Стихосбирката „Нереално добри времена“ на Петрана Петрова излезе от печат на 3 март тази година и празнично разлисти календара. Щастливи сме, че първата ѝ книга се появи на тази дата, защото творчеството на авторката е истински празник, както за делници, така и за празници. Стихотворенията ѝ не само че заемат челни места в конкурси, а и са в сърцата на много нейни читатели и последователи.
„Нереално добри времена“ е букет от стихотворения на Петрана Петрова. Съдържа и цветни илюстрации с нейни картини.
Няма по-хубаво от добрите времена. А когато в тях има и жива вода, те със сигурност са нереално добри.
Живата вода е тук! Поезията прелива толкова много и истински, че дебютната стихосбирка на Петрана Петрова от гр. Враца „Нереално добри времена“ е реален извор. Бях сигурна в това, още преди да започна работата си по книгата.
Срещнах авторката неотдавна, там, където добрите писма идват винаги сутрин рано и доставят глътката на радостта и надеждата. Вторият международен поетичен конкурс „Защо пиша това писмо?“ на ИК „Многоточие“ донесе доброто писмо и на Петрана, а стихотворението ѝ „Надежда“ се настани удобно в челните места – избрано измежду 235 стихотворения на участници.
Казвам „срещнах“, защото тогава поезията ѝ се настани и в мен, макар че преди това често откривах името ѝ в много литературни конкурси. А дните са пълнили през това време бъдеща книга в гр. Враца с нереално добри времена.
Днешната ни среща в април е поредният ни приятен разговор, където поезия и картини на живота се сливат в едно, за да разкажат за цветовете на реалността в творчеството на Петрана. Открих я сред цветната градина на дома ѝ, а там сякаш удобно се беше настанило лято.
Добре дошла в „Откровено за вас“, Петрана! Бързам да те попитам – откъде черпиш вдъхновение за тази толкова наситена с образност и метафори твоя поезия?
Благодаря за поканата!
Намирам своето вдъхновение в различни неща, до които успявам да се докосна. Както може да се види от втората част на стихосбирката ми, природата е един неизчерпаем източник на красота и на спокойствие за мен. Израснала съм сред красивия Врачански балкан и откакто се помня, съм черпила сили и вдъхновение от красивите природни картини. Те ме карат да пиша и да рисувам с лекота. Много от стиховете си съм написала под открито небе. Другото ми силно вдъхновение са добрите хора – тези, които са моите корени, но и тези, които срещам по пътя си и ми дават криле. Толкова са ми ценни, че се надявам да съм успяла да им го покажа! Добрината не може да бъде забравена! Сторил ли си на някого нещо добро, той винаги ще го помни! Те са енергията, която не ми позволява да се спирам и да се отказвам, дори и в трудни и преломни моменти.
Наскоро излезе от печат първата ти стихосбирка „Нереално добри времена“ (изд. „Многоточие“), която съдържа и цветни илюстрации с твои картини. Разкажи ни за книгата. И какъв период от творчеството ти обхваща тя – и в поезията, и в рисуването?
Стихотворенията, включени в моята първа стихосбирка, съм писала през 2022 г. – от месец март до самия край на годината. Пишех като дете и през студентските си години спрях с писането. Доста дълъг период измина оттогава до пролетта на 2022 г., без да пиша. Щастлива съм, че се върнах към едно от моите най-любими занимания, и за по-малко от година успях да събера достатъчно стихове, за да издам книга.
Картините, които съм включила в стихосбирката си, съм рисувала в периода 2020 – 2022 г. Определено мога да кажа, че доста по-рядко рисувам, отколкото пиша. Подбрах най-любимите ми сред моите картини, за да „завършат“ по един красив и убедителен начин стиховете ми. Хората, които вече имат стихосбирката, споделят с мен, че картините допълват поезията по хармоничен и красив начин. Затова се радвам, че взех решението да събера картините и стиховете си в първата ми издадена книга.
Кой цвят от палитрата ти би отразил в картина доброто време – времето на спокойствие, мир, любов? И коя дума идва в съзнанието ти, когато кажем „Днес е добър денят“?
За да мога да отговоря на този въпрос, прелистих отново страничките на стихосбирката. На мен самата ми стана интересно кой цвят преобладава в нея. Оказа се, че бялото присъства цели 31 пъти, синьото – 27 и зеленото – 13. Цветовете в нея наистина са много – палитрата пъстрее още от корицата, та чак до последната строфа. Може би бялото е цветът, който прозира в повечето ми стихове. Цветът на вярата и надеждата, на новото начало, на чистите човешки отношения, на листа, който чака да бъде написан. И веднага след него – синьото (цветът на детството, на просторите, на необятните мечти, на безкрайната морска шир) и зеленото (цветът на живота, на пробуждането, на природата). Мисля, че това са цветовете, които „оцветяват“ най-често моите думи.
Не мога да свържа добрия ден с определен цвят, а с усещането, че всичко започва отначало. Новите възможности да промениш нещо в себе си и да погледнеш на света по друг начин. Всеки нов ден е добър и носи надежда. Ако тя има цвят, то това е цветът на добрите времена.
„Този свят ми харесва, под бяла пътека застлан,
под която тъгата заспива до огъня и спира да чопли…“,
споделяш чрез стихотворението „Детство от сняг“.
Може би за по-добри времена на света има нещо, което трябва да чуем всички и чрез него да се почувстваме и по детски чисти. Има ли такова и кое е то?
Детството присъства в много от стиховете ми. Там често ме връща невидимата нишка на най-чистите ми мисли. И колкото повече години минават, толкова по-уютно и топло ми е да се връщам там. Имах щастието да израсна в голямо семейство, да бъда ежедневно с моите баби и дядовци, да общувам много с тях. Те са хората, които се превърнаха за мен в символ на доброта, трудолюбие и всеотдайност. Съвсем неволно, докато пиша, мислите ми ме отнасят в онези добри и малко идеализирани времена, в които изнервеността и остротата на днешния ден се притъпяват и заспиват. Предполагам, че детето в мен често ме тегли натам и не позволява да остарея.
„Из пустите дворове шета някой,
от тъмно тръгнал брата си да храни.
Октомври не прощава на земята
и вече ще я буди много рано…“ е част от стихотворението „Есенна кожа“, което е удостоено с Голямата награда в Шести национален конкурс „Станка Пенчева“ в гр. Стралджа. Сезоните често присъстват в стихотворенията ти. И дори и да е мрачно понякога, се усеща цялата топлина на думите ти, че по-добрият ден предстои. Можем ли да променяме сами сезоните в нас, за да ни е топло и уютно?
Ние самите сме едни ходещи сезони. И се променяме отвътре, за да устоим на промените навън. Моят сезон, изглежда, е есента с целия уют, който носи. Донякъде, защото съм родена в последния есенен месец от годината. А и защото това е сезонът, в който се обръщаме повече към себе си, вглеждаме се навътре, заситени от жарта и свободния дух на лятото. Уморени от тичане и събрани в късите дни, сякаш повече се замисляме и дълбаем в себе си. Неслучайно в стихосбирката ми съм писала за „Есенните хора“ – събиращи топлината в себе си и споделящи я с всеки, който има нужда от нея. „Ръцете им са меко одеяло / от вълна и невенови листа, / при тях душата ми остава цяла, / макар да е на късчета света“.
Заемаш челни места в много литературни конкурси, което е радостно. Откри ли нещо за себе си чрез литературните конкурси, организирани от ИК „Многоточие“?
Във всеки конкурс, в който съм участвала, съм мерила сили най-вече със себе си, опитвайки се да напиша по-добър стих. Отличавана съм в международни и в национални конкурси, което ме радва и всъщност ми даде необходимата вяра и творческо самочувствие, за да се осмеля да издам собствена стихосбирка.
Участвала съм само в един от литературните конкурси, организирани от ИК „Многоточие“ – във Втория международен поетичен конкурс „Защо пиша това писмо?“ в края на 2022 г. , където ми беше присъдена трета награда за моето стихотворение „Надежда“. Именно това участие и награда станаха причина толкова бързо да се стигне до издаването на моя книга. Съвсем скоро след като излязоха резултатите от конкурса, аз се свързах с теб в ИК „Многоточие“, за да обсъдим възможността да издам първата си книга именно чрез това издателство. Ти откликна с готовност и прие предложението ми да съберем стиховете и картините ми на едно място. В общи линии, свободата ми като автор не беше накърнена по никакъв начин. Идеите ми бяха приети и реализирани с лекота – от подбора на стихове, през избора на корица и заглавие на книгата, та до подбора и подредбата на картините вътре. Така в рамките на няколко седмици нещата се случиха и книгата ми се появи на бял свят.
Кога според теб един автор усеща момента, в който да представи пред читателя своите творби в книга?
Може би при някои автори моментът на представяне на творбите пред читатели е въпрос на вътрешно усещане. При мен не се получи точно така. Имах колебания дали и кога да се случи това – като всеки неопитен автор се борех с притесненията си да извадя на показ самата себе си, защото това се случва с публикуването на поезията. За късмет, имах няколко много вярващи в мен приятелки, които при всяка среща ме питаха какво става с книгата и подготвям ли я. Колкото и да увъртах, поради липсата на време или търсенето на издателство, в един момент реших, че това трябва да се случи. Доверих им се, а и вече бях получила множество признания и оценки в конкурси, журирани от любими мои поети. Събрах смелост и взех решението да подредя стиховете си в книга и да я издам. Това беше най-трудният момент. Оттам нататък всичко се случи бързо и естествено. Ива и Дани, вие, моите издатели от ИК „Многоточие“, ми помогнахте много и ме подкрепихте напълно, за което съм ви безкрайно благодарна.
Надявам се да съм избрала подходящ момент за своята книга, за да достигне до онези читатели, които имат нужда от нея и ще я приемат като своя. Моята цел не са огромния брой читатели, а верните такива – тези, които ще намерят нещо свое в стиховете ми, ще ги препрочитат, когато почувстват нужда, и ще се връщат към тях отново. Искрено се надявам, че моята стихосбирка вече е намерила такива.
А от кое бягаш в поезията – и като пишещ, и като читател?
Невинаги поезията е бягство – много често тя е стремеж към нещо. За мен е път, който изминавам спокойно и броя всяка моя крачка. С поезията мога да погледна през друга призма на онова, което ми се случва, и да намеря сили, ако такива нямам. Колкото повече пиша или чета поезия, толкова повече опознавам себе си. Виждам се отстрани, ядосвам си се понякога, друг път се гледам и се чудя аз ли съм написала всичко това и как съм достигнала до него. Поезията прави хората по-чувствителни към тях самите, но и към цялата жестокост, която ражда светът. Пишейки, ставаш по-раним, но и по-силен едновременно.
Пожелай нещо на твоите читатели и нека да завършим нашата среща с поезия. Да отворим книгата ти на случайна страница.
На всички читатели искам да пожелая да не спират с търсенето. Поезията е път, по който рано или късно стигаш до тебе самия. Но какъв път?! Колко красив може да бъде чистият стих, колко сила и мощ крие в себе си! Да вярват в добрите времена, които се случват на добри хора!
Отварям моята книга на едно от любимите си стихотворения, посветено на вярата – такава, каквато аз я виждам. То е отличено в XIX-тия Национален конкурс за поезия Никола Вапцаров, организиран от НЧ „Н.Й.Вапцаров-1922“, София. Нека финалните строфи на стихотворението бъдат едно красиво и искрено пожелание към всички.
СВЕТЪТ НИ УЧИ НА МЕЧТИ
Не, не трябва мечта да умира,
без света да разсъни с криле…
В този свят, твърде стар и застинал,
още тупа младежко сърце…
Помни той, а пък ние не помним,
как се ширва надлъж младостта,
как се смее над счупени стомни
и си свива венци от трева…
Как в дълбокото гази сред зима,
без да слага ни шапка, ни шал.
Само хвърля усмивка на трима
и се втурва ни гладен, ни цял.
Той долепя ухо в раковина
и се взира във Млечния път,
сам-самичък брои детелини,
а е виждал войни, глад и смърт.
Този свят бил е млад и надъхан,
сложил шапка от остри звезди,
бил е мамен и сам се е лъгал,
па макар че до днес се върти.
Вече стар, поулегнал и бавно
в траектория древна пълзи,
но от него се учим да помним
и да раждаме денем мечти,
за да вярваме в дългите нощи,
за да бъдем за някой следа…
Не, недейте отказва се още –
вижте как се усмихва света…
Интервюто направи за вас Ивелина Цветкова – гл. редактор на ИК „Многоточие“
