Той е Мартин Мечкаров и е седемнадесетгодишен. Живее и учи в Прага. Участието му във Втория международен поетичен конкурс „Защо пиша това писмо?“ беше вълнуващо и за „Многоточие“, и за самия него.
Общото писмо със наградени и избрани стихотворения достигна до него с бързината на самолет. А радостта - двойна. Но не само защото поезията му достигна и до други в града, в който вдъхновението идва с утрото. Нека да разберем защо.
Открих Марти в ранния следобед, пишещ поредната си творба, слушайки любима песен. А наоколо прозорците блестяха от слънчеви лъчи, препращащи в различни посоки доброто.
Марти, добре дошъл в „Откровено за вас!“
Ти живееш 11 години в Чешка република. Две писма със твои стихотворения пристигнаха от теб за участие в конкурса ни. Пропътували пътя между Прага и България, те се настаниха и в класирането, където ти получи грамота за отлично представяне. А след това се озоваха и в сборника към конкурса, озаглавен „Моето добро писмо“.
Как дойде идеята за написването на стихотворенията
„Здравей, майко, ще ли ме познаеш ти?“ и „Здравей, сине, добре съм?“? Двете са
свързани помежду си.
Здравейте! Радвам се, че имах възможността да се включа в този невероятен конкурс! Не ми отне дълго време да реша с какво точно искам да се включа в конкурса, защото всяко едно мое стихотворение е свързано с България, а и наближаваха коледни и новогодишни празници тогава и си дадох сметка колко майки ще прекарат Коледа сами… Тези две писма са посветени на тях.
Освен стихотворения трябваше да добавиш и оригинална идея в писмата ти, както е по регламент. Ти го направи, и то вълнуващо. Първото писмо сякаш напомняше за друго време с пожълтелия лист, на който си писал. С мастило. Второто пък се отличаваше с прекрасна рисунка, изобразяваща дом, но беше допълнено и със снимки от твоето село, от летните ти дни, за които сподели, че са пълни със спомени и топлят и на 1300 км от родния ти дом.
Разкажи ни за тази топлина. Кое е това чудно място на спомените. На една от снимките има и сняг от един зимен ден. Кои са мъжът и жената, излъчващи любов на една от снимките?
Думите ще са малко, за да разкажа за всички тези спомени, но със сигурност знам, че не всеки има такива, а именно детските дни и нощи на село… Искам да пресъздам точно тази топлина от старата печка в малката стая и онзи лек мирис на запечен пипер. Ето това аз наричам уют.
Снимките не са точно мои, а са правени през годините. Всички черно-бели снимки са в архива на родното село, а именно Малък извор, моят рай. Доколкото влюбената двойка - нямам идея кои са, но само по погледите им се усеща любовта им. Точно заради това ги взех и ви ги изпратих.
Сборникът „Моето добро писмо?“ е вече в ръцете ти. Радостта на думите ти прекоси отново пътя от Прага до редакцията ни. А бройки от сборника достигнаха и до твои съученици, настаниха се и в библиотеката към твоето училище БСУ „Д-р Петър Берон“, и в музея там. Книгата сякаш разпръсна доброто от себе си, за да ѝ се радват много хора.
Успяваш ли да предаваш доброто в делниците, въпреки понякога да е мрачно времето ни и със случващото се по света?
Сборникът беше очакван с нетърпение не от един и двама, а добрината, излизаща от страниците, се усеща. Именно това целим и ние, авторите. Във всяко едно мое стихотворение се старая на предам част от себе си, а именно добротата, за да може да стигне и до читателя. И когато настъпи мрак в делниците му, да прочете и бурята да отмине.
А аз се зареждам с доброта, когато видя, че съм накарал някого да се усмихне или разплаче от моята поезия.
Сподели ни за срещата ти с учениците от 5 клас, да го наречем премиера на сборника в Прага. Как премина тя? Подкрепиха ли те учители, съученици?
Невероятни деца! Именно госпожата им по български език и литература организира тази среща. За мен беше колкото вълнуващо, толкова и притеснено, защото това беше първата ми такава среща, в която да разказвам за себе си и стиховете си, за сборника. Децата мълчаха и слушаха с интерес. А когато дойде време за въпроси, не спираха да задават. Дори ме гониха по коридора за отговори.
Учителите ми винаги са ни подкрепяли и са ни насърчавали да открием себе си и да правим това, което обичаме. Вече по-рядко, но по принцип и рисувам. А в основата на всичко стои музиката. Дори когато пиша, аз съм със слушалки в ушите, както и ме открихте, и така се зареждам с емоция… Така че музиката ми е приоритет също.
Снимки от представянето на сборника: личен архив
А какво искаш да споделиш с нас сега, след като приключи проекта „Защо пиша това писмо“?
Вълнението още не е преминало. Радостта, че съм част от такъв голям проект… Засега съм спрял да се явявам по конкурси, защото съм се заел да събирам и пиша нови стихотворения и планирам след точно една година да държа собствена стихосбирка в ръцете си, но това е божа работа.
А в училище срещам добри усмивки и хубави пожелания. По-голямата част от учителите ми вече имат сборника „Моето добро писмо“ и ме поздравяват.
Издателство „Многоточие” отвори много врати за мен, накара ме да повярвам в себе си и да разбера, че всеки труд се отплаща.
Огромни благодарности за Вас и Вашия невероятен екип, за това, че помагате на младите автори да се развиват и доказват пословицата ,,Сговорна дружина, планина повдига”!
Аз се чух по телефона с твоята майка във връзка с изпращането на книгите. И знаеш ли, тя много се гордее с теб за всичко, което правиш и твориш. Усетих го и беше вълнуващо колкото писмата ти.
Какво би искал да кажеш на всички майки по света? Какво би им пожелал?
Майка ми си е такава. Винаги ме е подкрепяла във всяко мое начинание. А на всички майки по света искам да дам съвет – Бъдете до децата си и не спирайте да мечтаете, защото всяка мечта става реалност. А доколкото до младежите – Вдигнете поглед от екрана на телефона и вижте колко е красив светът около вас!
Интервюто направи за вас Ивелина Цветкова - гл. редактор на ИК "Многоточие"
