки и диетични ястия. Тук бобът, картофите и сухите чушки са характерни за почти всеки сезон. Запазена марка за региона е наложената торлашка баница. Приготвя се от тесто от брашно, яйца, сол и вода. Когато е готово, то се разпределя на късове. От тези късове се разточват обги. Обгата, това е кората на баницата – тя е кръгла и се пече директно върху плота на печката на дърва. В тепсия се редят обгите, слага се мас, а също и плънка, която може да е – яйца, сирене, орехи, цвеклова шума, спанак, праз лук и други. Най горната обга се маже с мас и се пече. Наложената баница с козе сирене и 3-4 яйца е специалитетът на Чипровци. Такива кори отнесохме към кухнята на „Многоточие“, които могат да се закупят от всеки хранителен магазин там.
Други характерни ястия са сърмите, пълнени с орехови ядки и сухи червени чушки, „гнетьени” с боб (пълнени), джуркана коприва с яйца и сирене, качамак, чипровско пържено. Бабина душица или душичина е чипровското наименование на мащерката, която често присъства във вкусните ястия там и нямаше как да не си вземем и от нея.
Гостоприемница „Кипро“ ни предложи и огън на открито, където на втората вечер се настанихме удобно край него и отпихме от чипровското вино, чипровската бира и от свежия въздух, влязъл гостоприемно в двора.
Посетите ли Чипровци, не пропускайте и Шарената чешма, Чипровския манастир, Чипровския водопад, а и Гушовския манастир, където винаги на 6 септември чипровчани празнуват там двоен празник.
Наблизо са и величествените Белоградчишки скали, пещера „Венеца“, пещера „Магурата“, Рабишкото езеро. От много места можете да видите Балкана отвисоко. Красиви места открихме и на връщане – Лопушанския манастир, Клисурския манастир, гр. Вършец.
Със сигурност ще посетим отново Чипровци и Гостоприемница „Кипро“. Ще открием още много места, които напомнят, че България е красива книга, пълна с пет сезона.
С благодарност към Георги Костодинов, Гостоприемница „Кипро“ и към всички прекрасни хора, с които се запознахме!
Надеждата
Автор: Георги Костодинов
Животът е безкрайна магистрала –
пътуваш, но не знаеш докъде.
Надеждата пред теб е нейде спряла,
за да зарадва твоето сърце.
Надеждата на автостоп пътува
със нас през целия ни жизнен път.
За нея цял живот човек бленува,
на сложния житейски кръстопът.
Надеждата за утре дава сила
и вяра във доброто, и мечти.
В душата тихо нейде се е свила
и шепне: „Напред, човече продължи!“
Човек, докато диша, се надява.
с надежда чака всеки следващ ден.
И все напред по пътя продължава,
до края от надеждата крепен!
Разходката за вас направи ИК "Многоточие"
снимки: личен архив
